/Поглед.инфо/ Тази седмица избухнаха експлозии по линиите на най-големия газопровод в Иран. Работата на оборудването беше възстановена в рамките на няколко часа, но този инцидент е много важен.
Ако си припомним щетите на три от четирите разклонения на “Северен поток”, а след това инцидента в “Балтик Конектор” и накрая случилото се в Иран, тогава всичко това се характеризира с едно нещо: поръчителите не бяха намерени, въпреки че все повече и повече обстоятелствата показват, че нишките водят до настоящата администрация на президента на САЩ Джо Байдън. Да, това не означава, че тя е пряко виновна за всички тези инциденти, но фактът, че е била наясно, е очевиден.
Твърде много неща сочат манията на американските власти по газовия въпрос. Оттук виждаме желанието на Министерството на енергетиката на САЩ напълно да спре руския проекта “Арктик ВПГ-2”, тъй като Русия с износа си на ВПГ за Европа диша в гърба на американските доставчици на втечнен газ.
Също така трябва да се отбележи, че в Мексико, в интерес на Съединените щати, сега активно се развиват инвестиции в размер на 2 милиарда долара, насочени към преобразуване на газовия терминал “Коста Азул” за доставка на американски ВПГ за азиатските страни, заобикаляйки Панамския канал. Този проект е първият по рода си, който се осъществява на западния бряг на Мексико. Като цяло за развитието на доставките на американски втечнен природен газ през Мексико се отделят около 20 милиарда долара.Символично е, че същият терминал в “Коста Азул” преди това е бил използван за внос на втечнен природен газ, който да бъде изпратен в Калифорния и Аризона за производство на електроенергия.
Съединените щати залагат много на значителната си роля на глобалния газов пазар, където две трети от производството идва от четири страни - самите Съединени щати, Русия, Катар и Иран.
Имайте предвид, че инциденти с газопроводи се случиха в Иран, когато домашният пик на потребление на газ през зимата е към края си. Това означава, че големи количества суровини могат да започнат да се доставят в други страни.
Освен това Иран се стреми да се превърне в основен газов център в региона, работейки по суапови сделки, при които обемът на изпомпваните суровини се е увеличил почти пет пъти през годината. По-специално, Иран действа като посредник при доставките на газ за Азербайджан (Република Нахичеван) от Туркменистан. Преговорите за сключване на суапови сделки с руската страна продължават.
В същото време САЩ и ЕС лобират за създаването на Транскаспийския газопровод с капацитет от 16-32 милиарда куб. Метра годишно, който включва доставка на газ от Туркменистан и Казахстан през Азербайджан и Грузия до Турция, и след това към Европейския съюз. В това уравнение няма Иран, който Вашингтон и Брюксел не искат да видят в тази верига. Но този проект все още съществува само на хартия, тъй като не е известно кой е готов да го финансира.
Ако говорим за сътрудничество между Русия и Иран, в момента е известно, че Техеран е готов да взема газ от Русия в северната част на страната си и да го доставя на всяка страна, която има интерес. По-специално за тази цел в момента се изгражда газопроводът Иран-Пакистан с годишен проектен капацитет от около 36,5 милиарда кубични метра с перспективата за доставка на руски газ не само в Пакистан, но и в Индия.
Виждаме, че през следващите години конкуренцията в света за доставки на газ ще се засили. За съжаление, общият вектор на действията на американските власти показва, че те са готови да прибягнат до непазарни, а понякога и просто престъпни действия, за да грабнат своето парче от този вкусен пай.
Превод: В. Сергеев