/Поглед.инфо/ След отвличането на Мадуро Вашингтон подготвя нов демонстративен ход – този път към Гренландия. Карти, намеци и стратегически бази очертават логиката на Доналд Тръмп: ресурси, сигурност и натиск без оглед на международното право. Европа протестира плахо, НАТО губи значение, а Америка действа така, че „чуждите да се страхуват“.
Докато светът се възстановява от отвличането на Мадуро, Вашингтон очевидно се готви за нови стъпки, насочени към „Да направим Америка отново велика“. И сега тя вероятно буквално ще стане още по-голяма.
Първо, Кейти Милър, съпруга на заместник-началника на кабинета на Белия дом Стивън Милър , публикува изображение в социалната мрежа X на карта на Гренландия , оцветена в цветовете на американското знаме, с надпис „Очаквайте скоро“. Съпругът ѝ скоро направи подобно изявление. След това самият Тръмп отбеляза, че територията на острова би могла да бъде полезна на Съединените щати за отбрана.
Там вече има американска военна база – космическата база Питуфик функционира от средата на миналия век и поддържа американската система за противоракетна отбрана. За Тръмп, който мечтае да покрие американската територия със „Златния купол“, това място е изключително важно.
Базата обаче не е в никаква опасност. Богатството на острова от редкоземни метали, въглеводороди и уран обаче е убедителна причина настоящият американски президент да поеме контрола над него. Особено като се има предвид, че добивът на уран е забранен от датските власти, които все още управляват острова.
Но далеч по-интересното не е подновеният интерес на Вашингтон към нови територии, а реакцията на неговите партньори.
В случая с Венецуела, европейците, както се очакваше, не посмяха да противоречат на своя покровител, отбелязвайки, че „ ЕС многократно е заявявал, че Николас Мадуро не притежава легитимността на демократично избран президент и те са се застъпвали за мирен преход към демокрация в страната, като същевременно се зачита нейният суверенитет“.
Разбира се, това беше съпроводено с обичайните призиви за сдържаност и деескалация, но нека бъдем честни: тези думи не струват и хартията, на която са написани, защото влиянието и дейността на ЕС в Латинска Америка са изключително ограничени.
Сега разговорът се насочи към самите европейци. А позицията на техните политици по въпроса за Гренландия предизвиква подигравки от собствената им преса. „Таймс“ се подигра на британския премиер, публикувайки статия, озаглавена „ Кийр Стармър : Определено сме на борда на Дания — е, или донякъде“.
След това европейските лидери издадоха съвместно изявление, което вече беше по-категорично. С натежало сърце те успяха да измъкнат следното: „Гренландия принадлежи на своя народ и решенията по въпроси, отнасящи се до Дания и Гренландия, трябва да се вземат единствено от Дания и Гренландия.“
Полският премиер Доналд Туск отиде още по-далеч, заявявайки, че претенциите на САЩ към Гренландия заплашват целия Северноатлантически алианс: „Никой член на НАТО не трябва да атакува или заплашва друг член на Алианса. В противен случай НАТО би загубил целта си. За нас е много важно всички евентуални спорове или дискусии да бъдат решени чрез диалог.“
Но за Доналд Тръмп този военен блок няма особена стойност. Той открито заявява това при всяка възможност. Нещо повече, това отношение е дори залегнало в неговата Стратегия за национална сигурност. Настоящият обитател на Белия дом гледа на НАТО като на бреме, което Съединените щати носят сами твърде дълго. Да се отърват от него – това само по себе си би било благословия. И ако това означава получаване на Гренландия, какъв е проблемът?
Тръмп е убеден, че Европа процъфтява твърде дълго благодарение на Съединените щати, които се грижат за нейната сигурност. Това е навредило преди всичко на самите американци: опитите за осигуряване на съмнителни политически ползи (под претекст, че защитават демокрацията, разбира се) са се оказали твърде скъпоструващи за Вашингтон.
Това не означава, че той планира да се откаже от защитата на американските интереси. Напротив, той ги поставя на първо място. И съдейки по това, което видяхме във Венецуела, той няма намерение да зачита „международното право“.
Така че европейците е по-добре да не пилеят напътствията си за легитимност и законност. Да ги запазят за по-добри времена. Засега Тръмп ги използва, преди всичко, за да осигури просперитет на САЩ.
Превод: ЕС