/Поглед.инфо/ Както съобщава гръцкият вестник “Катимерини”, Египет и Гърция на 6 август подписаха в Кайро споразумение за демаркация на морските граници и установяване в Средиземно море на изключителна икономическа зона между Египет и Гърция. “Споразумението уважава добросъседските отношения, спомага за стабилността и сигурността в нашия регион, решава застарял проблем”, заяви министърът на външните работи на Гърция Никос Дендиас след преговорите в Кайро.
Това споразумение, което не можа да бъде постигнато в продължение на 15 години, беше реакция на подобно споразумение, подписано през ноември 2019 г. от Турция и режима на Фаиз Сарадж в Триполи. Съгласно споразумението между Анкара и Триполи турско-либийската демаркационна линия обикаля Кипър и опира до гръцкия остров Крит, като лишава част от гръцките острови от собствената им икономическа зона. Египет и Кипър осъдиха споразумението, казвайки, че то противоречи на международното право, нарушава ембаргото на ООН за оръжие, наложено на Либия и подкопава регионалната стабилност.
Гръцко-египетското споразумение има за цел да ограничи плановете на Турция за Източното Средиземноморие с неговите запаси от въглеводороди. Турското външно министерство обаче заяви, че не признава споразумението, подписано в Кайро. „Между Гърция и Египет няма морска граница“, се казва в съобщение на турското външно министерство. - Споразумението за така нареченото разграничаване на морските граници е невалидно за нас. Предвидената в споразумението територия е разположена на континенталния шелф на Турция, както беше съобщено на ООН. Няма съмнение, че Турция няма да позволи никаква дейност в тази област"
Ситуацията в Източното Средиземноморие се нажежава от месеци. На 21 юли Турция пусна навигационния телекс NAVTEX 977/20 и изпрати своя проучващ кораб “Оруч Рейс”, заобиколен от 18 военни кораба, във водите на гръцкия остров Кастелоризо. В Атина в отговор приведоха армията и флота в готовност. Конфликтът беше уреден едва след като Ангела Меркел се обади на лидерите на Гърция и Турция.
„Влошаването на отношенията между съседните страни достигна своя апогей. Тези отношения преминават през най-лошия си етап след 1974 г., когато Турция въведе войски в Кипър”, пише гръцкият онлайн вестник “Руска Атина”. “Малкият остров, който гърците наричат Кастелоризо, а турците Майс, се превърна в новата ябълка на раздора. Той е част от Додеканезките острови и се намира едва на 2 километра от брега на Турция”.
През цялата си история островът е и френски, и италиански. Към Гърция преминава в резултат на Парижкия договор от 1947 г. Причината за спора е различният подход на Гърция и Турция към определянето на границите на континенталния шелф. Анкара ги измерва с разстоянието от континенталната част, следователно Анкара счита водите на Кастелоризо, разположени на 500 километра от континентална Гърция, за турски. В Атина се позовават на Конвенцията на ООН за морското право (която Турция не е подписвала), според която държавната принадлежност на острова е по-важна от близостта му до определена държава.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че на острова не може да принадлежи изключителна икономическа зона, която да е четири пъти по-голяма от неговата площ. Гърция му противопоставя факта, че Кастелоризо е обитаван и следователно има равни права на континенталните територии. Подобен спор между Анкара и Атина възникна през 1996 г. за два малки острова, наречени Имия в Гърция и Кардак в Турция, когато почти избухна въоръжен конфликт.
В деня след инцидента около Кастелоризо германският външен министър Хайко Маас, докато беше в Гърция, предупреди Анкара: "Напредъкът в отношенията между ЕС и Турция е възможен единствено ако Анкара спре провокациите в Източното Средиземноморие." Еманюел Макрон също осъди действията на Турция. В конфликта се намеси Държавният департамент на САЩ, който призова Анкара да спре сондажите около гръцките острови и да предотврати увеличаване на напрежението в региона. САЩ изпратиха самолетоносача “Дуайт Айзенхауер” с ескортиращи съдове до бреговете на Гърция. На 24-28 юли американците проведоха военни учения в Източното Средиземноморие с участието на Гърция.
Под такъв натиск прессекретарят на турския президент Ибрахим Калин заяви, че Анкара може временно да спре геоложките проучвания. Въпреки това, по-малко от четиридесет и осем часа след изтеглянето на военни кораби от Егейско море, Турция изпрати изследователски кораб “Барбарос” до брега на Кипър, за да проведе геоложки проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър, близо до град Фамагуста. В същия ден Ердоган потвърди, че Анкара ще продължи да работи до край в източното Средиземноморие. „Няма да се колебаем да упражняваме суверенните си права - точно както стана с джамията “Ая София“, каза Ердоган.
Гръцките сили за бързо реагиране са твърде малки за защита на бреговата линия, дълга 643 километра и нямат достатъчно възпиращи способности. Следователно Анкара не се стеснява да демонстрира готовността си да използва военна сила в опит да контролира енергийните ресурси на Източното Средиземноморие.
На този фон на 30 юли кипърският президент Никос Анастасиадис призова руския лидер Владимир Путин да "сложи край на незаконните действия на Анкара" в Източното Средиземноморие. През септември се очаква руският външен министър Сергей Лавров да посети Кипър, за да обсъди "възможните съвместни действия" за стабилизиране на ситуацията в региона.
Превод: В. Сергеев