/Поглед.инфо/ Летище “Слатина” се намира югозападно от Прищина, сред планините. По време на войната в Югославия цивилните самолети на пистите бяха заменени от военни изтребители. И през юни 1999 г. това незабележимо летище стана мястото, където почти започна Третата световна война.
Имаше съгласие
В Кремъл се провежда разширено заседание: правителството, ръководителите на правоохранителните органи. Министърът на отбраната Игор Сергеев е отбягван. Почти никой не си подава ръка. Има слухове, че военните едва не са започнали война с НАТО против волята на президента.
Когато Сергеев докладва на Елцин за успеха на прехвърлянето към Прищина, той се приближава до него, прегръща го и му благодари. Присъстващите са шокирани. По-късно, на обща вечеря, президентът, вдигайки пръст, каза: „Най-накрая пернах онзи новак Клинтън по носа“.
По време на операцията “Съюзническа сила” (от март до юни 1999 г.) НАТО атакува около 900 цели в Сърбия и Черна гора, хвърляйки повече от 21 хиляди тона експлозиви. Убити са 528 цивилни. Югославия претърпява почти 100 милиарда долара материални щети и губи своята военно-промишлена инфраструктура. В Кремъл разбраха, че са необходими решителни действия.
„Балканите винаги са били важна зона на руската външна политика, това се определя от историята, приятелството, общите славянски корени и културната и религиозна близост. Москва прие навътре тази трагедия. НАТО всъщност разпали в центъра на Европа война срещу суверенна държава, използвайки боеприпаси с обеднен уран, като все още има жертви“, подчертава депутатът от Държавната дума генерал-полковник Виктор Заварзин, по това време главен военен представител на Русия в НАТО.
Благодарение на резолюция номер 1244 на Съвета за сигурност, мирният процес в Косово премина под контрола на ООН. Всички се задължиха да зачитат суверенитета и целостта на Югославия. Белград видя това като признаване на Косово като част от Федералната република, макар и под временния контрол на НАТО. Косовските албанци, напротив, смятаха това едва ли не за обявяване на независимост.
В района трябваше да влязат международните сили КФОР. Черномирдин убеждава югославския лидер Слободан Милошевич да започне изтеглянето на войските. В замяна обещават да запазят единството на Сърбия. Москва също уверява, че мироопазващият контингент в Косово ще включва и руски военни. Милошевич е недоволен.
„Ние работихме в тясно сътрудничество с него и се съобразявахме преди всичко със сръбските интереси. И тук се получи такова разместване. Черномирдин му оказа натиск. В крайна сметка решихме да си дадем почивка. В Москва пристигна американска делегация, ръководена от заместник-държавния секретар Строуб Талбот. Съединените щати ни позволиха да участваме в американския сектор с един батальон. Не го приемех. Тогава предложиха два батальона, но под командването на английския генерал Майкъл Джексън”, спомня си генерал-полковник Леонид Ивашов, който тогава оглавява Главно управление за международно военно сътрудничество на Министерството на отбраната.
След срещата журналисти го питат: „Какво се разбрахте?” Генералът отговаря: „Няма да сме първите, които влизат, но няма да сме и последните“. Веднага е изготвена нота за Елцин - преговорите не водят до нищо, Западът поставя ултиматум. Оказва се, че върховният главнокомандващ на Русия трябва да се подчинява на американския президент.
Военните предлагат руският контингент в Косово да бъде разположен едновременно с този на НАТО. Елцин се съгласява.
На ръба на войната
„Рискът от сблъсък с НАТО е първият въпрос, който възникна пред Сергеев: първо, международното право е на страната на Русия, Второ, западните бомбардировки над Югославия не донесоха успех. Алиансът смята, че Сърбия е загубила много повече сухопътни сили, отколкото има в действителност, и техните ударни способности са достатъчни. Един изстрел в нашата посока и ще го пренесем на Запад“, продължава Ивашов.
Друг фактор е липсата на единство в НАТО. Гърция и Германия се противопоставиха на конфронтацията с Русия. В онези дни Ивашов поддържа денонощна връзка с германската страна: Москва тайно обменя информация с Берлин. Великобритания също е предпазлива.
