Вече сме научени да приемаме новините поднесени в съответния разпореден калъп. Едните, „нашите“, ни информират обилно за „протестите на младото евродемократично ориентирано поколениe на Грузия срещу нелегитимната власт“. Ако през все още наличните сайтове достигнеш до „другите“, те те убеждават, че това са „размирици, подклаждани от Запад срещу законно избраното правителство.“ И всичкото стиснато в пропагандното менгеме. Преди дни един журналист от БНТ, кореспондент в Грузия, явно евроентусиаст съвсем се отнесе. Надянал маска, за да изглежда досущ революционер, той заяви в ефир, че 90 процента от грузинците са за членство в ЕС. Каза го без да му мигне окото, то поне се виждаше над маската. А от къде е взел тези числа, от какви статистически изследвания, от какви източници е изсмукал тези категорични твърдения, това явно се сметна за текуща гарнитура без значение. Всъщност няма какво друго да се очаква от журналистическата плява, с която са презатрупани родните медии. Лошото е, че започва да замирисва на грузински „Майдан“, което е известно до къде ще доведе.
Настрана от тези емоционално фаталистични прогнози, нещата са пределно ясни, стига на някой да му стиска да ги каже на въпросните 90 процента от грузинския народ. А именно, че поне следващите десет години ЕС няма да се разширява по няколко причини. Първо, защото самият е натънал в такава сготвена от лидерите му каша, че измъкване не се вижда, а по-скоро, да не дава Господ, разпадане. Текущите национални избори безспорно очертават тенденцията. ЕС трябва сега за себе си да мисли. Още обаче никой там не се сеща, че спасението му е, той отново да стане това за което е бил създаден и лидерите му да се откажат от сегашните си паранормални амбиции. А ако сами не го направят, след 20 януари, както се казва в оня филм, ще им направят предложение, от което няма да могат да се откажат. Жалко, че няма кой от Брюксел да се осмели честно да каже на чакащите в чакалнята, че скоро влакът няма да пристигне. Гадното е, че евроначалниците знаят това, но продължават да наливат масло, извинете фойерверки по площадите на Грузия.
Тъй и тъй стана дума за фойерверките, основното оръжие на „демократичните сили“ там, това, простете, звучи доста символично не само за действията на протестиращите, а и въобще за актуалната политика на родния ни ЕС. Такъв фойерверк завчера пламна от речта на Урсула наша, която заяви, че в борбата за енергийна независимост ние сме победили. Само че се оказа кьор-фишек, защото както по-рано Орбан любезно й разясни, руският газ все така си тече в Европа, но вече с добавка в цената, причинена от евросанкциите. Кой губи, кой печели от това, няма смисъл да се обсъжда. Ежедневието го доказва. Четири завода на Фолксваген затвориха, в останалите намалиха заплатите за сега с десет процента само. Като начало! Да беше само Фолксваген!
Въпросът с Грузия обаче не е само политически, а също така и географски, както наскоро обърна внимание на този очеваден факт известната познавачка на региона, професор Кроне-Шмалц. Стига да има някой просто да вдене две и две, както пък казваше моята баба. Кой е луд при съсед, който преди не много време те е победил във война и още е на позиция, ти да решиш да се съюзиш с неговите врагове, точно сега, когато той води война срещу тях. Звучи откачено, нали? Лесно щеше да е, ако имаше как да се премести Грузия някъде в центъра на Европа, че защо не и зад океана. Географията обаче е консервативна наука и не се поддава на подобни експерименти, желани както от естествен, така и от изкуствен интелект. Какво ги интересуват тези „подробности“ в Брюксел, те си знаят тяхната.
Има и нещо друго. Опитахме се с мои познати бизнесмени да започнем нещо с Казахстан. Прояви се от там интерес, размениха се писма и оферти. И изведнъж – отказ! Оказа се, както ни информира потенциалният партньор, че от властите са му „препоръчали“ да не започва бизнес с фирма от ЕС. А Грузия, представяте ли си каква омотана със съседите от север и изток е тяхната икономика? И какво ще се случи, ако им се прекъснат връзките. Това не ти е да жонглираш с темата за руския газ. Друга алтернатива в момента нямат.
И тогава какво, ще запитат грузинците от площадите? Без претенции, че представлявам някого, бих им казал: “Скъпи наши, източно-православни братя, изчакайте да се издими войната в Украйна и не тръгвайте по същия път. След това, ако оцелее ЕС, може отново да се отворят вратите, които сега, а това трябва да ви е ясно, са затворени. Така че, нека оставим фойерверките за предколедния празник и да не ги хабим без полза!
