/Поглед.инфо/ В момента въпросът за президентските избори в Република Молдова де факто е проблем на войната и мира и въпрос на геополитическия баланс на силите в целия Черноморския регион.

За да се разбере значението на президентските избори в Република Молдова, които  се провеждат на 15 ноември, за геополитиката на цялото евразийско пространство, трябва да се обърне внимание на следните фактори.

Изборите в Молдова, съдейки по медиите и организационната подкрепа, включително от чужбина, на прозападната кандидатура на Мая Санду, трябва да доведат или до победа, или, в случай на поражение, до масови протести, доколкото е възможно сега в Молдова. Няма да е рационално да пусне пара и едва ли ще досработи. Показателно е как почти едновременно възникват няколко точки на напрежение в периферията на евразийското пространство, евразийската граница: Беларус, Киргизстан, Закавказието. Интересното е, че всички тези точки са споменати в една и съща последователност в доклада на корпорация РАНД „Пренапрягането на Русия: Конкуренцията от изгодна позиция“.

За съжаление в Молдова има опасно съвпадение на всички уязвими характеристики, които са се превърнали във фактори за дестабилизация през последните два месеца на евразийската граница: масовото помпане на протестното движение от чужбина и дори използването на фигурата на жена освободителка като „таран“, което ще отвори пътя към Европа (като Беларус), замразен конфликт (като в Закавказието), слаба субективност на държавата, висока роля на регионалните корумпирани барони, олигархия, корупция (като в Киргизстан). Следователно ситуацията в Молдова може да се развие едновременно по тези три сценария или в комбинация с белоруско-киргизките сценарии с последващо излизане от война или натиск върху Приднестровието.

В глобален контекст изборите в Молдова се провеждат на фона на успешна цветна революция в самите САЩ, където либералните глобалисти и дълбоката държава помитат президента Тръмп. Техните колеги в Европа са много обнадеждени от този успех. Това означава, че ни очаква ново евроатлантическо обединение, където Русия ще бъде определена като общ враг. Ако Игор Додон спечели, тази сила ще окаже натиск върху него, ще подкопае властта му, ще се опита да му отнеме правителството, да лиши от легитимност резултатите от изборите, да предизвика протести и „цветна революция“. За да поддържа стабилност, Додон ще трябва да работи усилено.

Ако Санду победи, същата сила ще я подтикне да предприеме всякакви, но със сигурност непопулярни, антируски мерки. Просто защото Молдова ще бъде включена в общия фронт на конфронтация с Русия. В този контекст всички нейни неотдавнашни изявления относно възстановяването на отношенията с Русия са безполезни. Тя няма да реши това.

Сред съветниците на Байдън трябва да се обърне внимание на фигурата на Майкъл Карпентър. Това е старши директор на Центъра за глобална ангажираност към Университета в Пенсилвания, един от външнополитическите идеолози на Байдън в източноевропейската посока. Важно е неотдавнашното му изявление, че империализмът е част от руската култура, а Русия може да промени тази култура след поражение във война, като Япония и Германия. Хората, които идват на власт във Вашингтон, не се страхуват да говорят за войната с Русия. Това е много опасно. Те са готови на всичко. И ако не на мащабен конфликт, то със сигурност на поредица от малки.

В това отношение румънският фактор в Република Молдова и флиртът на кандидата Мая Санду с “обединението” са от основно значение. За съжаление съвременен Букурещ заема далеч не конструктивна позиция по отношение на Русия. Всяко сближаване с Букурещ при сегашните условия би било стъпка срещу Москва. Припомняме, че в националната отбранителна стратегия на Румъния за 2020-2024 г. руското военно присъствие в Черноморския регион се нарича „заплаха“. В същия контекст се говори и за Приднестровието. В същото време Румъния модернизира своята армия, флот и ВВС, купува ново военно оборудване и оръжия от САЩ. Освен това, според западните анализатори, Румъния може до известна степен да компенсира твърде суверенния курс на Турция и да се превърне в допълнителна опора на НАТО в Черноморския регион.

САЩ засилват присъствието си в Румъния. Тук става въпрос не само за базата при село Девеселу, където е разположен т. нар. “Противоракетен щит” (всъщност позволяващ да се изстрелват от там ракети със среден обсег, включително с ядрени глави). Също така става дума за плановете за разширяване на авиобаза “Михаил Когалничану”, използвана от САЩ. Около 500 американски войници са разположени в авиобазата, но Румъния се надява броят им да се увеличи и заедно с румънските войници да достигне 10 000. Това ще направи базата най-голямата в Югоизточна Европа.

Струва си да се обърне внимание на друга база - “Къмпя Турзи” - модернизацията ѝ се нарежда на първо място в бюджета на американските военновъздушни сили за инвестиции в Европа: 130 милиона долара. Базата може да се използва за въздушна подкрепа на фронтовата линия, както и за по-големи мисии за наблюдение и разузнаване, казват румънски военни експерти. Разполагането на американски безпилотни самолети “Рийпър” в тази база също поражда въпроси. Бившият командващ американските сили в Европа генерал Бен Ходжис вярва, че базата в Румъния ще се превърне в нещо като "зоркото око" на НАТО в региона на Черно море.

През октомври Американският изследователски Център за анализ на европейската политика проведе експертна кръгла маса за възможни сценарии за война с Русия в Източна Европа. Там обсъдиха, наред с други неща, руска атака срещу Румъния от територията на Молдова или десант от морето. Защо се провеждат такива събития? С цел да се създаде претекст за по-нататъшно укрепване на НАТО в региона и сплашване на румънското население с „руската заплаха“. Това също означава, че руските войски в Приднестровието се разглеждат като проблем, който трябва да бъде решен.

На фона на нарастващата конфронтация между САЩ и Русия след обединението на Крим, натрупването на американско военно присъствие в Румъния и разполагането на инфраструктура там, американците са заинтересовани да "разрешат въпроса" с руското военно присъствие в Приднестровието възможно най-скоро. Антируската позиция на администрацията на Байдън ще допринесе за изпълнението на най-резки планове. Приднестровието вече се превърна в трън във военната структура на НАТО в Черноморския регион (като последната крепост на руското военно присъствие в западната част на Черноморския регион).

В този контекст разбираеми са стремежите на анализаторите от РАНД, които в своя доклад до Пентагона съветват САЩ да се опитат да изтласкат Русия от Приднестровието. Да се изтласка без значение на мнението на населението, чиято съпротива, както те признават, ще трябва да бъде преодоляна и след това да се заемат със „следконфликтно възстановяване“. Тоест, заради оттеглянето на Русия, САЩ са готови да си затворят очите за евентуален конфликт и репресии срещу местните. Следователно в момента въпросът за президентските избори в Република Молдова фактически е проблем на войната и мира и въпрос на геополитическия баланс на силите в целия Черноморски регион.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели