/Поглед.инфо/ На Запад се водят удивителни дискусии – те спорят с призива на Макрон да не се унижава Русия. Въпросът тук не е, че самата постановка на въпроса е смешна – сегашният Запад по принцип не може да унижи страната ни. Защото можеш да унижиш само някой, който зависи от теб (и с когото имаш ако не общи ценности, то поне една система от координати), а за отношенията между Запада и Русия не може да се каже нищо подобно.

Не, отпорът към Макрон - а Хилари Клинтън последна му възрази, казвайки , че това вече е "преминал етап" - е показателен за факта, че хората, които му възразяват, живеят в някаква паралелна вселена.

В която те не се изправят пред въпроса дали е възможно да се победи Русия - в края на краищата те са сигурни, че тя ще загуби или дори вече е загубила и ги интересува само доколко тя е победена, доколко е разумно да бъде наранена. И не само политиците говорят за това, но и владетелите на идеите и мислите, като американския философ Франсис Фукуяма. Последното му интервю за WELT е просто струпване на купчина подобни изявления.

За човека, който стана известен през 1992 г. с пророчеството за края на историята и настъпването на ерата на победния марш на либералната демокрация (тоест буквално всички народи по света сега ще следват в стройни редици по стъпките на Запада към светлото бъдеще на обединеното човечество), да прави редовни спекулативни и обречени на провал изявления, изглежда е нещо обичайно. И сега Фукуяма - когото, между другото, много обичат в Киев и дори наскоро беше включен като консултант в Националния съвет за възстановяване на Украйна – гранитно /като скрижали/ лее предписващите си формулировки.

Вярно е, че той издаде първия си „скрижал“ още през март, малко след началото на спецоперацията. Тогава професорът каза:

В Украйна на карта е поставено съществуването на широкия либерален демократичен ред. Това е битка не само за тази държава, Украйна. Всъщност това е опит да се обърне цялото разширяване на сферата на либералната демокрация, което се случи след 1991 г. след разпадането на бившия Съветски съюз.“

Тоест, провалът на триумфа на либерализма – нещо, което самият Фукуяма беше признал преди - сега сякаш не е провал и не е свършен факт. Просто руснаците се опитват да отменят "неизбежното", да върнат времето назад - и затова Западът трябва да се бори, да спечели и да върнат човечеството на правия път на историята.

В началото на юни Фукуяма вече беше убеден, че всичко върви чудесно, Русия на практика е победена и идва новия световен ред (по-точно се завръща):

Да, тази нова поръчка сега се оформя. Това е резултат от многогодишната борба на лагера на демократичните държави на Запад срещу авторитарните режими, например Русия и Китай. Тази война увенчава този процес.

Русия върви към поражение след поредица от поражения на бойното поле и сега ще бъде изгонена от Донбас от украинската армия. Това е катастрофалният провал на Путин. Оказа се губещ. И не само във войната. Това е пълен политически провал.

Към НАТО вероятно ще се присъединят Швеция и Финландия. Западът отдавна не е толкова единен. Германия преразгледа източната си политика от последните 40 години и доставя на Украйна тежки оръжия. Съединените щати отново обявиха водещата си роля в света, която беше загубена при Тръмп. Западът оказва масивна помощ на Украйна, която беше атакувана... За Русия ще бъде много трудно да се измъкне от тази пропаст, в която сама се срина. Тя ще бъде изключена от международния световен ред като Северна Корея."

Ако ви се струва, че оптимизмът на Фукуяма е някак си напълно извън връзка с реалността, тогава просто не разбирате на какво се основава той. И професорът има цялостен поглед върху президента на Русия:

Путин управлява сам, без никакви ограничения, освен това е откъснат от информация и експертни съвети. Той живее в свят на собствените си измамни идеи. И Украйна е пример за това. Всичко, което си е представял по този въпрос, е погрешно, но той държи здраво на тези илюзии, защото е създал господството на един човек. Освен това определено има психически проблеми. Това е параноичен човек. Той не слуша никого и се ръководи от фантазии. Това обаче е обичайна, обща заплаха за всяка авторитарна държава“.

Е, разбира се, та нали точно това твърдят от много години нашите „борци срещу режима“, които вече в по-голямата си част „отпътуваха“: Путин е просто параноичен диктатор. По време на многобройните му пътувания до Киев през последните години Фукуяма сигурно много е разговарял за това с украинските си приятели и нашите „политически емигранти“. Как да не вярвате на толкова добре информирани хора, които освен всичко друго, са и ваши съмишленици за "триумфа на либерализма"?

Единственият проблем е, че подобно "взаимно разбирателство" няма нищо общо с науката - която, уверени сме, Фукуяма представлява. Да вярваме, че Путин е „атакувал Украйна“, защото е „параноик, откъснат от достъпа до информацията“, не е много академичен подход. И всъщност описанието на цялата тази история на Русия, историята на отношенията й със Запада и изобщо съвременните геополитически процеси и тенденции е твърде повърхностно, нека жълтата преса да се отдаде на това, не подхожда на професорите от Станфорд да работят на това ниво.

Всъщност, какво ни пука за Фукуяма и поредното му пророчество? Но тук има два интересни момента.

Първо, превръщането на професора, провъзгласен от Запада за оракул и най-влиятелен философ, в банален пропагандист, който освен това слабо владее материала и не усеща хода на историята.

И въпреки всичко това – а това е второто – Фукуяма продължава да бъде считан за авторитетен мислител за Запада, за човек, който има отговорите на важни въпроси. Тоест слепите водят слепи – уви, това е точно така. Сорос, Фукуяма и други гурута на глобализацията все още са търсени - и дори не толкова от обществото, а от онези, които определят дискурса, тези, които формират дневния ред на Запада.

И това е едновременно много лош и много добър знак. Лошо, защото показва степента на слаба адекватност на управленския и интелектуален център за вземане на решения на атлантическия свят. Сили - и то огромни - все още има, но умът очевидно не е достатъчен. В ситуация на засилен конфликт и тревожност тази комбинация не намалява, а увеличава рисковете сценарият на конфронтация да прерасне в конфликт.

Добър знак е, че лошото разбиране на Русия, нашите реалности и нашите цели, както и залогът за нашето поражение, като цяло работи за нас. Следователно истинските „полезни идиоти на Путин” (както Западът обича да нарича привържениците на честния диалог с Русия) са, разбира се, не Шрьодер и Берлускони, а Сорос и Фукуяма.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели