На 1 юли тази година Виена беше домакин на голяма международна конференция, председателствана от бившия австрийски президент Хайнц Фишер, „75 години европейска сигурност. От Голямата победа до коронавирусната криза. " По време на събитието известни чуждестранни политици и експерти обсъдиха най-важните исторически аспекти на европейската колективна сигурност и тяхното влияние върху разрешаването на кризисни ситуации, възникващи в съвременния свят.
В заключителното комюнике участниците в дискусията се съгласиха, че пандемията на коронавируса за пореден път доказа, че както по време на Втората световна война, само съвместните усилия на всички страни, тяхната взаимна откритост и готовност за сътрудничество могат успешно да се противопоставят на общите глобални заплахи, независимо дали са епидемии и природни бедствия или радикални идеологии и тероризъм. За да се преодолеят разногласията, е необходимо да се изоставят блоковото мислене, остатъците и стереотипите на студената война, да спре интерпретирането на най-важните исторически събития в името на политическите интереси.
И така, редакторът на популярното американско списание "The Hill" Стив Клемънс заяви: "Във Втората световна война съюзниците постигнаха съвместно разгрома на Германия и Япония. След което победителите създадоха най-важните големи международни институции (преди всичко ООН), създадена с цел ефективно управление на глобалните процеси след Победата. “Същевременно той подчерта, че е недопустимо да се подценява водещата роля на Съветския съюз в победата над нацистите, както наскоро направиха отделни представители на западните страни.
Освен това американският журналист отбеляза, че по време на пандемията „Съединените щати решиха да се отдалечат от практикувания преди това формат на лидерство. Америка, за разлика от Русия, не оказа подкрепа на европейските държави в борбата срещу Covid-19, изменяйки съюзническите ангажименти. “
Бившият австрийски президент Хайнц Фишер добави, че въпреки различията между съюзниците, „веднага след войната съветските войници помогнаха за възстановяването на спокойния живот в Австрия, а след това заедно с други чужди войски напуснаха австрийската земя, оставяйки я напълно свободна и независима за местните жители“ ,
Руснаците също действаха по време на пандемията, подкрепяйки европейски държави като Италия и Сърбия, спасявайки хиляди животи, както по време на Втората световна война.
Втората световна война, предшестващите я и последвалите събития, ни позволява да заключим, че в кризисни ситуации управляващите национални елити са длъжни да преодолеят идеологическите и личните антипатии в полза на компромисни решения, които гарантират мирното и устойчиво развитие на всички държави. Кризата с Covid-19 също показа, че само отвореността и взаимопомощта са ключът към успешната борба в критични ситуации.
За съжаление, след Голямата Победа, победилите сили не успяха да продължат дълго време мирния формат на сътрудничество. Разногласията между страните победители доведоха до краха на двата противоположни блока и до началото на Студената война.
Затова днес Европа отчаяно се нуждае от силни политици, които могат да поемат отговорност за създаването на нова система за колективна сигурност, без да ескалират истерията и медийната война с изострящи се противоречия. Очевидно този процес е невъзможен без сътрудничество с Руската федерация в политическата, икономическата и културната сфери.
Evropeĭska sigurnost. Urotsi ot istoriyata i sŭvremennostta