Превземането на единственото летище в Косово е ключово както за Русия, така и за Запада. Операцията е планирана в най-строга секретност. Министерството на външните работи, включително министър Игор Иванов, не е информирано. Според Ивашов само шестима души са знаели всичко. Дори началникът на Генералния щаб армейски генерал Анатолий Квашнин не е наясно с много подробности.
Майор Юнус-Бек Евкуров получава заповед с 18 войници от ГРУ да влязат в летището и да го контролират преди пристигането на десантния батальон. Между другото, отрядът на майора е доминиран от представители на местното население: сърби, хървати и дори албанци. Задачата е изпълнена.
От януари 1996 г. руска въздушнодесантна бригада изпълнява мироопазваща мисия в Босна и Херцеговина. В нощта на 12 юни повече от 200 войници и офицери от ВДВ в превозни средства и бронетранспортьори се изтеглят от републиката. Десантчиците под командването на генерал-майор Валерий Рибкин и полковник Сергей Павлов трябва да преодолеят 600 километра. Когато минахме границата, на техниката бяха поставени руски знамена.
„След като започнаха бомбардировките над Югославия, ме извикаха от Брюксел. Сега ни изпратиха в Босна. Взех батальона под мое крило. Ще се помни завинаги. По време на марша видяхме пътища и предприятия, бомбардирани от НАТО. Все още виждам пред очите си разрушен пътнически влак, в който загинаха хора“, казва Заварзин.
Към Слатина тръгнаха и натовски батальони. Руското разузнаване докладва за техните движения. И американците знаят за нашия марш, но не знаят накъде точно се насочват десантчиците. Талбот настояват Москва да изясни ситуацията.
„В Кремъл избухна дискусия. Нямаше да е лесно да се обърне колоната. Пътят е тесен и еднопосочен, наоколо има дерета. Сергеев нарежда да извикат Заварзин. Казах му по мобилния телефон: задачата беше поставен лично от министъра на отбраната по решение на върховния главнокомандващ, така че не слушайте други в Москва”, спомня си Ивашов.
Квашнин се свърза с конвоя по канала за командване и контрол и му нарежда да спре. В следващия разговор със Заварзин Ивашов съветва генерала да изключи телефона и да продължи да се движи. Косовските сърби, след като научават, че руската бронирана техника приближава Слатина, излязоха на улицата с цветя.
Руснаците изпревариха НАТО с около половин час. Британските войски се опитват да пробият до летището от двете страни, но се натъкнаха на блокади. Десантчиците заплашват с гранатомет. Командващият НАТО генерал Уесли Кларк нарежда на Джаксън да унищожи врага, ако е необходимо. „Няма да позволя на моите войници да започнат Трета световна война“, отговаря той.
Постигнахме основното
В Прищина започнаха предварителните преговори. „Имах преводач с мен, полковник Дмитрий Илин. Забелязахме как ръцете на Джексън трепереха“, казва Заварзин. Русия отказа да позволи на НАТО да влезе на летището, като поиска отделна зона на отговорност.
В резултат постигнаха компромис: руснаците се разположиха в Косово - независимо от НАТО, като отделни сили на КФОР, но без да отделят своя собствена зона. Москва, заедно със Запада, пое отговорността за сигурността на “Слатина”. Скоро летището отново стана цивилно.
„Когато се върнах отново в Брюксел като главен представител, видях колко уплашени бяха членовете на НАТО, които публично се възмутиха, но зад кулисите на срещата почти се опитаха да ми стиснат ръката и казаха: „Виктор, ти си страхотен. .” Те разбраха, че Русия постигнах основното – защити братята си”, обобщава Заварзин.
„Надхитрихме целия батальон на НАТО, който не знаеше за това“, отбелязва Ивашов, подчертавайки пълното съответствие на операцията с международното право. В онези дни той получава обаждания за благодарност от цял свят. Дори германските генерали „са възхитени от координираните и решителни действия на руските военни“.
Четири години по-късно, през 2003 г., миротворците напуснаха Косово. Министерството на отбраната счете присъствието на контингента за скъпо, а Кремъл го смята за безсмислено. Самото прехвърляне в Прищина обаче се превърна не само в локален успех на Балканите - знаково глобално събитие, което накара мнозина да разберат, че Русия трябва да бъде взета под внимание.
Превод: В. Сергеев