Няма никакво съмнение, че живеем в един изключително сложен и сякаш неразбираем свят. Преди около четири десетилетия, когато се сриваше европейската социалистическа система, хуманитарните науки единодушно изведоха на преден план представата за света като единно цяло. Крайният етап от превръщането на света в единно цяло бе обозначен с понятието глобализация. Всички народи, всички държави – от най-големите до най-малките, от най-могъщите до най-нищожните вече се намираха в една единна система.
Дотук обществените науки бяха единни. Различията между тях се появиха, когато трябваше да се даде еднозначна оценка на този процес: положително или отрицателно явление е обхваналата цялото човечество глобализация. А всъщност, както всяко обществено явление от такъв мащаб, то носеше и двете характеристики. Всичко зависеше от това как различните научни школи разглеждаха структурата, т.е. вътрешния строеж на световната система, резултат на която беше именно глобализацията.
Два са подходите към тази система. Единият се фокусира върху актуалното състояние на глобализиралия се свят, а вторият насочва вниманието си към проследяване на историческото ставане на глобализацията.
В две отделни статии - „Великата годишнина на великата държава…и все пак“, публикувана на 13.08.2026 г., и „Идва ли краят на англосаксонското господство?“ , публикувана на 07.10.2026 г., бяха проследени няколко от най-важните фактори за установяването на съвременния глобализиран свят. Между тези фактори най-важни са процесите, осъществили се през последните сто години: реализирането на англосаксонския проект за световно господство от една страна, и мощното, макар и невидимо, противопоставяне от другата страна. А тази „другата“ е появилата се в зората на новото време велика идея – идеята за социално равенство между всички хора.
Тези две идеи са най-важните движещи сили на процеса на глобализацията. Че този връх е достигнат, става ясно от факта, че глобализацията е отрицателно явление, което води до ентропия - т.е. до смъртоносно, световно и неподвижно равновесие.
Това бе проследено в споменатите по-горе две статии.
Водещата цел на изследването в споменатите две статии, както и в настоящата, бе разкриването на причините за обхваналите съвременния свят дълбоки кризисни явления. Техният анализ в контекста на историческото минало може да бъде определен като интегрална част от факторите, довели до актуалното политическо състояние на съвременния свят. И възползвайки се от това изследване, можем да разкрием картината на геополитическото състояние на днешния свят.
***
Най-близките повратни исторически събития, формирали съвременната световна криза, се отнасят към началото на деветдесетте години на миналия век.
Това е времето, когато се разпаднаха Съветският съюз и Източноевропейският блок на реалния социализъм. Така англосаксонският проект извоюва триумфална победа над своя съперник – проекта за всеобщо социално равенство в света.
Създаденият през 1949 г. Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), в отговор на американския план „Маршал“ за възстановяване на Западна Европа, обединяваше източноевропейските страни без Югославия и Гърция.
Съветът за икономическа взаимопомощ, който работеше като организирана стопанска система, блестящо изпълни задачата си да възстанови Източна Европа от военната й разруха. Струва си да се спомене, че най-разрушителните бойни действия през Втората световна война се разиграха в Източна Европа.
Напълно неоснователно, направо нелепо е твърдението, че социализмът бил изчерпал възможностите си и просто е рухнал физически.
В пика на своето икономическо развитие в края на 70-те и 80-те години на 20 век страните членки на СИВ са: СССР, Полша, Чехословакия, Германската демократична република, Унгария, Румъния и България. Ако към тях прибавим останалите три страни извън Европа – Виетнам, Куба и Монголия, те създават около 33% от световното икономическо производство.
По същото това време населението в тези държави е около 479,3 млн. души. Като част от населението на Земята държавите от социалистическия блок дават около 25% от световния брутен национален доход.
Сривът на социалистическата икономическа система, олицетворявана от СИВ, се дължи на вътрешното предателство на висшата политическа гарнитура на СССР.
Разбира се, това бе главозамайваща победа на англосаксонския проект над неговия вековен съперник – Русия, и класов враг - световния комунизъм.
Но наслаждението от този истински триумф се оказа краткотрайно. Разпадналият се Съветски съюз, петнайсет години след като престана да съществува, даде заявка, че очакваното по-нататъшно негово пълно разпадане е спряно. Това бе заявено на 10 февруари 2007 г. от президента на тази държава В. В. Путин на 43-тата Мюнхенска конференция по сигурността.
