/Поглед.инфо/ Неотдавнашният конфликт между Израел и Хамас подтикна "стратегическата
неяснота" на Индия към Израел и Палестина да изпадне в рязко, неудобно отстъпление - и може да е помогнал да се предизвика неизбежното отмиране на
този тип политика.

Въпреки публичната прегръдка на премиера Нарендра Моди с еврейската
държава и възторженото възхваляване в десни и масови индуистки
националистически кръгове, индийският външнополитически апарат, левите
партии и дори части от управляващата партия Бхаратия Джаната не желаят да
заковат Индия към мачтата на Израел за сметка на Палестина, към която Ню
Делхи отдавна се ангажира и рискува отношенията с враждебни към Тел Авив
държави, не на последно място Иран.

Но конфликтът показа, че неспокойният танц на Индия сега е все по-
неустойчив.

На Съвета за сигурност на ООН на 16 май Индия предложи силната си подкрепа
за "справедливата палестинска кауза" и "непоколебимия ангажимент за
решението на две държави".
Признавайки обаче, че такъв пълноценен завой към Палестина изисква контрол
на щетите по отношение на Йерусалим, Индия осъди ракетните атаки на Хамас
с много по-строги термини само четири дни по-късно, поставяйки бремето
върху прекратяването на огъня и бъдещия диалог за мир в Хамас.
По-малко от седмица по-късно Индия се въздържа от гласуването на Съвета за
правата на човека на ООН, призовавайки за разследване на действия на
Израел, предизвиквайки възмущение както от палестинците, така и от висши
индийски фигури от опозицията.
Една такава фигура бе Шаши Тарур, който отбеляза, че Индия преди това е
управлявала отношенията, както с Израел, така и с Палестина „с ловкостта на
дипломатически акробат-трапец“, но сега е „паднала от въжето“.
Когато индийското знаме липсваше от благодарствения пост в Туитър на
израелския премиер Бенямин Нетаняху, които беше реверанс към 16 държави
за подкрепата за Израел по време на конфликта, то разтърси индуисткия
националистически избирателен масив на правителството на МОди.

Първоначалният отговор беше обиден, последван от обвинения в
неблагодарност: Избирателите можаха да разберат, че правителството на Моди
нарочно се е опитало да се въздържи да изрази безусловна подкрепа за
Израел.
По този начин "конструктивната неяснота" на Индия се разплиташе в
противоречия, които не зарадваха нито Израел, Палестина, нито базата на
партията на Моди.
В продължение на четири десетилетия след независимостта през 1947 г.
индийските политици и дипломати, подхранвани от визията на бащата на
нацията Джахарвал Неру, възприемаха Израел като колонизатор и осъждаха
предполагаемите му зверства и расистка политика срещу палестинците.
Едва през 1992 г., при революционния, но до голяма степен неодобряван
премиер Нарасимха Рао, Индия официално призна Израел и установи
дипломатически отношения.
Въпреки това, дори след признанието, темпът на засилване на връзките беше
бавен: Индия беше заета да се справя с кървави бунтове в Пенджаб и Кашмир,
изправена пред стратегически дилеми след разпадането на Съветския съюз и
вътрешнополитически кризи, предизвикани от поредица от слаби и нестабилни
коалиционни правителства.
След това, през 1999 г., избухна конфликтът в Каргил с Пакистан, оставяйки
Индия изложена и уязвима в своя хималайски граничен регион.
В критичен час и в кратки срокове Израел се намеси, осигурявайки на Индия
изключително важно оръжие като лазерно насочвани бомби.
През 2000-те серия от брутални спонсорирани от Пакистан терористични атаки
разкриха подхода на правителството на Конгреса към ислямския екстремизъм и
трансграничния тероризъм, заедно с масивни корупционни измами.
Всичко това съвпадна с възхода на Моди като индуистки националистически
лидер и нарастващата популярност на Израел като модел за подражание в
борбата срещу джихадския тероризъм.

