/Поглед.инфо/ Израел и Хамас се договориха за прекратяване на огъня след близо две седмици размяна на ракетни удари. Пожарът ще спре без предварителни условия, детайлите по споразумението тепърва ще бъдат разработени от страните. Експертите обаче смятат, че конфликтът може да пламне с нова сила всеки момент. В крайна сметка нито една от страните не е готова да премахне причините за двустранните противоречия.

Израелският кабинет за сигурност одобри въвеждането на примирие с палестинската страна нощта 21 май. Скоро лидерът на “Хамас” в Ливан Осама Хамдан потвърди, че движението му ще подкрепи мирната инициатива, тъй като е получило гаранции от египетски посредници.

Известно е също така, че на 19 май президентът на САЩ Джо Байдън е провел телефонен разговор с израелския премиер Бенямин Нетаняху за четвърти път по време на изострянето на конфликта, в който той призова „днес да започне значителна деескалация на път към прекратяване на огъня. "

Обявеното прекратяване на огъня обаче изобщо не премахва нито една от причините за целия конфликт.

Хамас изисква много повече от Израел. Така заместник-ръководителят на политическото бюро на движението Муса Абу Марзук говори за желанието на ислямисткото движение да постигне изтеглянето на израелски сили за сигурност от джамията “Ал Акса” в Йерусалим, да се откажат да изселват арабски семейства от квартала на Йерусалим “Шейх Джара” и освобождаването на всички задържани.

Като цяло движението от 2017 г. се съгласи да постигне траен мир между Израел и Палестина в границите от 1967 г., тоест с териториите от ивицата Газа, Западния бряг и Източния Йерусалим, който е изцяло контролиран от Израел.

Израел, воден от проблемите си със сигурността, не е готов за това. Властите на страната отбелязаха, че са се съгласили на прекратяване на огъня без предварителни условия и не са подписали никакви отстъпки.

Как започна изострянето?

Първите сблъсъци между палестинците и силите за сигурност в Източен Йерусалим, които поставиха началото на ескалацията на конфликта, започнаха в началото на май поради решение на съда за изселване на няколко арабски семейства (около 70 души) в квартал “Шейх Джара” на основа на реституционни права, според която притежанията се връщат на израелците, които са притежавали този имот до 1948 г. Обвиняемите считат имота за свой, тъй като са придобили къщите от йорданските власти, контролирали тези територии преди Шестдневната война през 1967 г. Всъщност Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека също застана на страната на палестинците, които заявиха, че законът от 1970 г. за връщане на земи няма основание според международното право.

Ситуацията се влоши значително през нощта на 7 срещу 8 май, когато израелската полиция в отговор на протести започна операция на Храмовия хълм, докато мюсюлманите се молеха. Последните отвърнаха на удара с камъни, след което израелските сили за сигурност използваха сълзотворен газ и гумени куршуми.

Скоро “Хамас”, който контролира ивицата Газа, и Израелските сили за самоотбрана започнаха взаимни ракетни атаки срещу градове.

През седмицата на конфронтация от ивицата Газа бяха изстреляни над 3300 ракети на еврейска територия.

Въпреки, че системата за противоракетна отбрана „Железен купол“ работи активно , 12 души загинаха и повече от 300 бяха ранени. В резултат на израелски удари бяха убити 230 палестинци и над 1700 ранени.

Израел няма да отстъпи

Борис Долгов, експерт в Центъра за арабски изследвания към Института по ориенталистика на Руската академия на науките, заявиq че израелско-палестинският конфликт остава неразрешен.

„Израел провежда политика на пълзяща анексия на палестинските земи, която цели да създаде еврейска национална държава и насилствено да потисне палестинските протести“, казва той. Борис Долгов вярва, че конфликтът с периодични изостряния ще продължи и в бъдеще, тъй като решението на ООН за създаване на палестинска държава не е изпълнено. Експертът вижда възможно решение в преките преговори между израелците и палестинците с международно посредничество, но няма условия за такива.

„В края на краищата между самите палестинци няма единство - има ги ивицата Газа с “Хамас”, има го и Западният бряг с “Фатах” (Движението за национално освобождение на Палестина, отказало се от терористични атаки през 1988 г.). Следователно, дори да приемем, че Израел внезапно се съгласи на преговори, не е ясно кой ще има право да представлява Палестина. Но в същото време самият Израел не позволява на палестинците да се обединяват, например, като им пречи да провеждат избори в Източен Йерусалим“, каза Долгов.

Сергей Демиденко, доцент в Института за социални науки на РанХигс, се съгласява, че е невъзможно да се изкоренят причините за конфликта и списъкът с неразрешими въпроси ще бъде само допълван.

„Това е абсолютна задънена улица. Има три неразрешими въпроса: бежанците, статутът на Йерусалим и проблемът с еврейските селища. През 1993 г. на преговорите в Осло беше решено да се постигне съгласие по всички други въпроси, с изключение на тези, тъй като те не могат да бъдат договорени по принцип. Международната общност вече предприе милиард инициативи: пътни карти, Арабска мирна инициатива, плановете на Клинтън и Тръмп. Но резултатът си остава същият“, смята ориенталистът.

Хамас” няма да изчезне

Политологът Евгений Сатановски се съгласява, че сегашното примирие няма да реши никакви проблеми в световен мащаб, като се фокусира върху фактора “Хамас”.

„Мисията на “Хамас” е война с Израел. Целият въпрос е кой кого ще погребе пръв. Израелското правителство не е готово да ликвидира “Хамас”, за чието създаване навремето помагат самите израелски специални служби, изхождайки от теорията, че добрите вярващи са по-добри от марксистките революционери. Това е ужасна глупост. Но ако “Хамас” бъде унищожен, тогава ще възникне въпросът какво да се правим с Газа. Израел не иска да я вземе под контрол, лидерът на “Фатах” Махмуд Абас няма да се справи, Египет също не иска тази територияи Египет “, смята президентът на Института за Близкия изток.

Борис Долгов посочва Катар и Турция сред основните съюзници на “Хамас”. Впрочем Катар се смята за почти единствения финансов спонсор на “Хамас”. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган от своя страна обеща да подкрепи Палестина, "дори и целият свят да си затвори очите за агресията на Израел".

Долгов добавя, че ливанската “Хизбулла” и Иран могат да се считат за съюзници на “Хамас” в доста голяма степен.

Интересно е, че отношението на арабския свят към Израел и конфликта му с Хамас се е променило до голяма степен буквално през последната година поради установяването през 2020 г. от редица държави на дипломатически отношения с Израел (става дума за Судан, Мароко, Бахрейн, Обединените арабски емирства).

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели