/Поглед.инфо/ Въпросът „Ще остане ли държавата Ирак на картата?“, който е включен в топ петте световни лидери със запаси от петрол и е окупиран от американците през 2003 г., е толкова актуален днес, колкото и преди няколко месеца, когато най-дълбоката управленска криза, която се разпространи от началото на октомври във федералните власти, започна да набира скорост.

Нарушени са всички срокове за съставяне на ново правителство, предписани от иракската конституция, и всички опити за постигане на съгласие относно състава на кабинета са неуспешни. Парламентарните заседания за одобряване на номинациите бяха отлагани няколко пъти. Следващата парламентарна сесия е насрочена за 1 март, но едва 108 от 325 депутати пристигнаха на заседанието; гласуването не се проведе поради липсата на кворум.

Парадоксът на управлението в Ирак е, че от 1 март страната имаше двама премиери едновременно - Адел Абдел Махди, който подаде оставка в края на ноември, но продължи да изпълнява задълженията си с префикса “временен (както всички министри), и Мохамед Туфик Алави, който беше назначен на този пост от президента на страната на 1 февруари.

Кандидатурата на последния беше много слабо приета от улицата от самото начало, тъй като Алави е един от шампионите по корупция в Ирак. Представителите на кюрдската автономия, много сунитски партии и движения се изказаха остро отрицателно срещу него.

Въпреки активната подкрепа на лидерите на основните шиитски групировки, включително Муктада Ас Садр, Мохамед Алави не успя да наклони везните в своя полза - дори призивът му към британския посланик в Ирак в края на февруари с жалка декларация за отказ от британско гражданство „не помогна“ на ръководителя на Министерския съвет”. За по-малко от седмица, считайки, че молбата му е прибързана, Алави я оттегли - в края на краищата той беше осъден от иракски съд на 6 години за корупция и само емиграцията го спаси от затвора. А шиитските групировки, които го издигнаха, подчертават, че ще го подкрепят, само ако новото правителство участва в изтеглянето на чуждите войски от страната. Алави обаче не може да даде никакви гаранции в това отношение и на 2 март той подаде оставката си на президента на страната.

Държавният глава Бархам Салих, след като прие оставката, призова депутатите да "работят сериозно" и да номинират нов кандидат. В официалното му изявление се казва: „Въз основа на член 76 от Конституцията и като част от задълженията си президентът пристъпва към консултации относно избора на друг кандидат в рамките на 15 дни. Президентът потвърждава, че трудните условия, в които сега се намира страната, изискват отговорно национално отношение от всички нас. В допълнение, алтернативна фигура, която ще бъде назначена за съставяне на временно правителство, трябва да бъде приемлива както за народа , така и за законодателите. “

При такива обстоятелства търпението на действащия министър-председател Абдел Махди, който обяви окончателната оставка от поста си, се изчерпа. Той предложи предсрочни парламентарни избори на 4 декември и „разпускането на парламента 60 дни преди датата на изборите“. Тези изкуствено удължени периоди най-добре показват, че никой не знае при какви условия може да се формира едно иракско правителство - ако на Ирак е писано да остане единен. Още по-важно е радикалното разминаване на интересите на народа и неговите „избраници“ - депутатите, което е фактически фиксирано в изявлението на президента. Днес Ирак, разкъсан от американците, е по-далеч от демокрацията от всякога в цялата си история.

Масовите протести срещу влошаването на условията на живот, високата безработица и тоталните кражби от държавните служители, придружени от боеве, погроми и насилие, не спират. Не само полицейските специални средства се използват срещу демонстрантите, но и огнестрелно оръжие с живи боеприпаси. Само за два дни (23 и 25 февруари), по време на разпръскването на протестиращите в централен Багдад, поне пет души цивилни бяха убити, а над 40 ранени. И светът е зает с всичко друго, но не с това, което се случва в Ирак.

На 26 февруари папа Франциск обяви, че отменя посещението си в Ирак поради несигурност - бойците на “Ислямска държава” отново вдигат глава. Атаки върху армейски и полицейски части, милиции и цивилни лица се случиха през февруари в провинциите Киркук, Дияла, Салах ал-Дин, Багдад. Проблемна е и столицата - на 27 февруари на пазара в района “Махмудия” в резултат на експлозия на взривно устройство загинаха двама души, а 7 бяха ранени . На 2 и 5 март районът на американското посолство отново беше обстрелван с ракети.

При тази ситуация се появиха съобщения, че китайското ръководство е решило да отложи прилагането на мегапроектите за възстановяване на иракската инфраструктура. Споразуменията бяха постигнати миналата година и бяха подписани в Пекин по време на посещението на премиера Абдел Махди. Подробности не бяха разкрити, но се говори за двадесетина направления, а размерът на споразуменията се оценява на десетки милиарди долари. Инвестиционната привлекателност на Ирак с неговите петролни и газови находища в дългосрочен план е безусловна, но рисковете от настоящата ситуация са такива, че Пекин реши да изчака.

Превод: В.Сергеев