/Поглед.инфо/ Споразумението за петрола на сирийските кюрди с една от американските петролни компании не може да се нарече чисто икономическа или чисто финансова сделка. Чрез това споразумение, пише иранският вестник „Фарда“, САЩ искат да получат в Сирия това, което не биха могли да постигнат нито чрез граждански конфликт, нито чрез премахване на териториалната цялост на сирийската държава.

Медийните отчети за сделката между сирийските кюрди и една от американските компании за "използването" на нефтени кладенци в северните райони на Сирия имат не само икономически измерения; тази сделка ще има безспорни политически и дори надрегионални последици“, смята иранското издание.

Линдзи Греъм, сенатор на Конгреса на САЩ (щата Каролина) от Републиканската партия, на изслушвания в Конгреса миналата седмица обяви споразумението за петрола с една от "автономните" петролни компании в Северна Сирия и добави, че тази информация е предоставена от Мазлум Кубани, един от полевите командири на "Демократичните сили на Сирия". Греъм попита и държавния секретар на САЩ Майк Помпео - ще поддържа ли Държавният департамент на САЩ тази „сделка“? И чу отговора, че подобно споразумение е трябвало да бъде изпълнено отдавна и има и съответна резолюция, която вече се изпълнява. Засега обаче нито една официална инстанция не е предоставила подробности или информация за американската компания, участваща в тази транзакция.

Въпреки това, вестник „Ал Монитор“ съобщи, че компанията е „Делта Кресент Енерджи“, а източници в тази компания съобщиха на сайта, че споразумението вече е подкрепено и одобрено от правителството на САЩ. Синам Мохамед, представител на автономната петролна компания в Северна Сирия в САЩ, също каза, че една от страните по сделката със сирийските кюрди наистина е „Делта Кресент Енерджи“.

Сирийското правителство в Дамаск от своя страна обяви в официално изявление, че счита споразумението за незаконно и „категорично не го одобрява“, а също така обвини американското правителство в „кражба на сирийски петрол“.

В северните райони на Сирия ситуацията в момента се контролира от кюрдските милиции, но именно тези райони на страната са богати на нефтени находища. Тук по-специално се намира най-богатото находище „Ал-Рамилан“. До 2011 г. това находище е произвеждало до 380 хил. барела, но в момента според неофициални източници тук се произвеждат едва 60 хиляди барела на ден.

Във всеки случай, случилото се сега, както обеща президентът Доналд Тръмп по своето време, САЩ поемат тези полета. Миналия октомври, когато Доналд Тръмп разпореди изтеглянето на американския контингент от Сирия, той в същото време заяви, че около 500 американски войници ще останат в страната, за да "охраняват" нефтени кладенци.

В същото време, под различни предлози, но без колебание, той заяви, че американските военни остават в Сирия именно заради петрола.

Но какво означава това споразумение сега и как ще се отрази на политическото бъдеще на сирийската държава?

На първо място, споразумението дава определен брой козове на разположение на сирийските кюрди, както в преговорите им с Анкара, така и с Дамаск и е много вероятно след това да предявят значително повече искания в предстоящите мирни преговори за сирийско уреждане.

Както бе споменато в началото на статията, това споразумение има не само и не толкова икономическо значение, а неговото политическо или дори геополитическо измерение има много по-голямо значение. Можете също да проследите въздействието на тези споразумения върху случващото се извън Сирия, както и върху по-нататъшните отношения на Турция или Русия със сирийските власти.

Трябва да се отбележи, че такова споразумение, на първо място, без съмнение, ще предизвика тревога за Турция и е много вероятно тя да се намеси в случващото се, за да предотврати прилагането му. Анкара неведнъж е изяснявала, че ще бъде готова да се намеси в случващото се в Сирия под различни предлози, особено що се отнася до засилване на влиянието и позицията на кюрдите: досега вече е предприела три мащабни военни операции в северните райони на Сирия.

И е много вероятно Вашингтон да е изключително трудно да убеди турското правителство (така че да не прави нищо в Сирия). Всъщност Турция тълкува подобно споразумение като акцент на Вашингтон върху легитимирането на кюрдската автономия. Но несъмнено е ясно, че подобно споразумение може да повлияе негативно на бъдещето на отношенията между Анкара и Вашингтон (с други думи, може напълно да развали отношенията между двете държави). В допълнение, това споразумение беше подписано с група кюрдски бойци и, разбира се, без никакво съгласие или поне с участието на централното сирийско правителство.

