/Поглед.инфо/ Петрол и злато, литий и желязна руда. Всичко това е само малка част от огромните природни ресурси, с които разполага Афганистан и които сега новото талибанско правителство на страната предлага за разработване на всички, които желаят. Могат ли всички тези икономически проекти да представляват интерес за Русия и ако да, при какви условия?
Радикалното движение на талибаните призова страните по света да развият природните ресурси на Афганистан и по този начин да помогнат за възстановяването на страната. Смята се, че страната има находища на полезни изкопаеми на стойност 1-3 трилиона долара. И това е само една трета от афганистанската територия, проучена от Американската геоложка служба. Тя съдържа желязна руда, мед и злато, както и редки земни минерали и едно от най-големите неизползвани находища на литий, дефицитен компонент за батерии. Освен това в страната има находища на петрол и газ.
Новото ръководство в Кабул е готово щедро да раздава своето природно богатство по проста причина. То се оказва без външна финансова подкрепа, която през 2020 г. възлиза на поне 40% от БВП, а при това МВФ заплашва да замрази всичките си плащания и да блокира активите на Централната банка на Афганистан за повече от 9 милиарда долара. Новото ръководство в Кабул може да се сблъска със сериозни икономически трудности, обезценяване на националната валута, нарастваща инфлация, казва Александър Бахтин, инвестиционен стратег.
Кой може да отговори на този призив от талибаните? Докато САЩ и западните държави напускат набързо Афганистан, само Китай, Турция и Русия остават в представителствата си в страната. Именно тези три държави проявяват най -голям интерес към Афганистан. Китай например контролира най-голямото медно находище в Мес Айнак и мечтае Новият Път на коприната да минава и през Афганистан. Турция също би искала да изгради търговски пътища през Афганистан.
Защо афганистанският пазар е икономически привлекателен за Русия? Досега единственият проект, в който Русия е проявила специално желание да участва, е изграждането на газопровода ТАПИ от Туркменистан през Афганистан до Пакистан и Индия. Той предвижда доставки на туркменски газ за Индия в размер на 33 милиарда кубически метра годишно. Тези дни талибаните обявиха, че се интересуват от изграждането на ТАПИ, а месец по-рано в Ташкент външният министър Сергей Лавров потвърди интереса към проекта.
Защо Русия се нуждае от тръбопровод, който да транспортира не руски газ, а туркменски? Първо, Русия би могла да спечели добри пари на тази строителна площадка, като достави своите тръби, оборудване и технологии. Всъщност няма никой равен на Русия при изграждането на газопроводи. Но основната полза би била да се отклони туркменският газ от европейския пазар, като се пренасочи към индийския. И накрая, Москва би могла да изпомпва газа си по новия тръбопровод директно до Индия - нов и нарастващ пазар за продажби на “Газпром”.
Експертите обаче смятат, че в действителност няма да има строителство в Афганистан. „Това е авантюристичен проект и сега вече няма никакъв смисъл за Русия. Проектът ТАПИ, подобно на проекта „Набуко“ навремето, вече се провали и това е добре за нас. Тъй като нашият конкурент - туркменският газ - вече няма да ходи на европейския пазар, той зави към китайския пазар. А Пекин ще бъде основният купувач на туркменски газ “, казва Константин Симонов, ръководител на Националния фонд за енергийна сигурност.
Що се отнася до индийския пазар, той все пак представлява интерес за руския газ. „Ние обаче няма да влизаме там с тръбопроводен газ, а руският газ в Индия може да бъде представен под формата на втечнен природен газ“, добавя Симонов.
Второто нещо, от което Русия потенциално се интересува в афганистанската икономика, е производството на петрол и газ. Тук Русия също има огромен опит, оборудване и технологии - но политическите рискове са твърде големи.
„Никой няма да извършва търговско производство на нефт или газ в Афганистан. За да работите в Афганистан, ще е необходимо да се споразумеете с куп бандити от различни нива “, категоричен е Симонов. Ако обаче ставаше въпрос само за политическа нестабилност, тогава газопроводът все пак може да има бъдеще.
„В Ирак, където също няма единно правителство и трябва да преговаряте с бандитите, компаниите все пак поемат подобни политически рискове. Но има огромен плюс в Ирак, който не е в Афганистан. Там има уникални находища. Уникалността им се крие в ниските производствени разходи. В Афганистан няма подобен търговски жизнеспособен продукт. Петролът и газът се намират на много труднодостъпни места: в планините. Нещо повече, логистиката при изтеглянето на въглеводороди е сложна “, казва Симонов. И дори ако най -надеждното демократично правителство дойде на власт в Афганистан, никой няма да започне да добива петрол и газ там, сигурен е събеседникът. За такива проекти петролът трябва да струва значително повече от 100 долара за барел.
Темата за редките земни метали, по-специално за лития, може потенциално да се развие. Според някои оценки резервите на литий в Афганистан са сравними по размер с тези в Боливия. Боливия днес е един от най-големите доставчици на литий в света. Това е основна суровина за производството на батерии, използвани в смартфони и електрически превозни средства.
Навремето съветските геолози откриха находища на литий в Афганистан, но тогава този елемент не беше нужен на никого. Но сега, когато западните страни се стремят да направят "зелена" революция, литият си струва усилията. Русия, разбира се, също се интересува от добив на литий, защото това ще ѝ позволи да повлияе на всички производители на смартфони и електрически превозни средства, тоест на първо място Китай, САЩ и ЕС.
Експертите обаче са уверени, че тук ще възникнат сериозни технически и геоложки трудности, да не говорим за политиката. „Разработването на литиеви находища отнема средно около 16 години. Необходима е компетентна оценка за това колко труднодостъпни са наподищата. Освен това в Афганистан практически няма инфраструктура, което ще изисква допълнителни инвестиции. В резултат на това себестойността на производството може да се увеличи няколко пъти “, казва доцентът от катедра „Индустриална икономика“ на РЕУ “Плеханов” Олег Каленов.
Можем да говорим за пет до шест години и десетки милиони долари за изпълнението на проект за добив на литий, смята Александър Бахтин.
„Втората причина, поради която чуждестранните компании може да не бързат да влязат в Афганистан, е заплахата да попадне под санкции. САЩ вече заявиха, че могат да използват санкции срещу талибаните. Съответно не може да се изключи, че компаниите и държавите, които ще си сътрудничат с новия режим в Афганистан или ще го финансират, в бъдеще могат да попаднат под санкциите на Запада “, казва Бахтин.
Какво да кажем за политическата ситуация, която с годините на изпълнение на проекта може да се промени многократно. Въоръжените сблъсъци на територията на страната продължават почти непрекъснато от миналия век, независимо кой е на власт, отбелязва Бахтин. Показателен е не само примерът с газопровода ТАПИ, за който се твърди, че „се строи“ от години, но и разработването на медно находище от Китай на 40 км от Кабул. Пекин спечели търг още през 2008 г., но в продължение на 13 години производството там така и не започна.
„Наскоро само Китай, Индия и Пакистан се опитаха да навлязат на афганистанския пазар. И всички проекти, без изключение, се провалиха. Или изобщо не бяха приложени, или новите власти меко казано експроприираха всичко това“, казва Алексей Коренев, анализатор.. Независимо с какви ресурси разполага Афганистан, чуждестранният бизнес едва ли ще рискува парите си, убеден е той.
„Следователно хероинът ще остане икономическата основа на Афганистан и никакъв литий няма да го замени. Русия никога не е имала сериозни икономически интереси в Афганистан. Нашето присъствие в тази страна се дължи единствено на геополитическия фактор. Ако не невлезем в Афганистан, това означава, че Афганистан ще навлезе у нас под формата на две негови превъплъщавания - радикален ислям и наркотици “, заключва ръководителят на НФЕС.
Превод: В. Сергеев