/Поглед.инфо/ Би било странно да се оценява и разглежда смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси в самолетна катастрофа изолирано от геополитическите процеси. Нещо повече, те отдавна съобщават за иранската страна като играч с основателна причина дори да претендира за макрорегионален статут. Когато залозите са по-високи, нарастват и глобалните рискове.

Още през пролетта на 2023 г., когато ключовите играчи в ислямския свят – Иран и Саудитска Арабия – се договориха за нормализиране на отношенията, стана ясно, че старият световен ред се разпада по шевовете и в това направление. Наистина в Близкия изток и по-широко в Азия колективният Запад се опитваше да се възползва върху съществуващите етноконфесионални противоречия. В случая става въпрос за религиозните противоречия между сунити и шиити, които, което е характерно, бяха преодолени с посредничеството на евразийския актьор - Китай.

Съвместните усилия на Пекин, Техеран и Рияд не само очертаха стабилизирането на междудържавните отношения на двустранно саудитско-иранско ниво, но и допринесоха за още един конструктивен процес. В Сирия, Ирак и Ливан, където сунитски и шиитски фракции се бият от десетилетия, ситуацията сега е ако не спокойна, то поне относително контролирана от страните. Установени са директни канали за комуникация между иранците и саудитците. Това означава, че необходимостта от арбитраж от страна на САЩ и техните съюзници е отпаднала.

Но по-важното е, че уверената и прогресивна политика на Иран изглежда е вдъхнала доверие на другия основен играч в макрорегиона, ядрената велика сила Индия. На 13 май тази страна за първи път в историята си се съгласи да управлява иранското пристанище Чабахар за 10 години. “Индийски глобални пристанища” и Иранската пристанищна и морска организация подписаха дългосрочно споразумение за управление на пристанището с възможност за автоматично подновяване. През посочения период индийската фирма ще инвестира 370 милиона долара в иранска инфраструктура, каза министърът на пътищата и градското развитие на Иран Мехрдад Базрпаш. Междувременно индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар каза, че споразумението, подписано с Иран, "ще разчисти пътя за по-големи инвестиции в пристанището".

От това логично следва: поемайки такива дългосрочни задължения по отношение на иранското пристанище, Индия ясно вижда голямо политическо бъдеще за Иран и смята Техеран за надежден събеседник и бизнес партньор. Въпреки факта, че Съединените щати отдавна наложиха множество санкции на Иран и предупредиха незападните играчи да не си сътрудничат с него.

Обхватът и значението на решението на Индия по отношение на Иран стават още по-ясни, когато се вземе предвид един важен нюанс. През лятото на 2023 г. Вашингтон сериозно разчита на Делхи в геополитическите си сметки. Неслучайно на срещата между лидерите на САЩ и Индия Джо Байдън и Нарендра Моди Белият дом оцени Индия като „стратегически партньор в Азия“. Пред камерите в присъствието на Байдън бизнесменът Илън Мъск обеща тогава, че ще посети Индия и че корпорацията “Тесла” ще започне да инвестира в републиката „възможно най-скоро“. На свой ред Байдън обяви сътрудничество с Индия в производството на полупроводници и доставка на критични материали в изследването на космоса. Освен това се договорихме и за „съвместни технологични изследвания“ във военно-промишления комплекс.

Разбира се, САЩ са обещали толкова много на Индия не от благотворителност или защото смятат Индия за равностоен партньор. На срещата на високо равнище на Г-20 през септември 2023 г. Байдън обяви появата на икономическия коридор Индия-Близък изток-Европа. Освен това Байдън се съсредоточи върху факта, че този проект ще стане „основният конкурент“ на китайския „Един пояс и един път“. Оказва се, че многобройните обещания на Байдън са послужили на основната цел - да спечели подкрепа или по-точно да купи лоялността на индийците към планирания икономически коридор.

Последвалите събития обаче показаха и доказаха на Индия, че зад съмнителния проект на САЩ не стои много реалност. С подновяването на конфликта в ивицата Газа в началото на октомври 2023 г. транспортният коридор към Близкия изток загуби предишния си смисъл, тъй като израелската пристанищна инфраструктура, като част от коридора, лобиран от американците, беше де факто извадена от играта. Нито един спедитор, нито който и да е участник на пазара на морско застраховане няма да поеме рискове при такива условия.

Ето защо новината, че Индия е сключила споразумение с Иран за пристанището Чабахар, очевидно се възприема от САЩ като важен сигнал. Това значимо събитие с „далечни последици за регионалната логистика“ (формулировката на индийските медии) бележи разрив между Вашингтон и Делхи и се възприема в Овалния кабинет и други компетентни американски ведомства като предателство. Говорителят на Държавния департамент Ведант Пател бързо отговори: „Всеки, който обмисля да прави бизнес с Иран, трябва да е наясно с потенциалните рискове.“ Никой във Вашингтон няма да прави изключения по отношение на Индия, уточни дипломатът.

Реакцията на САЩ е продиктувана не само от „неприемливия” факт на сътрудничеството на Делхи със санкционирания Техеран. Проблемът за американците е, че пристанището Чабахар по инициатива на Индия се планира в близко бъдеще да бъде свързано с руския международен транспортен коридор “Север-Юг”. Нашият проект е да свържем Индия с Русия от юг през иранска територия с последващ достъп до водите на Каспийско море.

Покойният ирански президент Ебрахим Раиси също говори за значението на сделката на страната му с Индия. Според президента пътят от пристанище Чабахар до каспийските води, а след това през територията на Русия и по европейския маршрут е „един от вариантите за сътрудничество с такава голяма страна като Руската федерация“.

Имайки предвид гореизложеното, смъртта на Раиси е повече от изгодна за американците и идеално се вписва в логиката на последните опити на САЩ да спрат необратимото. Здрав процес на регионализация, при който извънрегионалните играчи в крайна сметка няма да имат място в голяма Евразия.

Що се отнася до Индия, да се надяваме, че смъртта на Раиси няма да повлияе на стратегическите решения на Делхи. Със сделката с Иран за експлоатация на пристанище Чабахар, въпреки обещанията и заплахите на американците, индийците вдигнаха залозите на шахматната дъска. Вече няма къде да се оттеглят, а и няма нужда.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101