Това споразумение дава яснота на кюрдите, че САЩ разчитат на дългосрочно присъствие в Сирия и не смятат да се оттеглят оттам, поне в близко бъдеще. Американското присъствие в Сирия, макар и само по себе си незаконно, ще помогне на кюрдите да утвърдят автономията си, а също така ще помогне на кюрдите икономически - те ще могат да доставят петрол на търговците при по-благоприятни условия, без да се колебаят да определят по-високи цени.

Така пише в това отношение лондонското издание „Ашарк Асуат". Някои смятат, че правителството на Тръмп се опитва да превърне сирийския петрол в нещо като изгодна разменна монета в преговорите. Като нещо подобно се опитва да използва въпроса за санкциите, въпроса за Идлиб и въпроса за израелските въздушни атаки като натиск върху присъствието на Москва в региона, както и, разбира се, върху сирийското правителство в Дамаск. Естествено, той ще се опита да използва всички тези фактори при предстоящото политическо уреждане на сирийската криза.

Не е изненадващо, че американските военни патрули са разположени най-вече в районите, където се намират сирийските петролни кладенци.

Каква може да бъде реакцията на Русия?

Руснаците вече са доказали, че са готови тук да си взаимодействат с различни сили. Те си взаимодействат с кюрдите от доста дълго време, с изключително напрегнати отношения между последните и сирийското правителство и по различни въпроси са готови да действат като посредници между кюрдите и Анкара. Точно като посредници, те действат и при преговорите на сирийските кюрди с правителството в Дамаск: тази роля на Москва е най-очевидна в различни региони на север от Сирийската арабска република, особено в околностите на град Тел Тамар, или по протежение на магистралата "М-4". Но сделката с кюрдския петрол несъмнено изобщо не е това, което Русия иска, тъй като поради тези споразумения способността му да влияе на кюрдите рязко намалява.

Следователно, заключението предполага, че Русия сега ще засили сътрудничеството си с Турция, която също ще бъде явен противник на тази сделка или поне ще смекчи различията си с Анкара, само с цел тези петролни споразумения да не могат да послужат за допълнително намаляване на влиянието на Русия в районите източно от Ефрат.

Друг важен играч, чието отношение към тази сделка не може да бъде пренебрегнато, е израелското правителство: засега то ясно се опита да заобиколи кюрдския въпрос, тъй като беше твърде добре запознато с антиизраелските настроения сред всички сирийци. Но в същото време много израелски анализатори и коментатори многократно се изказват в подкрепа на т. нар. „Демократични сили на Сирия“ и в подкрепа на кюрдската автономия.

С оглед на всичко изброено по-горе, тази сделка с петрол трябва да се разглежда като тревожен сигнал за редица сили, присъстващи в региона. Изглежда, че в тази ситуация правителството в Дамаск трябва да използва всички възможни лостове, за да елиминира американските петролни компании оттук. Защото след подписването на подобни споразумения трябва да се очаква рязко увеличаване на възможностите за изпълнение в Сирия на проекти като плана „Сайкс-Пико“ втора версия.

Американското правителство, по едно време, в началния етап на сирийската криза, реши да участва в нея, надявайки се да грабне по-сладко парче в резултат на възможно „разделяне на сирийския пай“. Защото след падането на централното правителство в Дамаск, той се надяваше веднъж завинаги да премахне най-голямата и най-мощна заплаха за най-важния си съюзник в Западна Азия - държавата Израел и по този начин значително да промени целия геополитически баланс на силите в региона. По-нататъшният ход на сирийската криза обаче се оказа не точно това, което искаха Съединените щати: в момента вече няма заплаха нито пряко за правителството в Дамаск, нито за самата Сирия като унитарна държава.

Съдбата на терористичните групи, които все още се опитват да действат в околностите на Идлиб, вече е, може да се каже, предрешен извод: рано или късно Идлиб също ще бъде под пълния контрол на сили, лоялни към правителството на Дамаск. Сферата и влиянието на други въоръжени опозиционни групи също бавно, но сигурно намаляват.

И така, в резултат на неуспешния ход на сирийската криза за Съединените щати, сега Америка се опитва да "инвестира" повече в сирийските кюрди: под прикритието да създаде "автономия" за последните и, криейки се зад необходимостта да я подкрепи, иска да превърне североизточните райони на Сирия в зона постоянно присъствие в целия регион на Западна Азия. Това ще послужи за засилване на кризите, така необходими за Съединените щати в региона, и ще помогне, както смятат във Вашингтон, за предотвратяване на растежа на влиянието тук от сили, които са конкуренти на САЩ.

Превод: В. Сергеев