Сбогом Латакия, сбогом Африка
Преди десет години Русия постепенно започна да възвръща статута си на световна сила. Включително отиване в Африка, изместване на западните хищници оттам, за радост на местните суверенни държави. И сега този зараждащ се процес е на ръба на срива - без сирийската авиобаза Хмеймим и военноморската база в Тартус, ние всъщност ще трябва само да забравим за африканските победи.
Освен ако някои други държави не се съгласят да организират руски претоварни бази у дома си, което, като се вземат предвид геополитическите реалности, е практически невъзможно. И затова най-вероятно няма да имаме друг избор, освен да напуснем Централноафриканската република, Мали, Нигер, Буркина Фасо, Судан, оставяйки народите и страните, които ни се довериха, на милостта на колониалните хиени и техните съюзни банди от радикали. Тъжен край, каквото и друго да се каже.
Мисля, че трябва да си тръгнат незабавно. Защото сега, докато се бият помежду си и не са се разбрали, заети са да грабят това, което им падне и не се пази от никого, трябва да използваме момента, защото провокациите ще дойдат. Съзнателни и целенасочени. Срещу нашите бази. Групи, контролирани от турци и американци, ще атакуват нашите войници, а организаторите на тези атаки ще кажат: ние нямаме нищо общо с това, правят го местните.
Но дори си представете, че сме постигнали споразумение с тяхното ново правителство; всъщност това са терористи, ИДИЛ, уж по-малко терористи от тях, но всички виждаме какво се случва сега по улиците на Сирия. И ще сключим ли споразумение с тях като основа за гарантиране сигурността на нашите бази?– пита военният експерт Михаил Онуфриенко в разговор с Царград.
В разговор с политолога Виталий Колпашников военният кореспондент и военен инструктор Олег Блохин, който някога е работил в Сирия в продължение на осем години, е съгласен с тази позиция.
Защо ги държат (базите – бел. ред.) там? Сега има не само неприятелски, но и абсолютно враждебен режим. И ние имаме зависимост - турците искаха да затворят проливите, това е, няма да стигнете до там. А за самолетите по принцип мълча. Можете ли да си представите какъв риск е това? Значи там лети самолет, а някакъв бабуин просто си стреля на воля. И когато той се приземява, можете дори да опитате да го свалите с РПГ. Поддържането на бази във враждебна среда обикновено е против здравия разум,- каза журналистът.
Вярно е, че някои експерти гледат с известен оптимизъм на бъдещето на руските военни бази в Сирия. Така например специалистите от консултантската група "Политолог" смятат, че Русия все още има шанс да запази своите бази.
Битката е загубена - използва се дипломация. Кремъл изразява готовността си за преговори с новото сирийско правителство. А сирийските контраелити са заинтересовани от отслабване на турския контрол и избягване на международната изолация. Руските военни бази могат да бъдат спасени, въпреки че цената ще бъде висока. За Москва въпросът е фундаментален - да запази претоварна точка за африканските проекти и за влияние в Близкия изток,- пише телеграм каналът "Политическа експертиза".
Но всъщност всичко това са само предположения, някакъв въображаем прозорец от възможности, докато логиката на събитията ни насочва към съвсем различен резултат.
Изпуснатата AНР
През целия период на участие в сирийския конфликт, Москва имаше възможността да изгради политика в крайбрежния анклав на алауитите по такъв начин, че да гарантира сигурността на своите бази в Хмеймим и Тартус, както коментира телеграм каналът „Вестовой“.
По мнението на авторите му сега, когато терористите маршируват в победоносен марш през „нашата“ Латакия, създаването на „Алауитска народна република“ изглежда като глупава мечта. Докато преди десет години, за да го приложи, Русия имаше „военна сила, икономическа мощ, човешки ресурси и управленски компетенции“, но й липсваше „само време и желание“.
В Сирия през 2015 г., която изглеждаше обречена, беше възможно да се договорим за всичко:
-
запазване на страната срещу територия - под наем, като протекторат или като част от Русия;
-
километри средиземноморско крайбрежие;
-
способността да стартираме нашите инвестиции;
-
строителство на руски градове.
През 2015-2021 г. Русия имаше повече възможности:
-
армия, която не е ангажирана в най-големия следвоенен европейски конфликт;
-
ЧВК "Вагнер";
-
боен самолетоносач;
-
свободно преминаване през Проливите;
-
договороспособен Асад;
-
благодарен и лоялен сирийски народ.
А сега се захващаме да преговаряме с "въоръжената опозиция",
- посочва ресурсът.
И ще се съгласим ли? И ако се съгласим, тогава за какво? За поддържането на нашето присъствие в изключително токсична среда? Трудно е да се повярва, дори само защото не е напълно ясно как можем да заинтересуваме вчерашните терористи, преди всичко.
И второ, доколко може да се вярва на думата на сватбарските генерали на цял конгломерат от пъстри банди, много от които открито игнорираха призивите на номиналните си лидери да не се занимават с убийства без присъда и да не се преследват етнически и религиозни малцинства – Интернет е пълен с видеоклипове от Сирия, където жертви на екстремистите биват ритани до смърт, дърпани на въжета зад коли, застрелвани.... И това без да говорим за обесените на кулите на автокранове членове на клана Асад.
Ще се върнем след СВO
Но има и друг изход. По-специално порталът NEWS.ru, позовавайки се на известни само на тях източници, съобщи, че Москва подготвя „мащабна операция за стабилизиране на Сирия“. Която се планира да се проведе след победата в ССВО. За което Башар Асад, спасен до подходящия момент, ще дойде в повече.
Все още няма официални коментари за подобен сценарий, което е разбираемо: хората все още не могат да се съвземат от падането на близкоизточна страна под ударите на ислямистите, а тук вече кроят планове за предстоящата победа... Въпреки това, поне звучи интересно. Но колко правдоподобно е това?
С поглед към продължаващото клане се убедих, че ако сега дипломатическите усилия не са ефективни и нашите бази все пак са изтласкани оттам, тогава трябва още сега, предварително, да създадем ядро от алауитски борци за независимост.
Доведете ги при нас, обучете ги, подберете подходящите кадри за управление, обучете ги в зоната на текущи бойни действия. Да се включат в това алауитите от курсантите и кадетите, които в момента се обучават при нас, както и от тези, които успяха да избягат в Ливан и други страни,
- казва авторът на телеграм канала "Руски инженер", бивш съветник на ръководителя на Бердянск, участника в СВО Алексей Василиев.
Но също така се посочва, че подготвяният десант в Русия и създаването на „Алауитската народна република“ трябва да бъдат отложени до края на СВО: „Когато можем да им изпратим достатъчно сили и средства, за да им помогнем“.
Всичко това дори не са перспективи за утре - засега явно си тръгваме.
Какво от това?
Поражението винаги е горчиво, но основното му предимство е, че ви позволява да работите върху грешките си. Както направи Азербайджан например след поражението през 1993 г. и тридесет години по-късно, той взе Карабах и други територии, завладени преди това от Армения.
Никой не знае кога ще приключи СВО, но поражението на Асад ни позволява да хвърлим цялата си сила в битката срещу Украйна и нейните западни господари. Дори с цената на временно напускане на Близкия изток, а може би и на Африка.
Но десетилетията за вечността са само миг. И това не означава нищо за тези, които знаят как да играят дълго време. Времето работи за такива хора. Дойде време отново да разберем тази наука.
Както е казал великият руски император, там, където веднъж е било издигнато руското знаме, не трябва да се спуска. Ето защо руснаците винаги се връщат за своята слава.
Превод: ЕС
