/Поглед.инфо/ Изкуственият интелект е представян като универсално решение за икономиката, сигурността и управлението. Но зад маниакалните обещания се очертава въпросът дали сме свидетели на реална технологична революция или на нов, опасно надуващ се балон.

Голямото обещание на епохата

В началото на XXI век няма друга технология, натоварена с толкова очаквания, страхове и надежди, както изкуственият интелект.
Той се представя като универсален ключ: за икономически растеж, за управленска ефективност, за сигурност, за „освобождаване“ на човека от тежкия и безсмислен труд.

В публичния разказ AI вече не е инструмент.
Той е обещание за бъдеще.

Правителства, корпорации и медии говорят за нова индустриална революция, в която алгоритмите ще вземат по-добри решения от хората, ще оптимизират цели икономики и ще заменят „неефективната“ човешка преценка.

Тази реторика не е случайна.
Тя възниква в момент, когато класическите модели на растеж се изчерпват, социалните напрежения се натрупват, а глобалният капитал търси нова история, която да оправдае огромни инвестиции и нови форми на концентрация.

Но историята познава добре такива моменти – когато технологиите започват да носят не просто функции, а спасителни очаквания.

Инвестиционната логика и симптомите на балона

Финансовите потоци към сектора на изкуствения интелект растат лавинообразно.
Оценките на компании скачат не заради доказана производителност, а заради „потенциал“, „визия“ и „бъдещи възможности“.

Тази логика е позната.

По същия начин:
интернет беше превърнат в универсален двигател на богатство,
криптовалутите – в край на финансовата система,
метавселените – в ново човешко битие.

Във всички тези случаи очакванията изпревариха реалната икономика.

Изкуственият интелект вече показва същите признаци:

  • огромни разходи за изчислителна мощ

  • енергийна зависимост

  • скъпа инфраструктура

  • ограничен брой приложения с реална, мащабируема възвръщаемост

Балонът не се формира в лабораториите, а във финансовото въображение.

Когато капиталът инвестира в очаквания, а не в резултати, въпросът неизбежно се измества: кой печели още преди балонът да се спука?

Изкуственият интелект като механизъм за концентрация

Най-съществената характеристика на AI не е интелигентността, а концентрацията.

Достъпът до:
данни,
изчислителни ресурси,
енергия,
алгоритмични модели

е концентриран в ръцете на малък брой корпорации и държавни структури.

Изкуственият интелект не демократизира знанието.
Той го капитализира.

Колкото по-„умен“ става алгоритъмът, толкова по-затворен става достъпът до него.
Колкото по-мощна става системата, толкова по-голяма е зависимостта на обществата от нейните собственици.

Тук AI престава да бъде технологичен инструмент и се превръща в инфраструктура на властта.

И когато властта се маскира като ефективност, общественият дебат се заменя с технократско мълчание.

Трудът между автоматизация и подчинение

Един от най-упоритите митове около изкуствения интелект е обещанието за освобождаване на човека от труда.
Реалността е по-сложна и по-мрачна.

AI не премахва труда.
Той го преоформя.

Рутинният интелектуален труд се автоматизира.
Висококвалифицираният труд се концентрира в малки елити.
Масовата заетост става по-несигурна, по-временна и по-алгоритмично управлявана.

Работникът не е освободен.
Той е оценяван непрекъснато, оптимизиран и наблюдаван.

Алгоритъмът пояснява не само какво да се прави, но и кой е „достатъчно ефективен“, за да остане.

Така технологичният балон започва да има социална цена.

Държавата, сигурността и алгоритмичното управление

Изкуственият интелект бързо се превръща в инструмент за управление, сигурност и контрол.
Алгоритмичните системи навлизат в:
наблюдение,
прогнозиране на поведение,
полицейски и военни структури,
административни решения.

Това създава нов тип държава – ефективна, но непрозрачна.

Решенията се вземат „по данни“.
Отговорността се размива.
Човешката преценка се заменя с модел, който никой извън системата не разбира напълно.

Това не е неутрална технология.
Това е политически избор, прикрит като техническа необходимост.

И именно тук се срещат балонът и реалността.

Балонът не е в машините, а в илюзиите

Изкуственият интелект е реална технология с огромен потенциал.
Но маниащото очакване, че той сам по себе си ще реши икономическите, социалните и политическите противоречия, е опасна илюзия.

AI няма да премахне неравенствата.
Няма да замени политиката.
Няма да освободи автоматично човека.

Той ще усили онова, което вече съществува:
концентрацията на капитал,
властта на малцина,
логиката на контрол.

Въпросът не е дали балонът ще се спука.
Въпросът е кой ще плати цената, когато обещанията се сблъскат с границите на реалността.

(източник):

По публикация на Фонда за стратегическа култура.
Цитирани и аналитично преработени откъси.