/Поглед.инфо/ Решението на Джо Байдън да признае арменския геноцид в Османската империя в началото на ХХ век беше посрещнато по различен начин от лидерите на редица страни. Арменските власти смятат това за „смела и вдъхновяваща стъпка", пример за онези, които искат да изградят „справедлива и толерантна международна общност". Президентите на Турция и Азербайджан осъдиха изразената позиция, а Илхам Алиев нарече решението на Байдън „историческа грешка“. Експертите отбелязват, че тази стъпка може да се счита за „шамар“ спрямо Анкара за нейната независима външна политика. А главният редактор на RT Маргарита Симонян, разгледа изявлението на американския президент като подаяние към арменския народ, направено в светлината на променената геополитическа ситуация.
Изявлението на Джо Байдън, който официално призна събитията от първата четвърт на ХХ век в Османската империя като Арменски геноцид, срещна полярна реакция от редица световни лидери и високопоставени дипломати.
Настоящият ръководител на Белия дом стана първият президент на САЩ, който нарече геноцид убийствата и депортациите на арменци, започнали на 24 април 1915 г.
„Спомняме си всички загинали по време на арменския геноцид през османската епоха и поемаме ангажимент да предотвратим повторение на подобни зверства“, се казва в изявление, публикувано на уебсайта на Белия дом. “Потвърждаваме историята. Правим това не за да вменяваме вина, а за да гарантираме, че случилото се никога няма да се повтори. “
Арменският министър-председател Никол Пашинян изпрати писмо до Байдън, в което нарече това решение "мощна стъпка към възстановяването на истината и историческата справедливост", както и "безценна подкрепа за потомците на жертвите на арменския геноцид".
„Признаването на геноцида над арменците от Съединените щати е необходимо послание към международната общност и потвърждава върховенството на правата на човека и ценностите в международните отношения. От тази гледна точка това е вдъхновяващ и вдъхновяващ пример за всеки, който иска да изградим заедно справедливо и толерантно международно общество “, добави политикът.
Президентът на републиката Армен Саркисян нарече решението на американския президент "смела и вдъхновяваща стъпка", която отваря нови перспективи за арменско-американските отношения и "прави света по-добро място".
След публикуването на изявлението на Байдън президентите на Турция и Азербайджан проведоха телефонен разговор, по време на който държавните глави, според пресслужбата на Илхам Алиев, са осъдили позицията, изразена от Вашингтон.
Отбелязва се, че Алиев е нарекъл това решение „историческа грешка“. Според него изявлението на Байдън е неприемливо и "сериозно подкопава възникващите тенденции на сътрудничество в региона". Пресслужбата на президента на Азербайджан добави, че Реджеп Ердоган е благодарил на Алиев "за подкрепата и изразената позиция".
На свой ред прессекретарят на турския лидер Ибрахим Калън заяви, че Анкара "категорично отхвърля и осъжда" изявлението на американския президент. Председателят на турския парламент Мустафа Шентоп заяви, че думите на Байдън "могат да отровят отношенията" между Анкара и Вашингтон, а ръководителят на външното министерство на републиката Мевлют Чавушоглу нарече изявлението на Байдън популизъм.
„Няма да приемаме уроци от никого по нашата история. Политическият опортюнизъм е най-голямото предателство срещу мира и справедливостта “, каза дипломатът.
След публикуването на изявлението на Байдън в САЩ се проведоха действия както на поддръжници, така и на противници на определената позиция. Посланикът на САЩ в Анкара Дейвид Сатърфийлд беше привикан в турското външно министерство, където му изразиха протест. Освен това Държавният департамент реши „като предпазна мярка“ да спре работата на американското посолство и консулствата в Турция на 26 и 27 април.
Етническото прочистване в Османската империя, по време на което през първата четвърт на ХХ според историците са били избити над 1,5 милиона арменци, е признато за геноцид от много страни по света, включително от Русия, редица европейски и редица американски щати. Турция признава че е имало масова гибел на арменци през последните години от съществуването на Османската империя, но се противопоставя на разглеждането на тези събития като организиран геноцид.
През април 1995 г. Държавната дума на Руската федерация прие изявление „За осъждането на арменския геноцид през 1915-1922 г.“. В неговия текст се отбелязва, че това е направено "въз основа на неопровержими исторически факти" и следвайки духа и буквата на конвенциите на ООН за предотвратяване на геноцид и за неприложимостта на давността за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
„По инициатива на Русия големите европейски сили през 1915 г. квалифицираха действията на Турската империя срещу арменския народ като „престъпление срещу човечеството , се подчертава в документа.
През септември 2001 г. Владимир Путин беше първият от лидерите на съветска и постсъветска Русия, който посети паметника на жертвите на арменския геноцид в Ереван, поднесе цветя и почете паметта на жертвите. И на 24 април 2015 г., говорейки на церемония, посветена на стогодишнината от трагичните събития, президентът подчерта, че те са възприемани в Русия „като собствена скръб“.
„Искрено съчувстваме на арменския народ, преживял една от най-тежките трагедии в историята на човечеството. Повече от 1,5 милиона цивилни бяха убити, осакатени и над 600 хиляди бяха изгонени от домовете си и подложени на масирани репресии. Унищожени са много безценни паметници на архитектурата и духовни светилища, изгорени са древни книги и безценни ръкописи “, каза Путин.
„Позицията на Русия беше и остава последователна: ние вярваме, че няма и не може да бъде оправдание за масовото убийство на хора“, подчерта той.
На 106-ата годишнина от събитията Армен Саркисян изпрати писмо до руския си колега, в което благодари на Путин за позицията му и заяви, че действията на Москва "подчертават последователността и придържането на Русия към универсалните ценности".
Дълго време американските лидери избягваха въпроса за признаването на арменския геноцид, въпреки че например Барак Обама по време на първата си предизборна кампания обеща да използва именно този термин във връзка със събитията от 1915 г. Въпреки това в речите си като президент той използва арменския термин „Голямото зверство“.
В края на 2019 г. и двете камари на Конгреса на САЩ приеха резолюция, признаваща арменския геноцид от Османската империя, но президентът Доналд Тръмп не направи съответно изявление, въпреки усложнението на отношенията с Турция. Сега Джо Байдън взе това решение.
Според Константин Блохин, водещ изследовател в Центъра за изследвания на сигурността на Руската академия на науките, това може да се счита за показател за нивото на взаимодействие между Вашингтон и Анкара.
"Това е сигнал, че не трябва да се очакват някакви специални перспективи в американско-турските отношения", каза той, отбелязвайки независимата политика, която Турция започна да води при Ердоган.
На свой ред Андрей Бистрицки, председател на управителния съвет на фондация „Валдайски международен дискусионен клуб”, изрази мнение, че решението на Байдън може да се счита за „шамар в лицето” на Анкара за нейното независимо поведение в Близкия изток, в отношенията с Русия и в редица други външнополитически аспекти.
„В този случай на Турция е даден определен урок - много е важно турците да си знаят мястото, да разберат какви са и че„ моралните висоти“, на които са разположени САЩ, са толкова чисти, високи и непоклатими, че Турция ще получи такава морална оценка“, каза експертът.
Събеседникът на агенцията също така предположи, че този ход може да принуди Турция "да търси по-широка подкрепа и ... да не разчита на САЩ".
Според главния редактор на РТ Маргарита Симонян действията на администрацията на 46-ия президент на САЩ се дължат преди всичко на променената геополитическа обстановка, въпреки че по-рано Вашингтон по подобни причини не призна арменският геноцид.
„Повече от век Америка и нейните императори не признаха геноцида над моя народ. Те не признаваха очевидното. Те не разпознаваха истината. Те не разпознаваха една от най-големите трагедии в историята на човечеството. Знаейки добре, че тя - тази трагедия - се е случила. Защото такава беше геополитическата ситуация. Конюнктурата беше по-важна от елементарното достойнство и елементарната справедливост“, коментира журналистката.
„И сега Байдън призна. Какво е това за арменците? Подарък? Празник? Съболезнования? Не. Това е подаяние. А моят народ не е доволен от подаяния. Поне не искам да им се радваме”, каза Симонян.
Тя подчерта, че отношението на американските елити към арменците се демонстрира ясно от поведението на естаблишмънта на тази държава по време на изострянето на конфликта в Нагорни Карабах през есента на 2020 г.
“Отношение няма. Нито добро, нито лошо. Никакво. А с Турция има само витиевати отношения. Сега са такива. След това ще са други. Или няма да има. Но арменците са просто оръжие за САЩ. Едно от оръжията. Което може да се съхранява в склада сто години, за да се извади от в точното време “, добави Симонян.
Превод: В. Сергеев