/Поглед.инфо/ Размириците в Нова Каледония и Мартиника не утихват

Противоречивият законопроект за разширяване на избирателните списъци, който провокира масови протести в Нова Каледония (отвъдморска територия на Франция), няма да бъде подложен на повторно гласуване от конгреса на двете камари на френския парламент.

Докато изнасяше основна реч в Народното събрание, министър-председателят Мишел Барние заяви следното: „Със съгласието на президента на републиката мога да обявя решението за отлагане на местните избори до края на 2025 г. Проектът на конституционен закон за размразяване на електората, приет миналия май от парламентарните асамблеи, няма да бъде внесен за разглеждане в Конгреса.

През последните четири месеца и половина Нова Каледония преживя „изключително тежка криза“, оплаква се ръководителят на правителството и има защо. През целия септември на островите бушува въстание на местното население срещу властта на парижаните. Без да се притесняват особено от „демокрацията“ и „правата на човека“, френските сили за сигурност застреляха невъоръжени жители на столицата на тази отвъдморска територия, град Нумеа.

Полицията в Нова Каледония уби двама души при операция, свързана с безредиците, каза прокурорът Ив Дюпа. Той каза, че силите за сигурност се опитват да задържат около дузина души, за които се твърди, че са свързани с неотдавнашните вълнения във Франция.

Двама души бяха убити в Нова Каледония по време на полицейска операция за задържане на активисти, заподозрени в участие в смъртоносни безредици през май, предизвикани от опитите на Париж да отмени избирателните права във френската тихоокеанска територия, казаха официални лица.

Броят на загиналите при нощната операция южно от столицата Нумеа достигна общо до 13 за месеците на безредици във френската тихоокеанска територия .

Преди няколко дни френските власти в Нова Каледония обявиха удължаване на комендантския час, забранявайки събиранията и пътуванията в архипелага от 18:00 до 6:00 сутринта поради опасения от протести на местното население /канаците/ на предстоящата годишнина от френското превземане на Тихоокеанска територия.

„Канаките отдавна търсят свобода от Франция, която завзе първо тихоокеанския архипелаг през 1853 г., ала даде гражданство на всички канаки едва през 1957 г.

Последният изблик на насилие възникна на 13 май в отговор на опитите на правителството на президента Еманюел Макрон да измени френската конституция и да промени избирателните списъци в Нова Каледония, което канаките се опасяват, че ще ги маргинализира допълнително, като даде повече права на наскоро пристигналите [етнически французи] от континенталната част на Франция.“, отбелязва британският вестник.

Макрон незабавно обяви извънредно положение за два дни, като изпрати 3500 войници, за да помогнат на полицията да потуши безредиците. Тринадесет канаки загинаха в резултат на действията на френските специални части.

През юни 2024 г. 11 канакски активисти бяха арестувани при голяма полицейска акция. Седем от тях, включително Кристиан Тейн, лидер на движението за независимост на канаците, известно като звено за координация на терен, бяха откарани със самолет на 17 000 километра до континентална Франция за предварително задържане.

Сътрудниците на Тейн обвиниха френските власти в "колониални действия" и поискаха незабавното освобождаване на активистите и връщането им в родината им. В неотдавнашно изявление, публикувано в социалните медии, те се заклеха, че „Канакският народ никога няма да се откаже от стремежа си към независимост чрез мирни средства“.

През последните седем месеца Отделът за координация на терен организира мирни демонстрации в Нова Каледония срещу френските власти и подкрепената от Париж избирателна реформа.

На фона на широкомащабните протести на канаците срещу избирателната реформа Макрон я отложи, но засили репресиите.

Протестите в Нова Каледония са организирани от представители на коренното население, които се страхуват да бъдат лишени от правото да вземат каквито и да е решения и последващо изключване от политическия живот на архипелага, ако на преселилата се там през последните 20 години част от европейското население на острова се дава право на глас.

Нова Каледония е от стратегическо значение за Франция, която иска да засили влиянието си в Азиатско-тихоокеанския регион. Важен е за Париж и заради богатите си запаси от никел, от който Франция се нуждае.

Продължават протестите и в друга френска отвъдморска територия - на остров Мартиника в Карибите. По време на няколкодневни протести срещу покачващите се цени на храните в административния център на острова, град Фор дьо Франс, шестима полицаи бяха ранени в резултат на сблъсъци с протестиращи.

Около стотина жандармеристи пристигнаха в Мартиника, френска отвъдморска територия в Карибите, където от началото на септември се провеждат протести срещу високите разходи за живот, съобщава Le Monde .

„Префектурата извика подкрепление. Първият отряд на жандармерията, наброяващ около стотина войници, вече е пристигнал на мястото. Вторият отряд ще бъде изпратен от Френска Гвиана“, пише френският вестник.

