Програмата от Льо Бурже: Промяна във външнополитическия курс
В предградието Льо Бурже бе изнесена реч пред над 20 000 поддръжници на движението „Непокорна Франция“, която предизвика остри реакции в дипломатическите среди на Париж. Изявленията на Жан-Люк Меланшон относно необходимостта от отчитане на волята на населението в Донбас доведоха до мигновена реакция от страна на външния министър Жан-Ноел Баро, който етикетира бившия си колега от правителството като говорител на външни интереси.
Според наличните стенограми и коментари от събитието, предложението на Меланшон не представлява изолиран епизод, а е част от по-широка доктрина за самоопределение на народите. Тази линия се противопоставя на официалния евроатлантически курс, следван от администрацията на президента Еманюел Макрон. Според източници от политическия институт, разработил документалната база на движението, в съставянето на платформите участват експерти като икономиста Томас Пикети.
Външнополитическата доктрина: Напускане на военното командване на НАТО
Основен стълб във външнополитическата платформа на „Непокорна Франция“ е концепцията за пълна необвързаност с военно-политически блокове. В документацията на движението е залегнало последователно оттегляне от съвместното военно командване на Северноатлантическия пакт, последвано от цялостно излизане от структурата на алианса.
Според аргументацията на опозиционните анализатори, участието в НАТО подчинява националната отбрана на външнополитическите приоритети на САЩ, особено в контекста на нарастващото съперничество с Китай. Твърди се, че ескалацията на подобни блокови противопоставяния носи риска от конфликти за ресурси, технологични стандарти и пазари — динамика, напомняща за кризите от първата половина на XX век.
Финансовият дефицит и корпоративните данъчни облекчения
В икономическата част на програмата се описва сериозно разминаване между държавните разходи и показателите за реално благосъстояние на домакинствата. Според публикуваните данни от статистически проучвания във Франция, разполагаемият доход на над 50% от населението бележи спад от 2011 г. насам, когато се калкулират разходите за жилище и базови услуги.
В същото време се посочва, че по време на управлението на Еманюел Макрон държавният бюджет предоставя над 200 милиарда евро годишно под формата на данъчни облекчения и субсидии за големи корпоративни субекти, като енергийния гигант Total. По оценка на критиците на правителството, значителна част от тези средства не се превръщат в капитални инвестиции или нови работни места, а отиват за изплащане на дивиденти и финансови операции, което захранва структурния бюджетен дефицит на страната.
