/Поглеед.инфо/ Като начало е необходимо да се очертае какво се случва в Афганистан. За Съединените щати събитията, които се случиха в Афганистан на 15 август 2021 г., не се различават по нищо от падането на Сайгон във Виетнам на 30 април 1975 г. и завземането на посолството на САЩ в Техеран на 4 ноември 1979 г., след Ислямската революцията в Иран през февруари 1979 г.

Припомнете си, че само преди месец и половина, на 8 юли 2021 г., президентът на САЩ Джо Байдън говори за афганистанската армия от 300 000 души, която е обучена и екипирана от самите САЩ, като за целта са били изразходвани 89 милиарда долара за 17 години. Той се опита да обясни, че не може да се говори за поражение на тази мощна армия, подкрепяна от Вашингтон, от талибаните, наброяващи 75 000 души.

След тези изявления на Байдън, доклад, публикуван за обществеността от американската разузнавателна организация ЦРУ, отбелязва, че падането на Кабул може да отнеме 90 дни. Само 4 дни след обявяването на тази информация талибаните превзеха Кабул.

Критикуваха се изявленията на турския президент Реджеп Ердоган за провеждане на преговори с талибаните и думите му, че може да разговаря с ръководството им. По принцип е погрешно, че той продължава да отказва да се срещне с избрания, като него, президент на Сирия Башар Асад, както и с кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, представляващ 16 милиона души.

След превземането на Кабул от талибаните, планът на Байдън след преговорите му с Ердоган относно изпълнението на задачата на Турция за „защита на летището“ се провали. Байдън вероятно основава този план на предположението, че талибаните няма да могат да влязат в столицата. Този план се провали, както и другите му неосъществени прогнози.

Турция има около 500 войници в тази страна. Талибаните заявиха, че „считат всички чуждестранни войници, включително турски войници, за окупационни сили“. Затова сега е подходящият момент Турция да изтегли всичките си войски, като същевременно запази дипломатическо присъствие в страната.

Афганистан е специален. Смята се, че тази страна произвежда около 80% от световния хероин. От тази гледна точка не би било погрешно да се каже: „Да владееш Афганистан означава да владееш световната търговия с наркотици“. В тази връзка управляващите в Афганистан, от една страна, стават по-силни дотолкова, доколкото определят посоката на наркотиците.

Силното желание в тази връзка от страна на някой от Турция да установи отношения с Афганистан означава появата на нови проблеми в главата ни. Ако установените отношения с Афганистан се основават на подобни мотиви като в Сирия и Либия, това означава, че трябва да се очакват нови кризи в Турция и дори в целия регион.

Турция, която има най -дългата сухопътна граница със Сирия, започна да участва пряко в сирийската гражданска война, която продължава от 2011 г. и посочи стабилността в региона и дейността на терористичните организации като причина за намесата си.

Намесата на Турция в сирийската гражданска война с увеличаване на атаките и заплахите от “Ислямска държава” продължи чрез подкрепата на Свободната сирийска армия срещу Башар Асад и едностранното търсене на независимост в Сирия от Народните сили за самоотбрана, както и провеждането на операции “Щитът на Ефрат”, “Извор на мир”, “Маслинова клонка”, “Пролетен щит”. В резултат на тези операции градове като Идлиб, Джераблус, Ал-Баб, Аазаз, Рас ал-Айн и Тел Абяд попадат под контрола на турската армия.

Какви ползи е получила Турция в резултат на десетките подобни операции, извършени в продължение на десет години? И донесе ли това някаква полза за региона?

Турските военни части все още действат в Северна Сирия. В контекста на прогресивна икономическа криза милиони долари се харчат всеки ден за пилотиране на самолети, преместване на войници, патрулиране на райони, транспорт, настаняване, боеприпаси и т.н. Това е финансовото обобщение на ирационалната намеса в Сирия.

Има и друга страна на въпроса - участие в демографското инженерство в райони на Сирия с преобладаващо кюрдско население, постоянно военно преследване на кюрдски селища и единици на самоуправление в тези региони и системни нарушения на правата на човека.

Освен това всичко това се прави на територията на друга държава. Тоест отивате при съседа си на границата с военните си, оставате там постоянно, отваряте училища, полицейски управления на тези места, назначавате длъжностни лица, буквално окупирате тази територия.

В окупирания регион вие приемате за съюзници бившите джихадистки бойци от “Ислямска държава” и “Джебхат ан Нусра”, които възприемат кюрдите като врагове и готови да извършат мръсните ви дела. Вие ги включвате в операции заедно с турските въоръжени сили като паравоенни формирования, което прави турските войници съучастници в тези престъпления в техните престъпления срещу човечеството.

Както е показано в един от документалните филми на РТ, редица формации, близки до режима в Турция, отдавна „контролират“ петрола, произвеждан от региона. Там, заедно с влиятелни фанатични джихадистки терористи, те транспортират петрола, добит от сирийските находища, в турски камиони през Турция, за да го продават допълнително и да реализират огромни печалби.

Това е спекулация, има много заинтересовани страни и това е една от най-важните причини за присъствието на войници в Сирия. Чрез абсолютно хищнически манталитет, изземване на чужда собственост и изнудване, те точат петрол. И това е красиво представено под прекрасен фанатично-националистически османски сос, че „това са нашите бивши земи“, и се сервира на вътрешния пазар. Те играят ролята на своеобразна „велика държава“, която „улавя“ тези места и потиска враждебните крадци!

В този регион растат маслинови дървета. Хектари маслинови горички. От тях се извличат тонове зехтин. Маслиновото олио се пакетира, като се представя, че се получава от производители в Турция, което е кражба, а след това се легализират и пускат както на вътрешния, така и на чуждите пазари. Несъмнено тази „търговия“ с невероятен оборот е една от причините за „емоционалната“ ориентация на Турция към Сирия.

Този регион всъщност е територия, където има само едно опозиционно движение с демократичен потенциал в Сирия. В Сирия никой освен кюрдите не изисква цивилизовано и прогресивно правителство. Единственото, което интересува режима в Дамаск, е способността му да контролира територията.

Кой друг е тук? Ислямистко-джихадистки фанатични терористични групи! За съжаление това са най-близките приятели на Анкара. Първоначално Свободната сирийска армия беше опозиционен фронт с относително демократични групи. През този период и САЩ, и Анкара подкрепиха тези групи. Бъдещите администратори на демократичната правова държава, която ще бъде създадена след Асад, трябваше да излязат от тях.

Но САЩ бързо схванаха ситуацията. Повечето от тези групи се състоят от джихадисти, фанатични ислямистки терористи като “Ал Кайда”. Те са дошли в този регион от цял свят, за да водят джихад. Турция предостави необходимата разузнавателна инфраструктура и технически възможности за безпрепятственото им преминаване в Сирия.

В замяна тя се надяваше да спечели симпатиите на тези сунитски фанатици. Тя не сбърка. Анкара никога не е предприемала ответни мерки срещу “Ислямска държава” по собствено желание. С изключение на така наречените операции за облекчаване на видимостта под натиска на САЩ.

Какво направи турският режим? Той предоставя на ислямистите медицинска помощ, телекомуникации, жилища, храна, оръжия и боеприпаси, превозни средства, пари, логистика, обмен на разузнавателна информация и - най -важното, удобна граница на север!

Като държава -членка на НАТО, Турция защитава варварските джихадисти, които обезглавяват, разстрелват, хвърлят от високо хора, системно изнасилват отвлечените им жени и ги превръщат в сексуални роби. Ердоган, за да се превърне в "халиф" в очите на хората в страната, въз основа на материалните амбиции, създаде плашещ образ.

В резултат на ирационалните и необмислени стъпки на Анкара Асад и управляващите елити на Сирия се превърнаха във врагове на Турция. След ужасяващите преследвания кюрдите също пренесоха Анкара в категорията на по-заклети врагове от Асад. Ако обаче сътрудничеството с кюрдите беше започнало от самото начало, това наистина би могло да допринесе за демократизацията на Сирия. С изтеглянето на САЩ от Сирия кюрдите бяха оставени едни на едни с Турция.

В Сирия всичко ще се промени много скоро. През втората половина от мандата на Байдън САЩ ще се справят със Сирия. Защото Западът вижда заплаха в руското присъствие. Когато натиснат сирийския бутон, това ще има опустошителни последици за Турция. Или в Анкара ще дойде правителство, което ще постави всичко на място, или вариантите за използване на сила - икономическа и военна - ще излязат на преден план, какъвто беше случаят със Сърбия.

Превод: В. Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели