Предупреждението на „Хатам ал-Анбия“ и логиката на ескалацията
Заявлението на Ебрахим Золфагари, говорител на Централния щаб на военното командване „Хатам ал-Анбия“ (оперативният орган, координиращ действията между редовната армия Artesh и КСИР), не е просто медийна заканка. Золфагари директно обвърза ракетните оръжия с инцидентите около иранските танкери и търговски плавателни съдове.
През последните години Вашингтон и неговите съюзници неколкократно конфискуваха петролни танкери под ирански флаг или с ирански товари в съответствие с едностранните санкции на САЩ. Техеран отговаря огледално – с прехващане на чужди танкери в Ормузкия проток, през който преминава близо 20% от световния транзит на суров петрол.
Хронологията на конфликта показва ясна закономерност:
- 2019 г. – Атаки срещу танкери в близост до пристанище Фуджейра и свалянето на американски дрон RQ-4 Global Hawk над Протока.
- 2020 г. – Ракетният удар по базата „Айн ал-Асад“ в Ирак след ликвидирането на генерал Касем Сулеймани.
- 2023–2024 г. – Рязко зачестяване на безпилотните и ракетни атаки в Червено море и Аденския залив от страна на йеменските хути (движението „Ансар Аллах“), ползващи иранска технологична база.
- 2025–2026 г. – Нарастване на напрежението около инспекциите на корабоплаването и разполагането на допълнителни американски сили в Бахрейн.
Скритите финансови и инфраструктурни рискове
Зад войнствената реторика стоят сухи счетоводни сметки. Всяка ескалация в Персийския залив мигновено вдига застрахователните премии (War Risk Insurance) за корабособствениците. Ако морските застрахователи от Lloyd's of London обявят Ормузкия проток за високорискова зона, цената на навлото се покачва неколкократно.
Това засяга пряко азиатските икономики – Китай, Индия, Япония и Южна Корея, които са основни купувачи на близкоизточен въглеводороден ресурс. Иран знае това. Тяхната стратегия не е непременно да потопят американски разрушител – което би предизвикало масиран отговор от страна на САЩ по иранска сухопътна инфраструктура и ядрени съоръжения в Натанз и Фордо – а да поддържат цената на сигурността несъразмерно висока.
Но тук има рисков момент за самия Техеран. Притискането на корабоплаването дразни и Пекин – основният купувач на ирански петрол под санкции. Ако Иран затвори Протока или направи преминаването невъзможно, Китай ще бъде сред първите пострадали. Затова логиката на КСИР вероятно е ограничена до „показни удари“ или съобщения за такива, целящи вътрешна консумация и дипломатически лост.
Дали наистина е имало балистичен удар с поражения, или става дума за електронно засичане на изстрелвания, които са паднали в неутрални води? Военните анализи изискват сателитни снимки и потвърждение от независими проследяващи оператори. Твърденията на Press TV звучат категорично, но без материален доказателствен материал остават в сферата на информационното противопоставяне.
