/Поглед.инфо/ Събитията в Казахстан здраво разтърсиха информационното пространство, полузадрямало след новогодишните празници. И не само защото ситуацията започна да се развива бързо и по добре познат за нас сценарий, но и защото вече три години това беше доста очаквано явление.
ОДКБ изпрати миротворци, включително части на руската армия, в Казахстан, обхванат от безредици.
Да, Казахстан, на фона на всичко, което през последните десетилетия разтърсваше определени области от бившето постсъветско пространство, изглеждаше като остров на непоклатима стабилност, в който украинският сценарий изглеждаше практически невъзможен.
Но в един момент Назарбаев реши да изгради „национална държава“ в Казахстан, след като направи най-голямата грешка в кариерата си, горчивите плодове на която виждаме тъкмо сега, в реално време.
Няма да изброявам сега всички стратегически недостатъци на флирта с националистите, който в дългосрочен план със сигурност излиза през носа на онези, които решат да разчитат на националистически сили и лозунги. Нагледен пример е Украйна, а и балансирането на Беларус на ръба на опасната черта през лятото на 2020 г., все още е обект на изследвания и спорове не само сред политолозите, но и сред обикновените хора.
Така Казахстан се превърна в поредното потвърждение на тази догма, въпреки факта, че многократно беше предупреждаван за възможните последици.
Не ги чуха. Не направиха изводите от опита на другите. Предпочетоха да си намерят собствена мотика за настъпване, като в същото време бяха напълно неподготвени за светкавична и решителна реакция при опита за преврат. Опасна арогантност, сляпа вяра и самоизмама под лозунга „това определено няма да ни се случи“.
Това обаче се случи. И въпреки факта, че страната беше „бременна“ с протестите от дълго време, „раждането“ на протеста беше светкавично. Само за няколко дни казахстанските протестиращи преминаха през всички етапи на прехода от протестите към погромите и от мирните искания към откровени грабежи и тероризъм.
Но най-лошото е ступорът, в който изпаднаха властите на Казахстан, които за един ден сринаха до земята репутацията си на мъдри и опитни лидери. Наблюдавана отвън, ситуацията напомняше на студент, завършил медицина с отличие, който обаче припада при първата си операция от апендицит.
И голямо щастие бе, че властта имаше мъдростта да не бяга презглава от операционната, както направи Янукович навремето, а да се обърне за помощ към колегите. За да помогнат да се „среже проклетия апендикс, без да се чака перитонита“.
Разбира се, подобен акт е похвален, но след като всичко се уреди и мироопазващите сили на ОДКБ помогнат за възстановяване на реда, казахстанските власти ще трябва да заработят сериозно върху мащабните си грешки. В противен случай заплахата от нови „майдани“ ще надвисне над главите им като дамоклев меч.
И въпросът не е само в това, че външните сили и насън виждат как успяват да смажат и „приберат“ в ръцете си Казахстан. Просто вътре в страната наистина има много проблеми, чието подмитане под килима всъщност доведе до факта, че хората започнаха да излизат на улицата.
Въпреки всичко трябва да се каже, че това, разбира се, не беше направено без външно влияние. Буквално за една нощ стана очевидно, че подкрепа за казахстанския „Майдан“ оказват всички, които спят и виждат превръщането на постсъветското пространство в колонии под контрола на Вашингтон, Брюксел или Анкара.
В процеса на отчаяната борба „за нашата и вашата свобода“ бяха разкрити както стари абсцеси, така и сравнително свежи новообразувания като прополската NEXTA, която, след като претърпя фиаско при организирането на държавен преврат в Беларус, цялата своя неизразходвана енергия насочи за "братска помощ" на казахите.
Разбира се, всичко това се случва не просто по доброта душевна.
Просто ресурсите, инвестирани в NEXTA, трябва да се изплатят. Ако не в Беларус, то поне в Казахстан. Но има един нюанс. Разчитайки на факта, че Токаев не е Лукашенко, никой не си даде труда да обмисля варианта Казахстан да поиска помощ от ОДКБ и при това да я получи своевременно.
И докато на Запад си събират зъбите от паркета, мироопазващият контингент вече се насочва към мястото, където помощта му сега е толкова необходима. В тази връзка бих искал да насоча вниманието ви към един важен аспект.
От години Украйна стене за помощ от НАТО, но в замяна получава мътни и неясни обещания при това в замяна на изпълнение на редица унизителни условия. По-малко от ден след официалното искане, Казахстан получи помощ от ОДКБ.
Освен това много ми се ще да пратя „много здраве“ на всички, които редовно прогнозират влизането на руски войски в Беларус и Украйна. Мисля, че много от тях сега седят озадачени и не могат да разберат: какво, излиза, че и така е можело? Може, зайчета, и още как може.
И сега няма нужда да измъчвате нещастната сова, карайки я да пророкува и опитвайки се да я налагате върху Унгария, Чехословакия, Полша и Варшавския договор. За щастие, ние вече не само наизуст научихме всички ваши методички за обучение, но и отдавна си написахме свои собствени. В които са записани и бомбардировките ви над Югославия, и нахлуването в Ирак, и "установяването на демокрация" в Либия и много други, от които все още треска ви тресе.
Ясно е, че хегемонът сега е много обиден, че за консултации Токаев се обади не в американското посолство, а в Москва и Минск. За втори ден бившият посланик Макфол се прави на Пинокио и пита: „Но как така? Защо? Да, ние сме приятели с Казахстан от 30 години, а те дори не са си спомнили за нас!“
Но свиквайте. Още повече, че вече много пъти ви е намеквано, че времето на еднополюсния свят и вашата хегемония на изключителността е отминало.
И бързото (и най-важното – мирно!) разрешаване на кризата в Казахстан ще бъде още едно доказателство за това.
В тази връзка от вас се изисква само едно: отдръпнете се настрани и наблюдавайте. И не се опитвайте да се държите като грубияни в навечерието на важните преговори по темата за Украйна и неразширяването на НАТО. В противен случай може да ви очакват още изненади.
Но това е съвсем различна история.
Превод: ЕС