/Поглед.инфо/ Под „приобщаващ капитализъм“, за който вече писах, Клаус Шваб има предвид социално-икономически модел, който „надраства“ съществуващия капитализъм, но остава капитализъм.

Съществуващият капитализъм се появява преди три или четири века и се е променял неведнъж през историята. В края на XIX - началото на XX век. капитализмът започва да расте от стадия на свободната конкуренция към монополния етап, който е добре описано от В.И. Ленин в труда му „Империализмът като най-висша степен на капитализма" (1916). През ХХ век държавата и монополите се сливат, формира се държавно-монополния капитализъм. През първите две до три десетилетия след края на Втората световна война капитализмът се характеризира със силна държавна намеса в икономиката, повлияна от идеята за кейнсианството.

През 70-те години кейнсианството започва да бъде измествано от икономически либерализъм, чиито основни идеи са: 1) минимизиране на държавното участие в икономиката, разчитане на пазара като механизъм за автоматично регулиране на икономическия живот; 2) фокусът на частния бизнес върху максимизиране на печалбите в интерес на собствениците на капитал.

Концепцията за такъв капитализъм е най-откровено формулирана от американския икономист Милтън Фридман (1912-2006). През 1976 г. той дори е отличен с Нобеловота награда за икономика. Фридман директно обяви това, което другите се смутиха да кажат: няма друга отговорност за бизнеса, освен собствениците (акционерите) да получат максимална печалба и не може да има. И всички приказки за „социална отговорност“ са празни приказки. Милтън Фридман казва: "Работата на бизнеса е бизнес." Това е много ясно изразено в статията му от 1970 г. „Социалната отговорност на бизнеса е да увеличи печалбата си“.

Година след появата на тази статия Клаус Шваб обяви създаването на Световния икономически форум (наричан тогава Европейски форум за управление). И през 1973 г. Шваб издава манифест, в който твърди, че бизнес компаниите трябва не само да се грижат за печалбите, но и да работят в интерес на акционерите. Това бяха скици на онова, което по-късно ще се нарече „приобщаващ капитализъм” или „капитализъм на заинтересованите страни”.

Шваб казва, че ако „цивилизованият свят“ („цивилизован” на този език е светът без СССР) беше направил обрат през 70-те години към „приобщаващ капитализъм“, тогава нещата вероятно щяха да бъдат по-добри в световната икономика сега.

Не бива обаче да се преувеличава степента на противоречия между Фридман и Шваб, те не са антагонисти, те просто имат различни идеи за това как да направят капитализма ефективен. А по въпроса за методите за установяване на „съвършения“ капитализъм те имат големи прилики.

Милтън Фридман говори за „шокова терапия“. Тук трябва да си припомним книгата, публикувана през 2007 г. „Шоковата доктрина: Възходът на бедствения капитализъм“ от Наоми Клайн, канадски журналист и социолог. Шоковата доктрина е универсален набор от техники, с помощта на които висшите класи се разгръщат и възстановяват обществото в посоката, от която се нуждаят. Милтън Фридман има значителен принос за развитието на доктрината и техниката на шокове. Клайн сравнява Фридман с д-р Дори Камерън, който в края на 50-те и 60-те години, поръчан от ЦРУ, провежда експерименти с изтезания на хора, използващи токови удари.

Философията на шоковата терапия Милтън Фридман съдържа описание на това какви манипулации трябва да се направят върху „експерименталния пациент“ - икономиката. Първо, всички закони и разпоредби, които ограничават свободата на капиталиста да печели пари и да натрупва капитал, трябва да бъдат премахнати. Второ, необходимо е да се приватизират всички печеливши държавни активи. Трето, повечето от данъците трябва да бъдат премахнати от капиталистите. В същото време всички социални програми, финансирани от тези данъци, трябва да бъдат премахнати.

Противоречията на Фридман не го притесняват. Например, премахването на законите, които пречат на правенето на пари, предполага, че антитръстовите закони също трябва да бъдат премахнати, защото там, където има монопол, няма "справедливи" цени и следователно няма свободен пазар.

Не е нужно да сте професор по икономика, като Фридман, за да разберете елементарното: ако държавата бъде отстранена от икономиката, на нейно място ще дойдат монополи - тръстове, концерни, синдикати, картели. Фридман служи именно на тях.

Фактът, че имената на Милтън Фридман и садиста Дори Камерън са сравнявани от Клайн, не е случаен. Камерън много напомня на фашисткия лекар садист Йозеф Менгеле, който провежда експерименти върху затворници в концлагерите. Според методите на Камерън, отбелязва Клайн, през 80-те години на миналия век са били обучавани офицери от "батальоните на смъртта" в Хондурас и Гватемала. И след събитията от 11 септември 2001 г. методите на Камерън са легализирани в САЩ като средство за борба с тероризма.

Попитайте как мога сравня Милтън Фридман с Клаус Шваб, който говори за „социалната отговорност“ на корпорациите, разглеждането от страна на корпорациите на интересите на всички социални групи и необходимостта да се грижим за бъдещите поколения? Мога.

„Пандемия“, убеждава Клаус Шваб, отваря вратата към нова ера. Предстои „приобщаващ“ капитализъм - нова утопия, при която, да речем, работещите хора не са изключени от списъка на получателите на справедлив дял от социално богатство, но са включени в този брой. Клаус Шваб пише: „Проблемът с десинхронизацията между двете групи (взимащите решения и обществеността), чиито хоризонти се различават значително, е остър и ще бъде трудно да се справим с него в контекста на пандемия. Бързината на шока и дълбочината на нанесената болка са несравними с политическата страна на въпроса. " Позната дума: шок!

Коментирайки някои от изявленията на Шваб, съветникът на руския министър на отбраната Андрей Илницки пише в статията си „Геополитическите основи на бъдещето на Русия“: „Шваб открито инструктира политиците да не разхлабват ограниченията, призовавайки ги да не вдигат карантината, независимо колко голяма съпротива те са изправени. Освен това, подчертава Шваб, съпротивата на непокорните трябва да бъде смазана и има толкова начини, колкото искате! Никой не трябва да има и сянка на съмнение - за връщане към нормалния живот дори не трябва да се мисли. Това няма да се случи, защото това никога не може да стане! Шваб е циничен, като онзи санитар от анекдота - "ЛЕКАРЪТ КАЗА НА МОРГА – КЪМ МОРГАТА ЗНАЧИ!"

Неслучайно норвежкият политолог Пол Щайген, оценявайки плана за „Великото нулиране“ от Клаус Шваб, го нарече „възраждането на фашизма в нова форма“.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели