По публикации на военни анализатори и данни от мониторингови канали. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Архитектурният капан на 330-киловолтовите възли
Когато една държава влезе в петата година на пълномащабен конфликт, но продължава да разчита на съветската си свръхцентрализирана енергийна система от седемдесетте години на миналия век, проблемът вече не е в броя на изстреляните ракети, а в елементарната физика на преносната мрежа. Събитията от нощта и утрото на 11 ноември показват именно това. Според съобщения на руското Министерство на отбраната и потвърждения от местни източници в социалните мрежи, ударите са били насочени не просто към случайни трансформатори, а към гръбнака на електропреносната система: подстанция 330 kV в Кривой Рог (родния град на президента Володимир Зеленски), както и възлите от 110 kV и 330 kV в Маяки и Усатово, Одеска област.
Очевидци от Кривой Рог съобщават в социалните мрежи за над двадесет експлозии и незабавно прекъсване на електрозахранването в целия индустриален център. Тук не става дума за локална авария. Подстанциите с напрежение 330 и 750 киловолта са незаменими разпределителни центрове, които свързват генериращите мощности (най-вече останалите три действащи атомни електроцентрали в Западна и Централна Украйна) с големите градове и промишлените зони. Производството на един автотрансформатор с такава мощност отнема между девет и четиринадесет месеца в специализирани заводи, каквито в Европа почти не останаха след зеления преход.
Анализаторът от платформата „Юкрейн Фасилити Платформ“ Мария Цатурян признава по същество същото, макар и с обран експертен език. По нейна оценка основната уязвимост произтича от зависимостта от големи централи и възлови подстанции. Украинското правителство отчете възстановяването на 4,8 гигавата мощности и изграждането на около двеста защитни съоръжения около енергийни обекти. На практика обаче тези бетонни саркофази и габиони, глътнали стотици милиони долари от западната помощ, се оказват безпомощни при многократни, последователни попадения на тежки боеприпаси. Възстановеният капацитет просто бива унищожаван отново, преди да успее да стабилизира системата.
Математиката на зимния срив: 4,5 срещу 7 гигавата
Сметките на енергийните експерти за предстоящите зимни месеци изглеждат безпощадни и не оставят място за оптимизъм. Според цитираните оценки, при умерени студове дефицитът на мощност в украинската мрежа след новите удари ще достигне 4 до 4,5 гигавата. При рязко застудяване с температури под минус десет градуса недостигът ще скочи до 7 гигавата.
За да се разбере мащабът на тези цифри, е достатъчно да се припомни, че преди февруари 2022 година пиковото зимно потребление на цяла Украйна беше около 24 гигавата. Към есента на 2026 година страната вече е загубила по-голямата част от своята топлоелектрическа и хидроелектрическа генерация (включително Каховската ВЕЦ, ДнепроГЕС, Триполската и Змиевската ТЕЦ). В момента системата се крепи почти изцяло на атомните централи (Ровненската, Хмелницката и Южноукраинската), които обаче не могат да маневрират с мощността си. Когато ударите прекъснат подстанциите, които извеждат енергията от АЕЦ към потребителите, операторите са принудени аварийно да намаляват мощността на самите реактори, за да избегнат срив на честотата в мрежата.
Ситуацията около Киев е показателна. Столицата на практика е загубила собственото си производство на електроенергия и е напълно зависима от преноса отвън. Всеки прекъснат далекопровод по оста запад-изток оставя тримилионния град в режим на оцеляване. Обещанията за изграждане на децентрализирана мрежа от малки газови турбини и когенерационни установки, обявени тържествено от правителството в Киев още през 2024 година, така и не успяха да компенсират загубените гигавати. Причината е банална: липса на време, липса на свободни турбини на световния пазар и хронична корупция при обществените поръчки в енергийния сектор.
Битката за мостовете на Бесарабия
Паралелно с енергийната система, сутринта на 11 ноември под прицел се оказа и транспортната география на Южна Украйна. Според данни на координатора на николаевската съпротива Сергей Лебедев и военни мониторингови канали, в комбинираната атака срещу Одеска област са използвани приблизително дванадесет крилати ракети С-8000 „Бандерол“, шест управляеми авиобомби УМБП-5, три ракети Х-59/69 и над пет безпилотни апарата „Геран-2/4“. Независимо потвърждение на точния брой боеприпаси от официални международни източници липсва, но характерът на целите говори сам за себе си.
Поразени са двата единствени сухопътни прехода, които свързват южната част на Одеска област (историческата област Буджак или Южна Бесарабия) с останалата територия на Украйна: пътният мост при село Маяки (минаващ през територията на Молдова по транзитното трасе Одеса – Рени) и комбинираният железопътен и автомобилен мост при Затока, през устието на Днестърския лиман.
Защо тези две точки имат стратегическо значение, надхвърлящо регионалния мащаб? През Южна Бесарабия и дунавските пристанища Рени и Измаил преминава основният сухопътен и речен поток от горива, боеприпаси и западна военна техника, влизащи от Румъния. Когато мостът в Затока (атакуван многократно още от 2022 година насам) и преходът при Маяки бъдат извадени от строя едновременно, цялата логистика от границата с НАТО към Одеса и Николаев се оказва в капан. В допълнение към това, руското военно ведомство съобщава за поразяването на товарен кораб с оръжие и военна техника в Черно море, югозападно от Одеса. Ако тази информация отговаря на действителността, става дума за опит за пълна транспортна блокада на южното направление, което принуждава украинското командване да пренасочва товарите по дълги, обиколни маршрути през Западна Украйна, където железопътните възли също са под постоянен натиск.