Изумлението на т.нар. „колективен Запад“ от този факт заслужава особено внимание. Без отговор на въпроса какви са движещите сили на безспорната супервисока динамика на съвременния свят, ние не можем да разгадаем всичко онова, което очаква целокупното човечество.
Дотук в клиополитическото изследване на факторите, довели до формирането на настоящото състояние на съвременния свят, преобладаваше вниманието ни към развитието на англосаксонския проект, който съпровожда съществуването на капитализма от неговото формиране като господстващ обществен ред до днес.
Втората световна война и последвалата след него Студена война доведе до победата му над неговия главен враг – Руската империя и нейния „продължител“ СССР. Връхната точка на този триумф бе властването на Б. Н. Елцин. Неговото отстраняване не бе просто слагане края на управлението на един безнадежден алкохолик, а изключително важно историческо събитие.
През първото десетилетие на XXI век сме свидетели на три много важни обстоятелства за възникването на новия световен обществен ред. Първо, това е оцеляването на Русия като голяма и изключително богата държава; второ – драматичният разпад на двата основни носителя на англосаксонския проект: британския и северноамериканския; и трето обстоятелство: появата на новите мощни икономически и научно-технологични държави Китай и Индия.
Условният край на англосаксонското влияние в САЩ тогава бе сложен със срещата между Доналд Тръмп и В. Путин на 15 август 2025 г. в Анкоридж, Аляска. По всичко изглежда, че от тогава до днешния ден между двете велики сили се установява дългосрочно стратегическо сътрудничество.
Самото място на тази среща неслучайно носи своя исторически символ – между Русия и САЩ до началото и края на Студената война никога не са съществували враждебни отношения.
Появата на двете най-населени страни в света – Китай и Индия, като бурно развиващи се, свръхиндустриализирани държави, представлява смъртна опасност за първенстващите в това отношение Съединени щати.
Последната по значение среща, слагаща символичен край на двеста и петдесетгодишното англосаксонско сътрудничество между Великобритания и САЩ, е на президента Доналд Тръмп и краля на Обединеното кралство Чарлз Трети на 28 април 2026 г.
Действието на всички тези обстоятелства доказа, че световният обществен ред, установен от победителите във Втората световна война, и организационния израз на тяхната победа – Организацията на обединените нации, престават да съществуват. По мнението на широки слоеве от световната общественост, петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН вече не отговарят на онези качества, които са имали при създаването на световната организация.
Внимателният поглед върху състоянието на политическия, икономическия, а и военен световен връх вече очертава един почти готов състав: САЩ и Русия, Китай и Индия. Ако Япония и Германия се върнат към своя изключителен стопански възход след Втората световна война, те могат да заемат своето подобаващо място сред водещите световни сили.
От този списък от досегашните велики сили отпада Франция, въпреки нейните напъни да играе ролята на решаваща сила в Европейския съюз. Тя фактически загуби този статут с позорната си капитулация пред нацистка Германия през юли 1940 г.
Франция бе върната в петорката велики сили, оглавяващи съвета за сигурност на ООН, благодарение на упоритото и решително застъпничество на Й. В. Сталин.
Обезсилването на англосаксонския проект, съпътствано от все по-големите различия между САЩ и Обединеното кралство, води до загубата на статута му на велика сила. Вече трудно удържимите тенденции на обособяване в отделни държави на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия сякаш слагат край на господстващия повече от четиристотин години в света англосаксонски проект.
Провалът на Демократическата партия, свързан с идването на власт на републиканците начело с Доналд Тръмп през 2017 г., бе съпроводен от друго свързано събитие - проведения в Обединеното кралство референдум за напускане на Европейския съюз.
Триумфалното завръщане на Доналд Тръмп и Републиканската партия в САЩ сякаш даде мощен тласък на доизкореняването на англосаксонския проект в страната.
Но наивна е представата, че политическите и икономически сили, осъществяващи англосаксонския проект, лесно ще се предадат и той безшумно ще изчезне в историята.
Така се очертават четирите области, в които първенствуващо влияние ще имат САЩ и Русия, Китай и Индия. Своето много важно място в световната политика ще продължат да играят държавите, членове на т.нар. клубове на Седемте и Двайсетте (Г-7 и Г-20) най- развити индустриални страни.
Кризисният период, в който навлезе Европейският съюз със своята безсмислена подкрепа за бандеровска Украйна, ще доведе Европа – люлката на съвременната цивилизация, до разпад. Колкото и абсурдно да изглежда, краят на конфликта между Русия и Украйна ще доведе до изпадането на бедната откъм енергийни ресурси Европа в зависимост от Русия…
Краят на настоящата година се изпълва с политико-икономически събития от историческо значение. Ако се състои, най-важното от тях ще бъде срещата между лидерите на трите най-могъщи държави в света в настоящия момент – Доналд Тръмп, Си Дзинпин и В. Путин.
В момента, в който пиша тези редове, в новините на световните агенции бе заявено, че американската армия закрива своята военновъздушна база в Европа и я изтегля в САЩ. Досега тази база се намираше в… Обединеното кралство.
Не може да има съмнение, че това е поредният и едва ли последен удар срещу англосаксонския проект.
Тук няма място за едно прибързано заключение, че този проект едва ли не е вече мъртъв. Тук нямат никакво значение емоциите от това, че от световната политическа практика изчезва една многовековна идеологическа конструкция.
Въпросът дали тя, както и следващата я световна политическа практика на
Британската империя, е „отрицателна“ или „положителна“, е безсмислен. Англосаксонският проект е такъв, какъвто е. Това, което не може да се отрече, е, че той като замисъл и жизнена практика е гениален!
Съвременната екзистенциална криза на този проект не бива да радва неговите врагове. Изоставен от най-могъщия си съставен елемент – САЩ, и самоизолирал се от европейския дневен ред, той може да се окаже съдбоносен за същия този ред. Творците на този ред имат интелектуалния потенциал и нравственото безразличие, да въвлекат обезумелия европейски политически елит в Трета световна война, този път гореща война…
Естествено, посоката на тази европейска военна авантюра отново е на изток. Натам, където е по-голямата част от Европейския континент – Русия.
***
Никога след Втората световна война Европа, а оттам и целият свят, не са стояли така близо до избухването на нова война. Вече дори открито се говори за нейното начало, най-много след две -три години. Истерията на ненавистта към всичко руско достигна размерите на антируската омраза след нападението на нацистка Германия над СССР.
Свръхцивилизована Европа с нейните недостижими ценности - „лична свобода“, „върховенство на закона“, „безгранична толерантност“ и т.н. - не попречи на развилнялата се западноевропейска пропаганда да определи Русия като „историческа пречка на световния прогрес“, а руския народ – като неизлечимо, „генетично увреден“!
Интересно и същевременно много важно обстоятелството е, че все по-нарастващите антируски настроения, достигащи понякога до истерия, се преплитат с поведението на Вашингтон и най-вече на президента Доналд Тръмп. Учудващо е, че категорично преобладаващата част от журналистическите коментарии на „скандалните“ изказвания на американския президент се приемат едва ли не като негова психическа неуравновесеност. Но всъщност те са проява на решимостта на най-могъщата в момента държава да излезе извън сферата на англосаксонското влияние върху нейния политически облик; решителната част на американския истаблишмънт не иска да бъде функция на англосаксонския проект.
Вече няма никакво съмнение, че еманципацията на САЩ от този проект устремно ще нараства. А това означава, че трябва да очакваме растящо напрежение между бившата колония и бившата метрополия, говорещи уж на един език, но със съвсем различно съдържание…
Това са всъщност измеренията на главния геополитически сблъсък на нашата съвременност.
Проведените преди броени дни междинни избори за частична подмяна на Камарата на представителите и Сената на САЩ доведоха до пълната победа на Демократическата партия. Няма никакво съмнение, че тя, като главен носител на англосаксонската идея, ще поведе безмилостна битка срещу Доналд Тръмп.
Така възникналата ситуация дава изключителни възможности за реванш. В Съединените щати настъпва период на остра вътрешнополитическа борба. Численото превъзходство на Демократическата партия в двете камари на американския Конгрес е мощна сила на англосаксонците в цялото американско общество.
Не бива обаче да се пренебрегват онези шейсет милиона американци - гласоподаватели на Доналд Тръмп, които са носители на автентичното американско национално самосъзнание…
