/Поглед.инфо/ Сближаването между Йордания и Иран поставя под въпрос бъдещето на американско-израелско-сунитската коалиция, която Вашингтон последователно формира през последните десетилетия.

На фона на изтеглянето на американските войски от Афганистан, политическата нестабилност в Тунис и събитията в Ливан, потънал в бездната на икономическата криза, почти незабелязано беше съобщено за съвместна среща в Багдад на краля на Йордания Абдула II, президент на Египет Абдел Фатах ас Сиси и иракският премиер Мустафа Ал Каземи. На това събитие, проведено на 27 юни, страните се договориха да построят петролопровод от Ирак, който ще мине през Йордания и Египет, а след това ще бъде разширен до Европа през Средиземно море.

В Близкия изток няма чисто икономически споразумения и споразумението между тримата лидери предизвика притеснения у Израел, който вижда засилването на позициите на Иран в Йордания. Всъщност, от гледна точка на израелците, иракското правителство е изцяло зависимо от волята на Техеран.

Правителството на Хашемитското кралство не се ограничава до икономически стъпки. Според “Джерусалем Пост” иранските държавни медии активно насърчават финансовото сътрудничество с Йордания. Друга област на сътрудничество с Иран трябва да бъде религиозният туризъм. Неговата цел трябва да бъде село Керак, на 120 километра от Аман, където се намира гробът на братовчеда на пророка Мохамед Джафар ибн Абу Талиб, паднал в битка с византийците. За шиитите това лобно място е свещено и йорданските власти обмислят възможността да построят летище в околностите на Керак, за да приемат ирански поклонници. Както каза съветникът на крал Абдула Зияд Наблуси, „иранският религиозен туризъм ще вдъхне живот на Йордания“. Вярно е, че има един военно-политически нюанс, който е неприятен за йорданците. Техеран изисква да се гарантира защитата на живота на поклонниците от иранските служби за сигурност, които, разбира се, поставят под въпрос суверенитета на Аман.

За жителите на Йордания, която през цялата си история е била един от най-важните съюзници на Запада в Близкия изток, подобно сближаване с Иран е трус , сравним с египетско-израелското сближаване в края на 70-те години.

Но Израел е още по-притеснен от случващото се. В продължение на няколко десетилетия границата между Йордания и Израел е зона на непрекъснати боеве между израелските наказателни части и палестинските партизани. Те са прекратени едва от драматичните събития от „Черния септември“ от 1973 г., когато палестинските милиции са принудени да напуснат Йордания. След това израелско-йорданската граница се смята за една от най-тихите граници на еврейската държава. И сега ситуацията може да се промени отново.

Най-важното следствие от войната в Сирия е появата на ирански въоръжени формирования близо до израелската граница при окупираните Голански възвишения. И сега иранците могат да се установят на границата по поречието на река Йордан. Не е изненадващо, че Тел Авив е изключително чувствителен към случващото се.

За Аман, който е силно зависим от западната - и най-вече американската - военна помощ, подобна стъпка вероятно е била трудно решение и може да се обясни само с няколко причини.

Първата от тях е промяната в американския кабинет. При Доналд Тръмп всяко сближаване с Техеран за най -близките съюзници на САЩ в Близкия изток би било просто немислимо и би довело до най-сериозни последици. Но сега, когато администрацията на Джо Байдън е твърдо на път да постигне ядрено споразумение с Иран, много ограничения за сътрудничество с Техеран са премахнати. Към това трябва да се добави, че изтеглянето на американските войски от Ирак отслабва западния натиск върху Йордания и може да доведе до сближаване с Иран, който вероятно ще заеме мястото на американците.

Друг важен фактор са безпрецедентните трудности, пред които е изправена йорданската икономика поради епидемията от коронавируса, липсата на природни ресурси и лошото управление. Допълнителна тежест за икономиката на Йордания осигурява присъствието в страната на хиляди бежанци от Сирия и Ирак. Днес, когато последните две държави са под контрола на режими, приятелски настроени към Техеран, крал Абдула и неговите министри се надяват, че Иран ще улесни репатрирането на бежанците в родината им.

И накрая, не бива да се забравя, че през април в Йордания имаше опит за държавен преврат, включващ член на кралското семейство, принц Хамза ибн Хюсеин. Според йорданските медии израелските специални служби, представлявани от техния агент Рой Шапошник, са предложили убежище на бунтовния принц, което той е отхвърлил. Въпреки че подробностите за априлските събития все още са забулени в мистерия, малко вероятно е случилото се да е засилило приятелството между Аман и Тел Авив.

Отношенията между Израел и Йордания бяха усложнени от постоянни слухове за възможността Хашемитското царство да загуби контрол над светите места в Източен Йерусалим. Съгласно член 9 от мирния договор от 1994 г. между Израел и Йордания,на Аман е призната „специална роля“ в свещените места на исляма в Йерусалим. В същото време, през годините на президентство на Доналд Тръмп, йорданците бяха изключително загрижени от разговорите, че САЩ възнамеряват да прехвърлят патронажа си върху светите места в града на територията на Саудитска Арабия като част от планирания саудитско-израелски мирен договор.

Друг анти-йордански демарш, предприет от Израел, е нарушаването на споразумението, което предвиждаше изграждането на канал, предназначен да свързва Червено с Мъртво море. Каналът трябваше да реши проблема с пресушаването на най-соленото море на земята, а инсталациите за обезсоляване, планирани в рамките на проекта, трябваше да допринесат за земеделското развитие на околността. Внезапното решение на правителството на Бенямин Нетаняху да замрази проекта предизвика ярост в Йордания. Това решение се възприема като пряк удар по репутацията на кралската династия и опит за дестабилизиране на положението в страната.

Това доведе до поредица инциденти между двете страни. Когато израелските служби за сигурност не позволиха на йорданския принц Хюсеин ибн Абдула да влезе в Храмовия хълм в Йерусалим, йорданските власти не позволиха на самолета на израелския премиер Бенямин Нетаняху да влезе в ОАЕ през тяхното въздушно пространство, за да подпише мирен договор. По-късно йорданските медии също издадоха официално изявление, осъждащо посещението на израелците на Храмовата планина.

Явно и посещението в Йордания на новия премиер на Израел Нафтали Бенет не помогна да се намалят разногласията и подозренията. По време на разговорите Бенет обеща да достави 65 милиона кубически метра вода на Йордания и да увеличи износа на Йордания за палестинските власти до 700 милиона долара, което предизвика остър укор от лидера на опозицията Бенямин Нетаняху. Според него Израел дава подаръци на йорданците, но не получава нищо в замяна. Това е съвсем очаквано, тъй като йорданците добре осъзнават ролята на страната си като израелска стратегическа опора и щит за Израел от изток. Според израелски експерти иранското присъствие в Йордания отсега нататък трябва да стане обект на дългосрочно договаряне с Тел Авив.

Израелският вестник “Макор Ришон” вярва, че сближаването на Иран и Йордания е само първият знак за промени в Близкия изток, идващи след идването на новата американска администрация и продължаващата вътрешнополитическа криза в Израел.

Така министърът на външните работи на Саудитска Арабия заяви, че страната му възнамерява да облекчи напрежението с Иран за безопасността на корабоплаването в Персийския залив, а саудитският канал “Ал Арабия” показа 26-минутно интервю с лидера на движението “Хамас” Халед Машел. Това поставя под въпрос бъдещето на американско-израелско-сунитската коалиция, която Вашингтон последователно формира през последните десетилетия, и показва желанието на страните от Близкия изток да се приближат до новите регионални центрове на сила-Турция и Иран.

Ако говорим за Йордания, то руските експерти прогнозираха подобно развитие на събитията още през 2018 г., когато страната отказа да удължи безсрочния наем от Израел на анклавите Ал-Бакура и Ел-Гамр, окупирани от Израел през 1967 г. Както пише политологът Вячеслав Матузов, „въпросът не е дали Йордания е част от каквито и да било блокове, а че търси съюзници, за да отрази натиска от САЩ и Израел”.

Превод: В. Сергеев