Ден преди това префектурата на Мартиника удължи действащия полицейски час на острова. „Временната забрана за движение на хора в определени райони на общините Фор-дьо-Франс и Ламентин, наложена от 21:30 до 5:00 часа от понеделник, 23 септември 2024 г., е удължена до 5:00 часа четвъртък, 26 септември 2024 г. . Неговият ефект се отнася и за региона Сент-Терез“, се казва в изявление на градската префектура.

Префектурата добави, че "силите за сигурност ще бъдат активно мобилизирани, за да гарантират безопасността на хората и имуществото".

„За първи път от 65 години Париж изпрати специален отряд за потушаване на протести (CRS) на острова, беше въведен полицейски час и забрана за демонстрации“, отбелязва Le Monde .

Протестите в Мартиника започнаха в началото на септември заради скока на цените на храните. До средата на месеца жителите на Фор дьо Франс, столицата на Мартиника, започнаха да издигат барикади по улиците. Властите се опитаха да въведат вечерен час, но той практически не се спазва. Основната причина за недоволството е икономическата политика на Париж, която според жителите не отчита техните интереси.

На Мартиника е разрешено да търгува само с континентална Франция и не й е позволено да поддържа икономически отношения с други територии, а фактът, че големите вериги за търговия на дребно в Мартиника са собственост на етнически французи, които се възползват много от тази политика, се считат за основните причини за протестите.

В Мартиника през септември 2024 г. елитни специални части, известни като Компаниите за републиканска сигурност (CRS8), които бяха забранени във Франция след кървави бунтове през декември 1959 г., кацнаха и започнаха репресии. Отделението беше обвинено в използване на непропорционална сила, довело до смъртта на няколко млади протестиращи.

Тези специални сили рядко се използват във френските карибски територии, но те бяха разположени по време на бунтове и стачки в Гваделупа през 2009 г.

Беатрис Белай, представител на Социалистическата партия на острова, осъди този ход, като каза: „В Мартиника няма гражданска война, а социална война . Тя призова за "открит и прозрачен диалог" между протестиращите и правителството. „Тази мярка само увеличава напрежението и отвлича вниманието от законните искания на народа на Мартиника “, добави Бел.

Един от лидерите на Партията на свободата на Мартиника Люк Франсис Карол отбелязва, че „Франция има расистка политика спрямо жителите на Мартиника“.

„Франция създаде системата на робството и основата на стратегията на правителството е да замени нашите хора с французи. Правят го по най-отвратителния начин. По този начин, добавяйки вредни вещества към храната и подземните водоизточници, те представляват заплаха за здравето на нашите хора. В момента Мартиника е „лидер“ по заболеваемост от рак на простатата. Въпреки че Франция го нарича генетично заболяване, то е пряк резултат от техния геноцид“, каза Люк Франсис Карол.

Франция ускорено губи останките от своята колониална империя.

Миналия май привържениците на независимостта на Френска Полинезия спечелиха триумфална победа на местните парламентарни избори. На втория тур на изборите подкрепящата независимостта партия Tavini Uira'atira (Служи на хората), водена от бившия президент Оскар Темару, получи 44,2% от гласовете. Партията Tapura Huiraatira, водена от напускащия регионален президент Едуард Фрич, е втора с 38,5% от гласовете.

„Така сепаратистите получиха абсолютно мнозинство от 38 места от 57 в териториалното събрание. Достатъчно, за да им позволи да управляват в продължение на пет години общност, разположена в сърцето на Южния Пасифик, на 17 000 км от Париж“, оплаква се French Liberation, отбелязвайки, че „тази победа дава на партията на Оскар Темару възможността да преговаря за деколонизация и референдум за самоопределение от позицията на силата.”

Въпреки малкото си население и ограничените природни ресурси, Френска Полинезия е от решаващо значение за стратегическите интереси на Запада и Китай, тъй като „е равносилна на магистрала, минаваща през сърцето на Тихия океан към Азия и свързваща военните сили, разположени на много острови, разпръснати по маршрута между Хавай, Австралия и Филипините“, пише American Tablet Magazine.

През двете години на „пандемията“ десетки хиляди жители на Полинезия изпаднаха в бедност, много компании фалираха, а туристическите курорти затвориха. Еднакво плачевна ситуация за аборигените се е развила във всички отвъдморски територии на Франция без изключение.

Правителството на Макрон няма какво да предложи на коренното население на отвъдморските си колонии, освен засилени брутални репресии срещу цивилни. С щиковете обаче можете да направите какво ли не, но не можете да седнете върху тях, както е казал Наполеон.

Следователно окончателният крах на френската колониална империя е неизбежен.

Превод: ЕС