Интервю на Сергей Лавров за арабския телевизионен канал “Ал Арабия”

/Поглед.инфо/ Интервю на Сергей Лавров за арабския телевизионен канал “Ал Арабия”

Въпрос: Запазва ли се заплахата от регионална война, която може да започне от либийския Сирт? Бихме желали да питаме за всестранния договор за прекратяване на огъня в Либия, над който работят Русия и Турция. Може ли да разкажете какво ще предприеме Русия, за да се съблюдават условията на договора. И ще има ли гаранции, че те ще се съблюдават, докато Русия и другите държави търсят решение на политическата криза в рамките на ООН?

С. Лавров: Ситуацията в Либия притеснява не само Русия и Турция, това е голямо “главоболие” за много от международните играчи.

През последните пет години бяха предприети много усилия от различни европейски и регионални държави, за да се прекрати войната и да се преодолеят катастрофалните последици, предизвикани от агресивните действия на НАТО, заобиколили резолюциите на Съвета за сигурност на ООН през 2011 година.

Либийската държавност, унищожена от тази агресия, трябва да бъде възстановена. Русия и Турция са сред тези, които искат да помогнат за това.

За разлика от много други външни играчи, Русия от самото начало установява и поддържа контакти с всички либийски партии и политици, независимо дали в Триполи, Тобрук, Бенгази, Сирт или другаде. Вярвам, че това е единственият начин да гарантираме това, към което всички се стремим, а именно: под ръководството на либийците да завършим политическия процес на възстановяване на либийската държавност и да разрешим всички въпроси, свързани с бъдещето на Либия, като вземем предвид баланса на интересите на трите съставни части на тази държава. В допълнение към Русия и Турция, Франция, Италия, Обединените арабски емирства, на различни етапи от либийската „драма“ участваха в осигуряването на някакъв вид диалог. Важна роля изигра Берлинската конференция за Либия, която прие декларация, одобрена впоследствие от Съвета за сигурност на ООН. Бих споменал и декларацията от Кайро, която беше подкрепена от Салех и Хафтар. След това имаше инициативи за прекратяване на огъня на Салех и Сарадж. Всъщност това е желанието и усилията на самите лидери на страните от конфликта. Русия и Турция искат да подкрепят тези усилия.

Консултациите, които се проведоха преди няколко дни в Анкара между руски и турски дипломати и представители на министерствата на отбраната, имаха за цел да помогнат на страните да консолидират и въведат в правното поле прекратяването на режима на военни действия, който всъщност е установен през последните няколко месеца. И се надявам да се справим.

Има някои страни, които не искат либийската криза да завърши така, както искат либийците, и които искат да използват либийската „карта“ в геополитически игри. Надявам се, че всички добросъвестни международни, европейски и регионални играчи ще се съсредоточат върху положителната програма, договорена на Берлинската конференция.

Въпрос: Доколкото разбирам, все още не е постигнато споразумение. Ще има ли някакви гаранции за прекратяване на огъня от либийските страни?

С. Лавров: Споразумението трябва да бъде постигнато от самите либийски страни. Русия и Турция могат да предоставят посреднически услуги само на страните, за да стабилизират ситуацията „на място“, така че военните действия да не се възобновят и след това да се върнат към изпълнението на дневния ред от Берлин, включително военния комитет „5 + 5“, икономически въпроси, на първо място решенията относно проблема с производството на петрол и, разбира се, политически реформи, конституционни избори и т.н.

Въпрос: Обсъждали ли са либийските страни възможни схеми за споделяне на приходи от продажби на петрол без външна намеса?

С. Лавров: Този въпрос се обсъжда от либийските страни. Той бе повдигнат в хода на контактите между ръководителя на парламента в Тобрук Салех и ръководителя на правителството на Националното съгласие Сарадж. Сега тази тема се обсъжда и в Тобрук, включително с представители на Либийската национална армия. Всичко, което правим, е да се опитаме да ги накараме да седнат на масата за преговори, така че да постигнат споразумение за това как ще разделят помежду си природните ресурси, които са получили благодарение на своята история и Бог.

Въпрос: Подкрепя ли Русия призива за пълно ембарго на оръжия срещу всички страни в конфликта в Либия, както и експулсирането на целия чуждестранен военен персонал от Либия?

С. Лавров: Не е нужно да подкрепяме този призив, тъй като вече подкрепихме приемането на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която установи ембарго за доставки на оръжие за Либия, което е задължително за изпълнение. Това ембарго остава в сила и трябва да се спазва от всички държави. Това беше потвърдено на Берлинската конференция. Европейският съюз доброволно предприе нова операция - "Ирини", за да гарантира, че никой не нарушава това ембарго, което се основава твърдо на разпоредбите на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Това е нашата позиция. Всеки трябва да уважава тези решения.

Въпрос: Но какво да кажем за зачитането на призива на народа в Либия и някои субекти на международното право да изгонят целия чуждестранен военен персонал от нейна територия?

С. Лавров: Зависи от това какво имате предвид под изискванията на либийските страни. Има законно правителство в Триполи и легитимен парламент в Тобрук. Докато всички либийци, не само от Киренайка или Триполитания, но и от Фезан, се споразумеят за политическите реформи, за разделението на властите, за това как искат да видят бъдещето на страната, ще бъде изключително трудно да се разбере кой представлява легитимното либийско правителство и кой може да приеме законно решение всички чуждестранни военнослужещи да напуснат страната. Преди да успеем да се справим с последиците от настоящата криза, започнала през 2011 г. в резултат на агресията на НАТО, трябва да преодолеем „джунглата“, оставена от НАТО в Либия и да възстановим либийската държавност. И едва тогава една суверенна независима либийска държава ще може да реши кои са доволни да видят на своята земя и кой не.

Въпрос: Разбира се, разбирате, че когато говорим за чуждестранни военни, имаме предвид и наемниците от Сирия, Судан и другите страни, които сега са в Либия.

С. Лавров: Вече отговорих на въпроса ви. Преди либийците да решат с кого са доволни и с кого не, те трябва да се договорят каква искат да бъде тяхната държава.

Каквото и мнение да имате за Кадафи, либийската държава беше унищожена в грубо нарушение на международното право в резултат на бомбардировките на НАТО през 2011 г.

Сега се опитваме да възкресим тази страна. Приветстваме всякакви усилия в тази посока, по-специално усилията на държавите от региона: Египет, Алжир, Тунис, както и европейските страни, предимно Франция и Италия. Ние също оценяваме усилията, положени от ОАЕ. В наш общ интерес е да нормализираме ситуацията в Либия и да разрешим всички проблеми, възникнали в резултат на агресията на НАТО през 2011 г. - тероризъм, незаконна търговия с оръжие и други престъпни дейности - които са проникнали в региона на Сахара и Сахел.

А тълпи нелегални мигранти се стичат в Европа. Всичко това е резултат от трагедията от 2011 година. Искаме тези, които сега се опитват да съберат страната, да не забравят за уроците по история.

Въпрос: На 18 октомври 2020 г. оръжейното ембарго срещу Иран приключва. Може ли това да доведе до надпревара във въоръжаването в региона на Персийския залив? Ако Иран може да купи оръжия, тогава може да възникне и по-лоша форма от сегашната. Навремето американският държавен секретар Майк Помпео заяви, че Америка ще наложи санкции срещу тези, които нарушават ембаргото за оръжия, което според него не изтича на 18 октомври. Президентът Тръмп планира да издаде указ, който му позволява да налага санкции на всеки, който наруши ембаргото за конвенционални оръжия срещу Иран. Как бихте коментирали това?

С. Лавров: Няма такова нещо като оръжейно ембарго срещу Иран. Съветът за сигурност на ООН в изчерпателна резолюция 2231, приета с консенсус, в съответствие с глава VII от Устава на организацията, потвърждаваща СВПД, която регулира ядрения въпрос на Иран, отбеляза, че доставката на оръжия за и от Иран ще бъде предмет на разглеждане от Съвета за сигурност на ООН. На 18 октомври 2020 г. този режим на доставки за Иран ще бъде спрян. Няма ембарго и няма да има ограничения след изтичане на срока, определен от Съвета за сигурност на ООН.

Не мога да говоря за американците, защото те озвучават много странни неща. Единственото, което знам със сигурност, е, че когато американските представители продължават официално да декларират, че все още са участници в СВПД съгласно Резолюция 2231 на СС на ООН, мога само да им напомня за необходимостта да се спазва йерархията в американската администрация, тъй като техният лидер, американският президент Д. Тръмп лично подписа официален меморандум за оттегляне на САЩ от СВПД. От този момент нататък американците загубиха правото на глас, което преди това имаха като равностойни участници в СВПД.

Въпрос: Но те твърдят, че 2231 е резолюция на ООН, основана на Глава VII от Устава , и се отнася за всички членове на Организацията. И дори да са се оттеглили от СВПД, което е споразумение между държавите, те също не могат да се "оттеглят" от глава VII на Устава. Те казват, че всеки член на ООН е обвързан с тази резолюция и следователно те също. Те виждат легитимност в активиране на механизма.

С. Лавров: Те искат да нарушат и оспорват известната английска поговорка: „Не можеш да ядеш торта, така че да остане непокътната“. Те официално се оттеглиха от СВПД. Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН гласи, че всякакви стъпки за възстановяване на режима на санкции могат да бъдат инициирани от член на СВПД и САЩ вече не са такава. Не бих се изненадал, ако продължат да заплашват със санкции срещу всеки, който си сътрудничи с Иран на твърда основа на стриктно спазване на условията на Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН, тъй като те прилагат санкции по целия свят и понякога без абсолютно никаква причина. Винаги съм знаел, че слонът е символът на Републиканската партия, но моля, не гледайте на света като на стъкларски магазин.

Въпрос: Така докато Русия все още има опасения, няма механизъм за възстановяване на санкциите?

С Лавров: Всички, с изключение на САЩ, вярват, че няма механизъм за възстановяване на санкциите. Това беше предмет на дискусия в Съвета за сигурност на ООН, 13 от 15-те членове на Съвета за сигурност на ООН ясно формулират, че няма правна, политическа или морална причина за нещо като възстановяване на санкциите. Всички твърдения за противното са нищожни. Това е оценката на всички членове на Съвета за сигурност на ООН, с изключение на САЩ и някой друг.

Въпрос: Готови ли са руските компании и банки да се противопоставят на американските санкции?

С. Лавров: За съжаление американците са загубили таланта си за провеждане на дипломация. Винаги са имали отлични експерти. Сега това, което правят във външната политика, е отправяне на искане независимо дали става въпрос за Иран или нещо друго и ако техните партньори казват, че не могат да направят това, че искат да обсъдят повдигнатия въпрос, те не са съгласни. Те дават ултиматум, определят срокове и налагат санкции. Тогава тези санкции стават екстериториални. Мога да кажа, че е абсолютно незаконно налагането на едностранни санкции, които не са одобрени от ООН.

За съжаление тази практика е заразна. ЕС все повече се „увлича“ от същите техники, които САЩ използват през последните десет години. Не забравяйте, че всичко това е започнато от администрацията на бившия президент на САЩ Барак Обама. „Навиците“ за налагане на санкции без причина се появиха преди настоящата администрация да започне своята работа. Не знам дали чуждестранните компании ще трябва да се подчиняват на санкциите. Бизнесът има свои собствени оценки, но едно е ясно, че едностранните санкции са незаконни. Можете да прочетете някои от резолюциите на Общото събрание на ООН.

Въпрос: Как Русия вижда пътя към политическо решение в Сирия, когато всяка стъпка е изпълнена с безброй провали и забавяния и какво ще кажете на онези, които твърдят, че правителството на САР очаква да спечели военна конфронтация с опозицията с помощта на своите съюзници? Възможно ли е все още политическо уреждане в Сирия?

С. Лавров: Наскоро се върнах от Дамаск, където бях с вицепремиера на Русия Юрий Борисов, който провеждаше разговори за перспективите за икономическо сътрудничество. Обсъдих с колегите си текущата политическа ситуация.

Не мисля, че тези, които са разговаряли с президента на Сирия Б. Асад и други държавници на страната, могат да кажат, че правителството на САР се надява само на военно решение на конфликта. Не е вярно. Военната конфронтация между правителството на страната и опозицията приключи. Горещите точки са само две. Първата е Идлиб, чиято територия се контролира от групировката „Хаят Тахрир Ал-Шам“ (прераждане на „Джабхат ал-Нусра“), но сега се свива. Нашите турски колеги, въз основа на руско-турския меморандум, продължават да се борят с терористите и да отделят нормалната опозиция от тях. Ние ги подкрепяме в това. Няма сблъсъци между сирийското правителство и опозицията.

Втората е източният бряг на Ефрат, където незаконно разположените американски военнослужещи са се обединили със сепаратистките сили, безотговорно „играейки“ с кюрдите. Те доведоха американска петролна компания и започнаха да изпомпват петрол за собствени нужди, без да зачитат суверенитета и териториалната цялост на Сирия, както е установено от Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН.

Разбира се, това създава много нервна среда за голям брой страни в този регион. Турция и страните с кюрдско население са убедени, че това е игра с огъня. Искаме кюрдите на Иран, Турция и Сирия да живеят в хармония с народите в тези страни и да се ползват с правата на малцинствата. Ние също вярваме, че ако те насърчават сепаратисткото движение, регионът може да избухне.

Надявам се, че американците разбират, че трябва да мислят не само за изборите след месец и половина, но и за бъдещето на региона, който е един от най-важните в света.

Не отговарях на въпроси за политическо естество. Конституционният комитет продължи работата си след пауза, причинена от коронавирусна инфекция. Специалният пратеник на генералния секретар на ООН за Сирия Г. Педерсен посети Москва. Той е предпазлив оптимист за процеса. Те приключиха преговорите на представителите за следващите срещи. Процесът не се развива толкова бързо, колкото бихме искали, но не можем да кажем, че правителството трябва да бъде обвинено за това. Правителството можеше да бъде по-активно и ние предадохме тази молба на Дамаск по време на моето посещение. Също така виждаме, че опозицията не е в най-добра форма. Съществува борба между различни групировки в опозиционното движение. Ние вярваме, че всичко това трябва да е второстепенно при преодоляването на тази задача. Трябва да започнем да обсъждаме конституцията възможно най-скоро. Към това призоваваме сирийските страни от конфликта.

Преговорите между Русия и Турция за Идлиб завършиха неуспешно и Русия прекрати съвместните си патрули с Турция. Мнозина се страхуват от ново настъпление на сирийско-руските сили срещу Идлиб. Можете ли да развенчаете тези опасения?

С. Лавров: Мисля, че вече отговорих. Има руско-турски меморандум, който е в пълна сила, патрули на магистрала М-4, които бяха спрени от съображения за сигурност, тъй като „Хаят Тахрир Ал-Шам“ непрекъснато организира въоръжени провокации и атаки на сирийски държавни позиции. Те се опитват да атакуват руската авиобаза в Хмеймим. Нашите турски колеги потвърдиха своя ангажимент за борба с тероризма и, както споменах, да отделят истинските опозиционери, които са готови да преговарят с правителството от терористите. Няма нужда сирийската армия и техните съюзници да атакуват Идлиб. Необходимо е само да се атакуват позициите на терористите и да се премахне единственото им огнище в Сирия. Въз основа на меморандума, който споменахте, нашите турски колеги носят основната отговорност за това. Борбата с тероризма е задача номер едно. Искам да ви уверя, че съвместният патрул на участъка от магистрала М-4 ще продължи скоро, щом ситуацията се успокои.

