/Поглед.инфо/ Турският президент Реджеп Ердоган обяви, че възнамерява да проведе нова военна операция в контролиран от кюрдите район източно от Ефрат в северна Сирия. На пръв поглед – защо ѝ е на страна, която се намира в криза, пълномащабна война. Ердоган обаче не е толкова прост.

Турският президент се нуждае от война и не от победа, а от война като такава. Политическата ситуация в страната е нестабилна и обективно условията са срещу него. Мартенските избори ясно показаха, че противниците набират сила. Ердоган обаче е фантастичен политически тактик и знае какво да прави. След чистките няма баланс във въоръжените сили на страната, цялото им оставащо ръководство принадлежи на една от партиите, следователно е необходимо армията да бъде заета през цялото време и тук войната идва точно навреме.

Нещо повече, това ще отвлече вниманието от ситуацията в Идлиб. Там Ердоган се озова в цунгцванг, когато няма достатъчно военна сила за победа и задълженията по разрешаването на конфликта, дадени на целия свят, изглежда са изпълнени. Въпреки че по-голямата част от населението на Идлиб подкрепя проердоганското „Мюсюлманско братство”, уахабитите, идващи отвсякъде, са военно силни. Освен това те имат силна финансова подкрепа от страните от Персийския залив. Положението е сложно и трябва да се поддържа постоянната патриотична ярост сред населението. Но да се предвидят конкретни бъдещи стъпки на Ердоган е много трудно, като политически тактик той наистина е близък до гения. Друго нещо е, че неговата тактика отстъпва на общите политически тенденции в страната. Дори онези, които наскоро категорично го подкрепиха, включително много негови съпартийци, са недоволни от ситуацията. Разнообразието от комбинации може да доведе до поражение на Ердоган. Той може да бъде отстранен от ръководната позиция в партията. Това могат да го направят недоволните военни. Вероятността за промяна на властта в Турция по модела на украинския Майдан става все по-голяма. Някои косвени признаци показват, че Европа вече мисли за създаването от Ердоган на втори Янукович и за „украинизацията” на страната. Освен това сегашните условия в Турция са в много отношения сходни с тези в Украйна преди пет години - олигархията е недоволна от президента, смятайки го за пречка за европейската интеграция, работниците непрекъснато стачкуват, партията е недоволна от резултатите от изборите и „Мюсюлманското братство”, което доскоро претендираше за надмощие в идеологията, е деморализирано ... Плюс това, остра финансова криза. Може да се предположи, че състоянието на политическата ситуация в Турция е координирано.

Традиционният „истанбулски” капитал, който счита себе си за център на цялата източносредиземноморска търговия, сега се нуждае от достъп до европейските пазари. Новият, „индустриален“ капитал, който до голяма степен нарасна при Ердоган, има същите проблеми - той вече естествено се трансформира във финансово-индустриален, а вътрешният пазар му е вече тесен. Неговите представители също изразяват недоволство от политиките на Ердоган. Той от своя страна изобщо не иска да си тръгва.

Припомнете си „затягането на винтове“ на Ердоган по отношение на интелигенцията, медиите и кемалистите - привърженици на линията на Ататюрк. Последните, спечелили общински избори в Истанбул, Анкара, Измир и други големи градове, набират сили и стават доста мощни политически съперници. Самият Ердоган е виновен отчасти за това, че прочисти армията от ислямистките гюленисти и така измести равновесието във въоръжените сили в полза на привържениците на светската държава.

И това е една от основните причини, поради която Ердоган има нужда от война: ако човек с пушка не е зает с преките си задължения, той може да бъде осенен от мисли за използването на пушката за други цели. Плюс това, патриотичната ярост, придружаваща войната, е повод за прилагане на различни спешни мерки, които могат да закрепят Ердоган на власт.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели