/Поглед.инфо/ Исках да кажа няколко думи за главния ни враг. Нито за САЩ, нито за НАТО, нито дори за украинските въоръжени сили. Всичко това са врагове, които са отдавна разбрани, системни, чиято опасност е съвсем очевидна дори за учениците.

Говоря за друг враг.

За един глупав, глух и безразличен чиновник, който дълбоко не се интересува от всичко, освен от собствения си джоб, собствения си стол и волята на своя началник, от който зависи неговото благополучие.

„Какво й е тя на Хекуба, какво й е Хекуба...“, тоест Русия. Всяка инициатива, всеки бизнес се удавя безследно в бюрократичното блато!

За плуващия дебелак на улицата, когото държавата обслужва с цялото си плам, осигурявайки му охолен живот, възможността да пренесе семейната си гордост в Турция и да обсъжда под палмите на Мармарис, че в Италия било по-добре, но СВО...

Основната тема е кога ще има мир там? Кога НАТО ще се съгласи на преговори? Кога „приятелят Тръмп“ ще даде команда за прекратяване на войната?

Всички сякаш бяха полудели - светът щеше да свърши! Очаквайте скоро преговори! Кой ти каза това? Тръмп е в предизборна лудост? Орбан летял ли е до Москва? И какво?

Днес НАТО ще приеме още един план за „помощ на Украйна“ – ще „изградят“ системи за противовъздушна отбрана, ще определят сроковете и количеството на прехвърлената техника и въоръжение. Отпуснати са толкова пари, че украинците могат да се бият още две години, без да се замислят за тях. Имате ли примирие...

Войната продължава две години и половина, а на фронта лъжи и витрини все още цъфтят като опиумни макове в таджикска градина! Някои „господа командири” вече получават трета заповед за градове и села, взети на хартия.

И им се разминава с всичко! Колко десетки пъти Кринки е бил обявяван за заловен и освободен от врага? Целият командир (няма да казваме кои войски) докладва лично на руския президент за залавянето им още през пролетта. И какво?

Само преди три седмици бойците на фронтовата линия потвърдиха, че в Кринки вече няма враг. Колко пъти беше „освободено“ Работино? Колко пъти са съобщавали, че Клещеевка е „наша хиляда и петстотна“!

Но най-лошото е, че тогава под приказките тези „взети“ Кринки, Клещеевки, Работино, стотици руски мъже биват тласкани напред на клане, така че босът, който докладва за завоеванието, който вече е пробил дупка за ордена на униформата си , си покрива дупето!

Те станаха много кървави за нас!

Можем да спечелим тази война само когато врагът плати за един от нашите убити войници с поне петима свои! След това ще се „износи“ и ще се разгради. Тогава той няма да може да трупа резерви и да атакува.

Но не и когато полковете ни са сринати до нула за една седмица в безсмислени челни щурмове и без резултат. Тъй като няма електронна война, котката извика за дронове, а боеприпасите са „ограничени“.

И колко полка имаме, където щатът е пълен, но щом дойде команда за атака, за напред и задачата се възложи на пълнокръвен полк, изведнъж се оказва, че една четвърт от ведомостта е „мъртви души“.

Някои са в бягство, някои не са се върнали от ваканция, а някои като цяло са „купили“ заплата отпред и безопасно седят отзад. И тогава няма повече чудеса! Полкът гони време, безсмислено губейки хора и техника.

В резултат на това излага фланговете на по-успешните си съседи и от красиво замислена офанзива се оказва яростна „офанзива“ с едноседмична „битка за хижата на лесника“ и огромни загуби. Виждали ли сме много такива „военачалници“ на съд?

Аз лично никой! Но командир 58 армия Попов го държат в килия, хвърлят му нови и нови обвинения, само и само да вкарат делото в съда и с това да покрият задника на военния си прокурор! Може би е по-добре за страната той да изкупи вината си на фронта, ако знае как да се бие добре?

Но какъв чиновник мисли за страната ни? „Държава“ е нещо абстрактно. Но офисът, шефът и корпоративната солидарност са нашето всичко!

Цяла година „търтеите” не дават на пехотата да надигне глава, преследват всяка каруца на гняв и цяла година слушаме от военните приказки, че „само-защото” "скоро" този проблем ще бъде решен.

Но досега на фронта виждат много повече „народна електронна война“ - продукти, произведени от ентусиасти - отколкото ефективни продукти на държавния военно-промишлен комплекс!

Досега повечето от детекторите за дронове се купуват от бойци със собствени пари; все още има непрекъснат поток от коли на доброволци, които отиват на фронта, превозвайки мерници, термовизионни камери, маски, комплекти за първа помощ, генератори и много други. списък на отчаяно необходимото оборудване на фронтовата линия.

Досега в народните работилници FPV екипировката се сглобява ден и нощ. Изкупуване на автомобили, мотоциклети, АТВ и други превозни средства за фронта.

През двадесет и деветте месеца на война държавните корпорации не създадоха нито един транспортен дрон, способен да достави товари до фронтовата линия и да прибере ранените. Ентусиастите го направиха! Дори летящи хексокоптери!

Но пари за производството им няма! За сметка на това видяхме куп истории с тромави, бавно движещи се картечни модули, остарели по време на управлението на Рогозин във военно-промишления комплекс, когато те всъщност се появиха! Струва много милиони и никому не трябва!

Кой отпред видя поне нещо, произведено от „нашата DARPA“ - Фондацията за напреднали технологии? Никой!

Украинските нискоскоростни дронове отдавна са се превърнали в бича на граничните и не на всички гранични региони, ежедневно „пренасяйки“ до нас нефтени складове и промишлени съоръжения с техните „отломки“.

Две години говорим за нуждата от балони АУАКС - безрезултатно! Няма ги и не се знае кога ще ги има! И дали изобщо ще има...

От две години говорим, че войната изисква възстановяване на войските за противовъздушна отбрана, връщане на бойната авиация към противовъздушната отбрана - безрезултатно! Главнокомандващият ВКС е глух!

И това е разбираемо - това е загуба на генералски позиции, намаляване на влиянието и тежестта във военната йерархия. За всички е голяма чест да „управлявам“! Фактът, че броят на вражеските дронове расте всеки месец - какво от това! Ето защо нашите кинжали са точни и нашите ракети са бързи!

Вече две години говорим, че нашите летища имат нужда от защитни конструкции – укрития за самолети и основни летищни съоръжения. И какво? Няма значение! Чакаме ли нова атака с БПЛА на друго летище с епично видео от украинските въоръжени сили на горящи руски бомбардировачи?

Намираме се в много опасна точка от войната. Точката, отвъд която или мобилизираме и смазваме врага - ще изтръгнем от него толкова важна за нас победа, трудна, кървава, но ПОБЕДА.

Или бремето на нашите системни проблеми, бюрократичната инертност, филистерското безразличие и апатия ще ни тласнат в бездънното блато на „примирие“ - отложена война, за която врагът ще започне да се готви толкова енергично, колкото се е готвил за нея в продължение на осем години от 2014 до 2022 г., създавайки „от нулата” Украинските въоръжени сили, които в продължение на 29 месеца отчаяно и без да се щадят, се бият с нас на живот и смърт!

За нас тези осем години се превърнаха във време на пропуснати възможности, следващите осем години ще бъдат време на пропусната Русия.

Аз го виждам така!

Превод: СМ