Въпрос: Терористичните клетки са разположени сред цивилни в градовете. Цивилните жертви неизбежни ли са?

С. Лавров: Мога да ви уверя, че няма операции, които да се провеждат от Русия или сирийското правителство в Идлиб. Използваме сила само при защита срещу атаки на „Хаят Тахрир Аш-Шам“. Използваме го целенасочено, за да не повредим цивилни лица и граждански обекти. И този подход е много по-селективен от този, който изравни град Ракка със земята. Все още намираме там голям брой мини, тела на убити. Никой не се интересува от това. Мога да ви уверя, че предприемаме всички необходими стъпки за прилагане на международното хуманитарно право в максимална възможна степен.

Въпрос: Бих искал да се обърна към ситуацията в Йемен. Всички страни от Персийския залив, членове на Съвета за сигурност на ООН, потвърждават необходимостта от политическо уреждане на конфликта в Йемен. Какъв според Русия е най-приемливият подход към йеменския мир? Трябва ли Съветът за сигурност на ООН да демонстрира по-голямо участие в ситуацията или може би повече твърдост, за да постигне политическо решение на конфликта?

С. Лавров: Виждаме определени перспективи при стриктно спазване на предложенията на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Йемен М. Грифитс, както и във взаимодействието на всички страни в конфликта, включително хутите, Южния преходен съвет и правителството на президента А. Хади. Всички те трябва да си сътрудничат.

Подкрепяме усилията на нашите приятели от Саудитска Арабия, ОАЕ и М. Грифитс за насърчаване на диалога и постигане на взаимно разбирателство в южната част на Йемен. Сигурен съм, че те ще ни доведат до успех, ако всички, включително президентът А. Хади, покажат готовност за диалог.

Въпрос: Как Русия гледа на последните споразумения за нормализиране на отношенията между ОАЕ, Бахрейн и Израел?

С. Лавров: Руското външно министерство вече коментира ситуацията. Ще следим развитието ѝ с интерес.

Всички се съгласихме относно основните условия за палестинско-израелско споразумение. Съществуват редица резолюции на Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН, Арабската мирна инициатива, одобрена от ООН, Квартет на международните посредници, Лигата на арабските държави - голям брой участници, допринесли за създаването на благоприятна среда за установяване на мир и стабилност в Близкия изток, разбира се, при пълно зачитане на правата палестинския народ. Това може да бъде постигнато само чрез пряк диалог между Израел и Палестина.

Ние твърдо се застъпваме за възможно най-ранното подновяване на този диалог и сме готови да допринесем по всякакъв начин за неговото развитие като член на четворката на международните посредници и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Считаме неотдавнашния напредък в развитието на отношенията между Израел и ОАЕ, Израел и Бахрейн като реални факти. Ние получаваме уверения от всички наши арабски приятели, че тези постижения са насочени към подобряване на климата в региона и при никакви обстоятелства няма да бъдат използвани за накърняване на правата на палестинския народ. Нека да видим как ще бъде на практика, когато диалогът се възобнови. Призоваваме нашите израелски колеги и палестински приятели да създадат условия и да използват различни международни платформи за възстановяване на такъв пряк диалог. Това е единствения начин да разберете какво трябва да се направи в настоящата среда. Фактът, че анексирането е отложено, разбира се, е по-добре, отколкото ако вече се е състояло. Но отлагането не е решение на проблема. Все още съществува. Само чрез пряк диалог ще можем да постигнем взаимно приемливи решения, които ще бъдат подкрепени както от израелците, така и от палестинците.

Вчера генералният секретар на ООН А. Гутериш заяви, че търси възможности за възобновяване на посредничеството на ООН в близкоизточния мир. Очакваме с интерес какво може да предложи.

Превод: В. Сергеев