Израелският вече бивш премиер Бенямин Нетаняху с индийския си колега
Нарендра Моди. Снимка Хаарец.
Когато Моди дойде на власт през 2014 г., имаше общо очакване Индия да се
откаже от политиката си за подкрепа на Палестина от десетилетия на
международни форуми и открито да излезе като твърд съюзник на Израел.
Всъщност от 2014 г. насам се наблюдава бърз и яростен напредък в
официалните връзки между Индия и Израел: в борбата с тероризма,
агротехниката, бизнеса и отбраната.
Сред основните поддръжници на партията на Моди, Израел се радва на огромна
публичност и одобрение в социалните медии, в телевизионни дебати,
обсъждания на мозъчните тръстове, видеоклипове в YouTube и статии във
вестници.
Понастоящем има тесни връзки с индийските дясно ориентирани индуистки
мозъчни тръстове като Международната фондация Вивекананда и Индийската
фондация.
Израелският телевизионен сериал „Фауда“ бележи нов етап на популярна
култура, превръщайки се в истинска мания и дори лудост сред въоръжените
сили на Индия и хиндуистките националисти.

Индийски деца махат към превозно средство с израелския премиер Бенямин
Нетаняху и индийския премиер Нарендра Моди, които пристигат в Сабармати
Ашрам (Ганди) в Ахмадабад, Индия. 17 януари 2018 г. Източник: Аджит
Соланки / AP
Но що се отнася до официалната позиция на Индия на глобалните
дипломатически форуми, дори ръководената от партията на Моди
администрация изглежда крайно неудобно, когато прави про-израелската си
позиция публично достояние.
В ООН Индия гласува против предложението на администрацията на Тръмп да
превърне Йерусалим в столица на Израел.
Нарендра Моди не пропусна да посети Рамала след Йерусалим, когато посети
Израел през 2018 г., като нарече посещението „историческо“ и похвали Ясер
Арафат като „един от най-големите световни лидери“.
Индия обикновено се въздържа от гласуванията на Съвета за правата на човека
за Палестина в ООН.
Въпреки огромната подкрепа за Израел сред избирателите, неясната позиция
на Бхаратия Джаната е пъзел, който изисква декодиране.
Най-важната причина за нежеланието на управляващата партия да прегърне
Израел по-силно в рамките на международните институции се крие в
преобладаващото доминиране на планирането и изпълнението на външната
политика на Индия от дипломатическия, а не политическия елит.
Известни с предпочитанието си към статуквото си, дипломатите обикновено

предпочитат приемственост пред промяна. Следователно всеки опит за
отклонение от миналото е изправен пред ожесточена съпротива.
Непропорционално много са възпитаниците на университета Джавахарлал
Неру, бастион на лявата политика, антиизраелските настроения и упоритото
нерувианство. Следователно те изпитват искрени симпатии към Палестина.

Мюсюлманите демонстрират срещу Ариел Шарон, първият израелски премиер,
посетил Индия. По покана от коалиционно правителство, ръководено от
Бхаратия Джаната, посещението през 2003 г. доведе до протести от левицата
на Индия и мюсюлманската общност.
За разлика от това, на политическото ръководство на Индия му липсва
достатъчно интелектуална дълбочина и харизма, за да управлява
окончателните промени в външната политика плавно, последователно и
уверено.

Жени в Мумбай, Индия протестират срещу посещението на израелския премиер
Бенямин Нетаняху. Източник: Шайлеш Андраде, Ройтерс.
В продължение на десетилетия индийските дипломати и разузнавателният
апарат твърдят, че твърде и явна подкрепа за Израел би навредила на връзките
на Индия с арабския свят, който е домакин на осем милиона индийски
работници, жизненоважен източник на парични преводи.
Въпреки геополитическите промени, предизвикани от нормализирането с
Авраамовите споразумения, индийската двойственост продължава. Този път
Индия се страхува да не раздразни Иран.
Мандарините от министерството на външните работи на Индия вярват, че
укрепването на индийско-израелските отношения уврежда културните и
исторически връзки на Ню Делхи с Техеран.
Въпреки това, погледнато от призмата на националната сигурност, аргументът е
слаб. Иранската позиция по отношение на геостратегическите опасения на
Индия винаги е била двусмислена.
Още през Индо-пакистанската война през 1965 г. Иран се притече на помощ на
Пакистан и осигури достъп до своите летища. От началото на 90-те години на
миналия век Иран не е направил нищо за про-пакистанския си наклон по
отношение на въпроса с Кашмир.
Напоследък Иран инвестира в широкомащабна религиозна радикализация в
Кашмир, в резултат на което традиционно верните шиити се обърнаха срещу
Индия.

Популярно изображение в социалните медии, показващо изричната подкрепа
на иранския върховен лидер аятолах Хаменей за "съпротивата" на Кашмир
срещу индийския контрол. Източник: Twitter
След отмяната на член 370, който е гарантирал форма на автономия на
Кашмир, приемането на Закона за изменение на гражданството, както и
бунтовете в Делхи през март 2020 г., които всички разглеждат като атакуващи
правата и безопасността на индийската мюсюлманска общност, иранското
ръководството ескалира своята антииндийска позиция в публични изявления.

Демонстранти скандират лозунги след изгаряне на израелски, американски и

индийски знамена по време на ежегодния митинг на Деня на Кудс в Пешавар,
Пакистан тази година.Източник Мухамад Саджад, АP.
Друг аргумент срещу твърде топлата политическа позиция спрямо Израел е, че
това допълнително ще отчужди 190 милиона мюсюлмани в Индия, които, както
се твърди, вече са неприятно развълнувани от про-израелския наклон на
правителството на Нареднра Моди. Има обаче малко емпирични доказателства
в подкрепа на това твърдение.
Индийските мюсюлмани са се държали далеч от западноазиатските ислямистки
движения и въпреки че влиянието на тези групировки се е засилило
напоследък, е съмнително индийските мюсюлмани да прибегнат до насилствени
граждански вълнения поради подкрепата на Индия за Израел.
Но ако насилствената реакция на ислямистите е малко вероятна, то партията на
премиера Моди наистина се страхува от реакция на избирателите.
Управляващата партия се страхува да отчужди шиитите мюсюлмани, които
традиционно са гласували за Бхаратия Джаната в различни региони на Индия.
Заради силните последователи на Иран сред индийските шиитски духовници и
общността, Бхаратия Джаната също иска да продължи фасадата на уютни
връзки с Иран, за да задържи шиитската общност.

Индуистки свещен човек развява индийското знаме по време на фестивала
Кумбх Мела. Правителството на Моди не успя да спре милиони участници,
които се събраха въпреки бушуващата пандемия COVID. Източник : Анушрее
Фаднавис / REUTERS

Правителството на Моди е изправено пред един от най-трудните периоди от
своето седемгодишно управление. То е обект на брутална критика от
световните медии, учени и активисти за политики, възприемани като насочени
както към демократичното несъгласие, така и срещу мюсюлманското
малцинство в Индия.
То претърпя колосално електорално поражение в широко разгласените и
поляризирани в общността избори в Бенгалия, последвани от широко
разпространено антихиндуистко насилие.
И над всичко това виси тъмният облак на катастрофалната втора вълна на
COVID, излагайки уязвимостите на 70-годишната калпава, окаяна здравна
инфраструктура в Индия.
Увеличаващите се лавинообразно смъртни случаи, самодоволството на
правителството и неефективното му справяне с пандемията на Ковид доведоха
до продължителна медийна атака и обществен гняв срещу управляващата
партия, разбивайки морала й.
В отговор правителството влезе в някакъв вид хибернация, преминавайки към
режим, който гледа да избягва риска, и не желае да отвърне на удара след
поредния кръг на пискливи критики, като безусловно гласува в полза на
Израел в ООН.
Въпреки всичко това, периодичните конфликти, включващи Израел и Хамас и
задълбочаването на връзките с Тел Авив, вече се оказаха тежък тест за
стратегическата неяснота на Индия.
С осъзнаването, че ще бъде подложена на по-голям натиск в бъдеще, изглежда
Индия най-накрая се придвижва към по-категорична позиция.
Със своето изявление на Генералната асамблея на ООН, в което се пропусна
споменаването на палестинската кауза, Индия горе-долу изрази изрично
позицията си към Израел.

Превод: СМ