Първо, руският лидер демонстрира такова ниво на политическа некоректност, каквото никой западен политик не може да си позволи в съвременния свят. Второ, интервюто на Путин изглежда като обвинителен акт срещу „глобалния либерализъм“, което шокира мнозина на Запад. И най-важното: руският президент направи мощна кандидатура за глобално идеологическо лидерство. Милиони хора по света сега имат политик, който не се колебае да каже това, което е забранено да се споменава, и политик, който изповядва доста класически ценности, които са били строго забранени на Запад.
Ако обобщим реакцията на западните медии (по време на писането на тази статия), тогава се оказва, че в западното информационно поле най-голям интерес предизвикаха три тези на руския лидер. Това е много забележимо в заглавията: „Владимир Путин казва, че либерализмът е „остарял“ и възхвалява Доналд Тръмп като талантлив човек“ (британският „Дейли Телеграф“), „Путин оценява Тръмп като „талантлив, а либерализма като Остарял“ (американската политическа публикация „Хил“), „Западният либерализъм е остарял, предупреждава Путин в навечерието на среща с Тереза Май“ (британският „Гардиън“).
Почти всички медии (и има много реакции) пишат за „остарелия либерализъм“ и само „Евронюз“ се интересува поне от нещо друго, освен от критиките към либерализма и оценката на политическите таланти на президента Тръмп, и на агенция „Ройтерс”: „Путин заяви, че свиването на добива на петрол спомогна за стабилизирането на световните пазари”.
От това кратко изследване могат да се направят два важни извода. Първо, не може да става въпрос за някаква информационна изолация на Русия или за превръщането на Русия във вторичен (и безинтересен) регионален играч. На световната сцена има само три политически лидери, чиито оценки, дадени в интервю за чуждестранна публикация, веднага ще станат водещи новини на всички континенти - това са Путин, Си Цзинпин и Тръмп. Втори извод: руският лидер нанесе устен удар по болезнената точка на западния политически дискурс. Темата за критика на модерния западен „либерализъм” се оказа толкова болезнена, че е напълно невъзможно да се игнорира.
Ако се остави в скоби въпросът за политическите таланти на Доналд Тръмп, то от цялото интервю западните медии обикновено извличат два цитата: „има съвременна, така наречена либерална идея, която, според мен, вече си е изживяла времето окончателно. По някои нейни елементи нашите западни партньори признаха, че някои нейни елементи са просто нереалистични: мултикултурализмът и така нататък. Когато започна процесът с миграцията, мнозина признаха, че не работи и трябва да се припомнят интересите на коренното население” и „тази либерална идея предполага, че изобщо нищо не трябва да се прави. Убивай, граби, насилвай – и ще ти се размине, защото си мигрант, трябва да защитаваме твоите права. Какви права? Нарушил си – получи си наказанието за това. Затова и самата тази идея си е изживяла времето и тя влиза в противоречие с интересите на преобладаващото мнозинство от населението”. От гледна точка на редакторите и журналистите, работещи в западното информационно поле, вероятно именно тези цитати са доказателство, че Владимир Путин е враг на всичко добро и светло, което го има в западния (либерален) свят, но това е случай, когато всички антипутински усилия на западните медии работят за подобряване на имиджа на руския президент.
Ако се види реакцията на редовните потребители на социалните мрежи, то лесно може да се забележи, че Путин е казал на глас това, което мнозина на Запад искат да кажат, но не могат – от страх, че могат да си загубят работата, репутацията и дори свободата. Освен това руският президент се оказа единственият европейски политик, който може да си позволи такива заявления и това интервю показва, че той е много по-свободен в своите изказвания отколкото условния Доналд Тръмп, който (въпреки цялата си екстравагантност и дива риторика) трябва в повечето случаи да демонстрира почтително отношение към либералната идеология и нейните ценности. От цялото интервю западният наблюдател по-скоро ще си спомни простия принцип, че където е Путин, там е и свободата и ще отбележи за себе си, че руският президент казва истината, която боде очите на западната политическа система.
Когато западната експертна общност се окопити от шока, то задължително ще обвини Путин, че той уж е идеологически вдъхновител или дори таен лидер на всички десни (дори и крайнодесни) националистически и антисистемни движения на планетата. Но това по-скоро ще бъде в полза на неговия международен имидж.
Основната причина за болезнената реакция на нашите западни партньори се заключва в това, че Владимир Путин даде желязно в своята логичност обяснение на този политически феномен, който тормози съзнанието на вашингтонските, лондонски и брюкселски експерти.
В техния свят историята трябваше отдавна да е приключила в съответствие с прогнозите на Фукуяма, а вместо това се случи Брекзит, Тръмп бе избран, а Евросъюзът потъна в такава системна криза, че продължаването на неговото съществуване след поредните избори за Европейски парламент се нарича истински успех. Разбира се, на публиката се предлага да повярва в „обяснения за плебеи”. И такива като, например, как „руските хакери са купили реклама във „Фейсбук” и заради това се случи Брекзит”. Но експертната общност за своето лично разбиране иска да чуе нещо по-разумно, при това просто няма смелост да признае очевидните системни проблеми. А Путин има тази смелост и неговата формулировка, че „съвременната така наречена либерална идея си е изживяла напълно времето”, това всъщност е главният въпрос в съвременния западен свят.
Дори и ако западните политици и експерти не искат да приемат това обяснение, реалността няма да се промени от това. Консервативният и популистки реванш е не просто неизбежен, той вече набира обороти по целия свят и вместо грубия „либерален идеализъм” (който декларира хуманизъм, а се води по човекоядски начин) в световната политика постепенно ще започне да доминира прагматичният реализъм, който е така изгоден за Русия и който е толкова недолюбван от много русофоби на Запад. Това не значи, че Русия като цяло и Владимир Путин в частност ще започнат да се харесват на западните партньори, а и нее нужно. Това значи, че най-накрая се появява шанс световната политика да се обсъжда от лидери, за които техните действителни национални ценности и интереси са по-важни от идеологията.
Превод: В.Сергеев
