/Поглед.инфо/ Години наред редица анализатори защитаваха, че бидейки част от Четиристранния диалог по сигурност Quad, Индия ще следва англосаксонската линия както срещу Пекин, така и срещу Москва, обвързвайки се все по-дълбоко със САЩ и Великобритания. Придържайки се твърдо към политика на неприсъединяване, завещана от Дж. Неру, а и към идеята му за неизключващ регионализъм (вместо блоковото противопоставяне), Индия не веднъж е пораждала фалшиви надежди у Запада, че ще играе по неговите правила. Така напр. стана през 2020, когато по чисто икономически съображения и защитавайки националния си интерес, Индия отказа да се присъедини към Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), включващо 15 азиатски държави.
Илюзиите, че Делхи е зависим от Вашингтон и Лондон в противостоенето с Пакистан и Китай се подклаждат и от пограничните спорове, където напрежението перманентно се изостря, но до мащабна регионална война (каквато непрекъснато се очаква), така и не се стига. И това, което което предотвратявя такава война е фактът, че за азиатските държави не конфликтните точки и противоречията помежду им са на преден план във външната политика, а това, което ги обединява! Описала съм го тук и тук (стр. 124), защитавайки къде ли не, че Индия никога няма да застане на страната на Запада, защото англосаксонската геополитика, чиято същност се изразява в „УПРАВЛЕНИЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ” (вж тук, стр. 48) - навсякъде, включит. в Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) влиза в остър сблъсък с политическата философия на Изтока.
Не случайно, на 26 март 2022 г. Ж. Борел изрази силно притеснение на форума в Доха, че „Една от негативните последици от случващото се е, че можем да тласнем Русия към Китай и да създадем разделение между глобалния югоизток и глобалния северозапад, което ще означава радикално подкопаване на съществуващия баланс”.
Както казваме ние, „на каквото си постелиш, на това си лягаш”. Досега съществуващият баланс се поддържаше от западната коалиция както чрез набор от силови средства (военни, финансово-икономически, информационно-пропагандни) за вътрешно-политическа дестабилизация, преврати и „шокова терапия” в непослушните страни, така и чрез едновременна ескалация на политически и дипломатически мерки, с властови натиск на цялата коалиция върху тях, за да се неутрализира противодействието им.
Ала с времето потърпевш от тази тактика стана целият незападен свят. „Така създавате самосбъдваща се реалност” – казва Джефри Сакс. „Обърнете внимание, че малко страни извън САЩ и Европа, като Япония и Южна Корея, застават на страната на Запада в този конфликт.”
Западът подготвяше, но незападният свят и най-вече страните в БРИКС очакваха този конфликт и реагираха на него мъдро и адекватно. Още септември, 2021 г. на срещата на външните министри на РИК бе заявено „единството” между Пекин, Москва и Делхи. През декември, 2021 г. се проведе и първата среща на ръководството на дипломатическите и отбранителните ведомства на Русия и Индия, завършила с подписване на над 30 документа за взаимно разбирателство. На 75 годшнината от установяването на дипломатическите отношения между Индия и Русия посланикът на Индия в РФ посочи, че „въпреки натиска на Запада и безпрецедентните санкции, страните уверено укрепват сътрудничеството си”; Преди гласуването на Общото събрание на ООН за Украйна, Индия заяви, че фокусът й е върху стабилността на руско-индийските отношеня - позиция, която нито японският премиер, нито Джносън, нито Лиз Тръс и Фон дер Лайен успяха да променят. На 24 март Индия отказа среща с британската делегация, целта на която бе да принуди Делхи да заеме „твърда позиция” в антируския курс. За сметка на това на 25 март индийският външен министър С. Джайшанхар разговаря с китайския си колега Ван И за (забележете!) „хилядолетната история на междуцивилизационен обмен между Китай и Индия....”.
Индийските икономисти, дипломати, геостратези все по-смело разобличават лукавството на запада, а в Делхи се проведоха мощни демонстрации в подкрепа на Русия. „Така рекламираната от Запада SWIFT като „общо благо“, за една нощ се оказа инструмент на евроатлантическата външна политика” – коментираха индиски анализатори. „Докато Европа и САЩ се поздравяват за бързината и ефективността на санкциите им срещу Русия, те се слепи за въздействието на тези санкции върху останалия свят. Световната банка не отговори на призивите на други разкъсани от войни държави, но събра пакет от 700 милиона долара за Украйна за рекордно кратко време....” (пак там).
В същата посока, на дипломатическото поле бе хвърлена ръкавицата от Джаншайкар, който разобличи двойните стандарти на Запада на Международния форум за сигурност Globsec 2022 на 3 юни в Братислава. „Налагайки санкции срещу Русия, Западът трябва да вземе предвид интересите на други страни” – каза индийският външен министър. На обвиненията, че Индия „финансира войната в Украйна като купува петрол от Русия, той отговори: „Европа също купува петрол, Европа купува газ (от Русия). Само индийски пари ли отиват за руски петрол? Руски газ не отива ли за Европа?.. Нека бъдем малко по-безпристрастни”...
Още на 2 май индийския геостратег Брахма Челани написа в Тhe Hill, че санкциите ще отслабят и в крайна сметка ще подкопаят контролираната от Запада глобална финансова архитектура, която всъщност той защитава. „Убеждаван от Пентагона, Байдън вярва, че тази война ще продължи дълго, но бумерангът от санкциите задълбочава кризата, както и разделението в западния лагер, и скоро ще настъпи „умора от Украйна“. На Западът ще се наложи да преговаря с Путин за прекратяване на конфликта.” Същото, пак в Тhe Hill потвътвърди на 2 юни и У. Молуни, разбивайки „мита”, че Съединените щати „са обединили света” срещу изолирана Русия. „От 195 държави само 65 се присъединиха към американския режим на санкции – което означава, че 130 са отказали, включително Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Индонезия, повечето от Азия, Африка и Латинска Америка, които заедно съставляват огромното мнозинство от населението на света.” „Нациите, към които в момента са насочени санкциите представляват мощен блок, който се противопоставя силно на американския икономически тормоз. Ярък пример за отхвърляне на американското господство беше неотдавнашната срещата на върха на Г-20, когато американската делегация напусна по време на реч на руски делегати, но я последваха само три от останалите 19 делегации” (канадската, британската и украинската, вж тук). „Всичко това означава, за всеки обективен наблюдател, че не Русия е най-изолираната суперсила в света, а може би самите Съединени щати”.
На 7 март бившият индийски дипломат М. Бхадракумар, анализирайки в статия развоя на военните действия в Украйна, написа: „САЩ спечелиха пропагандната война, докато Русия печели самата война. Свидетели сме на „загубата на лице“ на Запада.” На друго място той посочва, че Байдън използва платформата Quad за „координиране на отговорите на кризата в Украйна” и „дисциплиниране на колебаещите се”... „Дойде моментът да преразгледаме връзката на Индия с Quad. Тази заигравка не ни донесе никакви дивиденти и излишно създава дразнения в сложните отношения с Пекин. А и какво общо има Индия с Япония или Австралия, когато става дума за мястото на Русия в световния ред?”
Прогнозата му е, че Байдън ще изпадне в беда, веднага щом руснаците завършат специалната си операция в Украйна… Американците ще се сблъскат с такова съкрушително поражение скоро след Афганистан, че доверието в ръководството на САЩ ще бъде непоправимо загубено по света, особено в очите на Европа и Азия. Това обяснява русофобската параноя.”
Това е същият човек, който на десетия ден от началото на руската СВО доблестно заяви: „Украинската криза не може да бъде разбрана, без да се вземат предвид кипящите първични страсти зад отчаяния опит на евроатлантическите страни да атакуват Путин, да отслабят Русия и, ако е възможно, да я разчленят, както направиха с бивша Югославия, друга славянска страна на източното православие. Западната реторика срещу Путин е езикът на инквизицията, известна с жестокостта на изтезанията си. Западните санкции срещу Русия, от една страна, произтичат от расови предразсъдъци, а от друга, от манихейския страх, че петвековното им световно господство е към своя край. Конфликтът в Украйна предвещава смъртта на западната хегемония, където мечът и Библията стават взаимозаменяеми. Това са значими времена в историята на християнството.”
Разбира се, и Индия има своите прозападници и пета колона, които с всички сили се стремят да натикат отново древната цивилизация в челюстите на анакондата. Но историческата памет на индийците изигра лоша шега на бившата метрополия. В отговор на статия, чийто автор защитава острата необходимост Делхи да вземе страната на англосаксите в украинската криза, индийският офицер и експерт по сигурността Бриг ва Махалингам припомни ключов момент от индийската история: През 1971 г. по време на Индийско-пакистанската война (за освобождението на Бангладеш, тогава Източен Пакистан) Вашингтон и Лондон оказват военна подкрепа на Пакистан и изпращат в Бенгалския залив самолетоносачи. Тогава Индия се обръща за помощ към СССР, подписано е споразумение за мир и сътрудничество, Русия изпраща в залива няколко фрегати, разрушители и дори атомни подводници. В резултат британските и американски сили се оттеглят, Пакистан капитулира (на 16 декември 1971 г.), а Източен Пакистан – вече Бангладеш, получава своята независимост.
„Дали Индия трябва да изостави Русия и да се присъедини към САЩ? Защо да го прави? Индия не е неблагодарна държава” – подчертава Махалингам, отбелязвайки също всички предпоставки, довели до украинската криза, вината на САЩ и проксито им НАТО.
И така, заедно с Китай и ОАЕ, Индия не подкрепи антируската резолюция, която САЩ се опитаха да прокарат през Съвета за сигурност на ООН. РИК започнаха разплащанияв националните си валути; Москва и Делхи имат традиция в този процес. През 70-те години на миналия век търгуват в рубли и рупии до 1992 г., а голяма част от търговията е бартерна.През май Русия стана вторият крупен изнозител на нефт за Индия, измествайки дори Саутитска Арабия.
Заедно с Русия и Китай, Пакистан и Либия, Индия отхвърли и резолюцията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), осъждаща Иран, че не си сътрудничи със световната общност по ядрения въпрос. Само 30 държави гласуваха в подкрепа на резолюцията, изготвена от САЩ, Обединеното кралство, Франция и Германия.
Ако в началото на войната изглеждаше, че САЩ са обединили света срещу Русия, днес, на четвъртия месец от руската СВО администрацията на Байдън е изправена пред разочароващата реалност: западната коалиция „може да не е достатъчна, за да преодолее задаващата се патова ситуация в Украйна” – признава The New York Times. „С нарастваща спешност Байдън се опитва да уговори или подмами страните, които Вашингтон смята за неутрални в конфликта – включително Индия, Бразилия, Израел и арабските държави от Персийския залив – да се присъединят към кампанията на икономически санкции, военна подкрепа и дипломатически натиск срещу Русия. Но малцина, ако изобщо има такивасе съгласиха, въпреки партньорството им със Съединените щати...” – пишат авторите, определяйки усилията на Вашингтон като „дипломатически и политически хазарт”.
„Не може да се очаква ключови страни като Индия, Бразилия и Южна Африка да заемат страната на САЩ“, казва Майкъл Уилямс, професор по международни отношения в университета в Сиракуза и бивш съветник на Организацията на Северноатлантическия договор. „Вашингтон вярва, че тази война ще бъде спечелена на Запад“, „но Кремъл вярва, че ще бъде спечелена на Изток и глобалния юг“ (пак там).
Други държави, които се въздържаха от гласуването в ООН, включително Уганда, Пакистан и Виетнам, обвиниха водената от САЩ коалиция срещу Русия за прекратяването на всяка възможност за мирни преговори с военната си подкрепа за Украйна.
Мощен шамар Байдън получи и на срещата САЩ- АСЕАН (12-13 май). Не само, че не успя да склони 10-те държави да заемат антируска позиция, но бе порицан от Камбоджа (в момента председател на АСЕАН), за отказа си да проведе двустранна среща с премиера Хун Сен. Напомнено му е, че лидерите на АСЕАН „трябва да бъдат третирани с уважение и като равни.“ По думите на високопоставен камбоджански служител, цитиран от Reuters, Байдън се опитва да „притисне” АСЕАН да направи повече, за да подкрепи усилията му за дипломатическа и икономическа изолация на Русия.”
Декларацията от срещата САЩ-АСЕАН излезе на 14 май и темата Украйна в нея е на предпоследно място, като Русия въобще не е спомената. При това е подчертано уважнението не само към териториалната цялост, но и към суверенитета и политическата независимост на всички нации, - не само на Украйна, каквито тя отдавна няма.
„Ние също призоваваме за улесняването на бърз, безопасен и безпрепятствен достъп до хуманитарна помощ за нуждаещите се в Украйна и за защита на цивилните” – пишат страните в АСЕАН, бидейки наясно кой възпрепятства тази защита и помощ.
На 15-17 юни ще се проведе срещата на външните министри на АСЕАН и Индия. Въпреки, че очакванията са на нея да се обсъжда Индо-тихоокеанската икономическа рамка (IPEF), обявена в Токио на срещата на лидерите на Quad, на която САЩ възлагат големи надежди, на сайта на индийското правителство IPEF въобще не е спомената. Основна тема са стратегическото партньорство между Асоциацията и Индия и изграждането на мостове в Индо-Пасифика – за което страните в АТР отдавна не се нуждаят от помощта на Запад.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?