/Поглед.инфо/ Напрегнатата ситуация в Червено море ни принуждава да търсим алтернативни морски пътища. Плаването около Африка е дълго и скъпо, по-бързо и безопасно - през Арктика. За първи път от три години въглища от балтийските пристанища бяха изпратени до Азия през Северния морски път (СМП). Прочетете за потенциала и перспективите на тази транспортна артерия.

Трябва да се адаптираме

Завоят на Изток сериозно усложни износа на енергийни ресурси. Въпреки че Европа остава основният потребител на въглища, транспортното разстояние е кратко и удобно. Сега доставката е по-дълга, а цената на горивото е по-ниска - това се дължи на стабилизирането на пазара на газ.

„Санкциите и прекомерните цени на газа принудиха мнозина да преминат към въглища, а те не разработиха собствени находища - имаше недостиг, но тъй като енергоемките индустрии бяха затворени, въглищата също поевтиняха”, коментира Игор Юшков, експерт във Фондацията за национална енергийна сигурност и Финансовия университет.

Основната трудност в логистиката обаче е транспортирането на дълги разстояния. Това намалява доходността. „Кемеровският регион беше особено засегнат - той е далеч от Азия, железопътната линия е претоварена - източното депо вече е пълно с въглища и трябва да се възстановят вътрешните пазари и да се увеличи производството в Далечния изток.

Александър Арски, доцент от катедрата по логистика във Финансовия университет към правителството на Русия, посочва, че Китай и страните от Югоизточна Азия са основните потребители на въглища, поне през следващите пет години. Така, според митническата служба на КНР, само през първата половина на годината руският внос е достигнал 43 милиона тона. Това означава, че трябва да се гради логистика.

Транспортен проблем

Арски смята, че развитието на международния транспортен коридор Север-Юг ще бъде от голяма полза. Това значително ще улесни комуникацията с Иран, Индия и други съседни страни. Капацитетът на железницата обаче е ограничен. Не може без морски транспорт.

Ниските цени на въглищата правят маршрута около нос Добра надежда все по-малко печеливш, а корабоплаването през Суецкия канал е опасно.

Така през юни хусите атакуваха два гръцки товарни кораба, натоварени с руски въглища. Първият потъна заедно с товара от Уст-Луга, вторият получи леки повреди и продължи да се движи.

В такива условия Северният морски път става все по-важен. Сложният арктически маршрут е единственият, който не пресича водите на неприятелски държави. „В допълнение, той съкращава пътя от Европа до Азия с 30-40%, а също така значително съкращава времето за транспортиране между западните и източните региони на Русия“, казва Дмитрий Завялов, ръководител на отдела по предприемачество и логистика на РИУ “Плеханов”.

Миналата година по СМП успешно са транспортирани 36,2 милиона тона товари - с 250 хиляди тона над целта, подчерта ръководителят на "Росатом" Алексей Лихачов.

Опасно място

По време на лятната навигация, за първи път от 2021 г., пратка въглища беше изпратена по СМП до Азиатско-тихоокеанския регион - корабът за насипни товари “Адмирал Шмит” напусна Уст-Луга за китайския Цаофейдан в средата на юли, съобщава международна ценова агенция “Аргус”. В момента корабът се намира в Баренцово море. Въпреки благоприятните ледови условия, в бъдеще товарният кораб може да се нуждае от помощта на ледоразбивач.

Дори през летния сезон някои участъци от маршрута са непроходими за обикновени кораби поради дебел лед. Освен това непрекъснато растящият товаропоток прави корекции - натрошеният лед след това замръзва в по-здрав лед, предупреди директорът на Арктическия и антарктически изследователски институт (AARI) Александър Макаров на форума "Арктика - региони".

Според него, въпреки топенето на ледовете, без ледоразбивачи ще бъде невъзможно през следващия половин век.

„Съществуващият атомен флот не е достатъчен, за да работи по маршрута през цялата година, тъй като някои ледоразбивачи са на дежурство в други райони, например в Обския залив“, уточнява Завялов.

Засега транспортът по СМП е несравнимо по-малък, отколкото през Червено море, но експертът смята, че маршрутът се развива доста бързо. Очаква се, че благодарение на организирането на дежурство на атомни кораби в източния сектор и използването на кораби от висок ледов клас за преминаване на част от маршрута без ескорт, до 2030 г. да бъде възможно да се осигури целогодишно корабоплаване.

Превод: В. Сергеев