/Поглед.инфо/ Основното събитие от годишния календар на международния живот - срещата на върха на Г-20 ще се проведе в Рим този уикенд. Лидерите на най-големите държави в света не са се събирали от лятото на 2019 г. - и дори сега срещата на върха ще се проведе в комбиниран вариант. Повечето от ръководителите дойдоха лично в Рим, но някои решиха да се ограничат до онлайн формата.

Освен това сред избралите видеоконференцията са ръководителите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин, а причината за това са карантинните ограничения. Заради тях няма да дойде и президентът на Мексико, а премиерът на Япония беше възпрепятстван да стигне до Италия от парламентарните избори в неделя.

Затов пък Германия ще бъде представена от двама канцлери наведнъж - настоящ и бъдещ: Ангела Меркел взема със себе си заместника си Олаф Шолц, който скоро ще я замени като глава на правителството. Освен това Шолц ще говори на срещата на върха и ще участва в срещи - това никога досега не се е случвало в практиката на „Голямата двадесетица“.

Но срещата на върха в Рим е наистина необичайна - още повече, че веднага след като приключи, в Глазгоу, ще започне среща на върха в рамките на конференцията на ООН за климата. Повечето от участниците в срещата в Рим ще се преместят в Шотландия, докато Путин и Дзинпин отново ще се ограничат до онлайн формата.

Следователно Джо Байдън ще бъде в светлината на прожекторите и в Рим, и в Глазгоу – и вече се заговори, че Г-20 се превръща в западен клуб или дори напълно умира, защото Русия и Китай са решили да го игнорират.

Това със сигурност не е така. Москва и Пекин не са загубили интерес към формата на Г-20 - освен това практиката на годишните срещи на върха на лидерите на най-силните страни в света, която се развива от 2008 г., напълно отговаря на руските и китайските идеи за изграждане на нов световен ред и изоставяне на западно - центричните практики.

G-8 умря през 2014 г., Китай отказа американското предложение за създаване на G-2 - така че освен G-20, няма по-удобни формати за срещи на лидерите на най-важните страни в света ( Източноазиатската среща на върха е най-близо до нея, но в нея не са представени Европа и арабския свят). Путин и Си ще участват в срещите в Рим онлайн - а външните министри на Русия и Китай дойдоха във Вечния град, за да работят в кулоарите.

Но все пак решението на Путин и Си да не отиват в Рим, освен коронавируса, има и допълнителна причина - Русия и Китай искат да погледнат малко по-отдалечено как атлантистите ще напреднат в дневния си ред в новия, пост-коронавирусен свят.

Не, не става въпрос за това как всички могат да се преборят с пандемията заедно – какво да говорим за това, след като дори няма взаимно признаване на ваксините? И дори не за „зеления преход“, тоест новата енергия, която според плана на западните стратези трябва да се превърне в нов движещ пояс на глобализацията, позволяващ на Запада да формулира допълнително правилата на световната икономика.

Не, говорим за по-утилитарен дневен ред: формирането на широка коалиция „за демокрация“, но в действителност – срещу Китай и Русия. През декември във Вашингтон Байдън ще свика онлайн среща на върха "за демокрация" - така че нека да репетира в Рим. А от Москва и Пекин ще видят за какво по-точно става дума.

Въпреки че е възможно да се предвиди изходът предварително - няма да е възможно да се привлече в "антиавторитарния" клуб никого от незападните страни, - и въпросът тук изобщо не е доколко Западът смята за демократично тяхното вътрешно устройство. От Азия в Г-20 участватняколко страни. Особено „видими“ са Индия, Турция, Саудитска Арабия. Защо им е нужна на тях антикитайска кампания? Всяка от страните има огромни връзки с Китай и много сериозни отношения с Русия.

Мюсюлманска Индонезия отдавна е уплашена от китайската експанзия - но островната република не иска отново да се превърне в бойното поле на Запада с Китай. И наистина, в средата на 60-те години на миналия век, благодарение, между другото, и на провокациите на англосаксонците, там са убити повече от половин милион комунисти, предимно от китайски произход.

Дори зависимата и проамериканска Южна Корея не иска да се замесва в ограничаването на Китай - и добър урок за това е примерът с Австралия, която от доста време играе антикитайски игри и сега вече успя да загуби огромния китайски пазар. Може би Латинска Америка ще се присъедини към „сдържането на авторитарните режими“? Но за Мексико, Аржентина и Бразилия е много по-важно и наложително да укрепят собствените си държави и икономики – с активното участие на същия Китай.

Същото се отнася и за единствената африканска държава в клуба на великите – Южна Африка. Освен това тя е част от БРИКС – добре познатата „петица“ на незападните държави, израснали от руско-китайско-индийския формат.

Това е цялата незападна част на Г-20 – защото останалите й членове вече са част от Атлантическия клуб (европейците плюс Канада и Япония). Но много от тях не желаят да сдържат Китай по американски начин: Италия и Франция, Германия и дори синофобската Великобритания имат огромни планове за сътрудничество с Поднебесната империя. И с Русия също – и в края на краищата „антиавторитарният“ подход на Байдън обединява Москва и Пекин в една „заплаха за мира“.

Тоест и китайците, и руснаците ще трябва да бъдат ограничавани и сдържани – а това е просто самоубийствен път за Европа, например. Тя разбира това много добре - и вижда как атлантистите се опитват насилствено да я „запишат“ за участие в цялостното ограничаване на "източната заплаха".

Генералният секретар на НАТО наскоро каза, че руската и китайската заплахи не трябва да се разглеждат отделно, имайки предвид военния компонент. А "коалицията за демокрация" добавя също и идеологическа основа под сдържането на Китай и Русия. Така всеки потенциален участник ще бъде принуден да разбере, че е много опасно да се работи с китайците и руснаците и че всичко трябва първо да бъде одобрено във Вашингтон.

Ясно е, че при такива условия малко хора биха искали да станат членове на „клуба за демокрация” – светът отдавна е престанал да бъде управляван от Запада. Отсъствието на Путин и Си Дзинпин в Рим не връща света към атлантическия период на съвременната история - напротив, подчертава колко много се е променило всичко през последните десет години.

Но кога все пак световните лидери ще се съберат заедно? Следващата среща на върха на Г-20 е насрочена за 2022 г. (по-вероятно през есента, отколкото лятото) в Индонезия, Бали - всички се надяват, че до този момент пандемията на коронавирус ще отслабне и срещата ще се проведе в пълноценен формат, лице в лице.

Въпреки това, още преди срещата на върха в Бали, лидерите ще имат основателна причина да се срещнат - след три месеца ще се открият зимните олимпийски игри в Пекин. Владимир Путин определено ще бъде там, ще дойдат и много лидери на други държави. Но не е ясно как ще бъде представен Западът, по-точно – Европа. Ако представянето е пак така слабо, колкото при откриването на Игрите през 2014 г. в Сочи (припомняме, че това беше преди връщането на Крим), значи на европейците пак не им стига смелостта да защитят своята независимост. И това е много голям проблем - но преди всичко за самите тях.

Превод: ЕС