/Поглед.инфо/ Русия предлага на ръководството на НАТО да запише на хартия ангажимент да не разширява Алианса на изток и да не разполага с оръжия, които ни заплашват в Европа, каза Владимир Путин. Москва си спомня как блокът наруши устните задължения, дадени на Горбачов, и сега предлага ясно да се определят правилата на играта. Какъв аргумент може да представи Русия за започване на преговори и ще се съгласи ли НАТО на сделка?

Русия и нейните партньори ще настояват за недопустимост на разширяването на Северноатлантическия алианс, каза президентът Владимир Путин, изказвайки се в сряда при връчване на акредитивните писма на посланици. Държавният глава каза: Москва предлага да се започнат съществени преговори за постигане на правни гаранции за неразширяване на НАТО. „В диалог със САЩ и техните съюзници ние ще настояваме за разработването на конкретни споразумения, които биха изключили всяко по-нататъшно напредване на НАТО на изток и разполагането на оръжейни системи, които ни заплашват в непосредствена близост до Руската федерация“, са думите на руския лидер.

Именно от правните гаранции се нуждае Русия, тъй като нейните „западни партньори“ не са изпълнили устните си задължения. Всички са наясно с тези устни уверения, че НАТО няма да се разширява на изток, каза руският президент. Всъщност още през 2018 г. Фондация „Историческа памет“ превежда и публикува документи, които преди това са разсекретени в САЩ за това как в началото на 90-те западните лидери измамват съветския президент Михаил Горбачов и министъра на отбраната Дмитрий Язов, като им обещават да не приемат бившите страни от Варшавския договор в НАТО.

„Но всичко беше направено точно обратното. Всъщност легитимните опасения за руската сигурност бяха игнорирани и сега те продължават да се игнорират още повече“, каза Путин. Държавният глава припомни също, че в речта си на 18 ноември на заседание на колегията на МВнР той подчерта, че пред руската дипломация сега основната задача е стремежът да се предоставят на Русия надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност.

В същото изказване Путин посочи: след няколко вълни на разширяване на НАТО, военната инфраструктура на Алианса е „съвсем близо до нашите граници“, Румъния и Полша са разположили системи за противоракетна отбрана с пускови установки Mk-41, които лесно могат да бъдат превърнати в установки за крилати ракети “Томахоук”. „Въпреки това, нашите неотдавнашни предупреждения все още се усещат и произвеждат известен ефект: там се е породило известно напрежение“, каза Путин.

Нека добавим, че същия ден външното министерство заяви, че Северноатлантическият алианс е зачеркнал не само устните споразумения от 1990 г. за неразширяване (именно поради устния характер на тези споразумения), но и всъщност анулира Акта Русия-НАТО от 1997 г. Изявлението на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг относно възможността за разполагане на ядрени оръжия на НАТО източно от Германия предполага, че вече няма Учредителен акт с Русия, подчертават от външното министерство.

Именно в този контекст президентът заяви, че "последните ни предупреждения все още се усещат" и предизвикват известно напрежение в страните от Алианса. До края на годината се планира да приключат държавните изпитания на корабната хиперзвукова ракета "Циркон" с петминутно време за полет до центровете за вземане на решения на НАТО. В същото време, както подчерта президентът Путин, Русия разработва и приема тези средства за възпиране на НАТО със сила в отговор на агресивните планове на Алианса.

„Сега Путин изисква правни гаранции от Запада, за да фиксира основния принцип – Русия повече няма да търпи автоматизма на решенията на НАТО. Президентът не говори обаче само за „напрежение“, коментира Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните въпроси“, председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика.

Стига се до момент, в който дългогодишният спор за разширяването на НАТО трябва по някакъв начин да бъде разрешен, заяви Лукянов в статия. Според експерта по международни отношения противоречието ще бъде разрешено или чрез потвърждаване на непоклатимата воля към правото за разширяване (осъществено и потенциално), или, напротив, чрез признаване на логиката „всеки има право да се присъедини към Алианса“ , което беше идеята за разширяване на НАТО след 1991 г., вече не работи. „Но това е кардинален обрат. Има много рискове и за двата варианта “, каза Лукянов.

„От гледна точка на НАТО, няма причина за компромис и в известен смисъл те са прави. Те изхождат от факта, че сегашният световен ред е установен след Студената война, а събитие, което би ги принудило да се изостави тази даденост, всъщност не се е случвало. Няма как да стане с думи - имат нужда от разтърсване. За съжаление, въз основа на това, което знаем от историята на международните отношения, системите за сигурност се променят традиционно след някои сътресения“, каза Лукянов. Сега от страна на НАТО никой няма да води преговори за гаранции или забрани за по-нататъшно разширяване на Алианса, смята събеседникът.

„Първо, изобщо не е много ясно с кого да говорим. На теория вероятно със САЩ, но те ще се позоват на факта, че това не е индивидуално решение и ситуацията трябва да се разглежда в рамките на Алианса”, твърди Лукянов. “Второ, вътрешнополитическата ситуация в Америка, според мен, напълно изключва възможността за обсъждане на каквито и да било споразумения от този вид. Дори да си представим, че президентът на САЩ Джо Байдън е опитен човек, който все пак разбира нещо от война и мир, би искал да го обсъдим, нито Конгрес, нито никой друг нСАЩ не би искал да подкрепи това начинание”, допълва експертът.

Целите, които президентът е поставил пред руската дипломация, могат да бъдат постигнати - но само в общоевропейски формат смята Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европеистика на Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург, експерт от Валдайския клуб.

„Разбрах изявлението на Путин като предложение да се върнем към идеята за Европейски договор за сигурност, която беше предложена през 2008 г. НАТО никога няма да даде тържествена клетва да не се разширява на изток, няма да постави печат и подпис, но е напълно възможно да се сключи споразумение, или конвенция, или споразумение за европейския режим на сигурност, което да включва разпоредба за неразширяване на съществуващи военни блокове “, обясни експертът.

Нека припомним, че Дмитрий Медведев, който навремето заема поста държавен глава, предлага да се разработи Договор за европейска сигурност през 2008 г. Според проектодокумента същността на инициативата е да се създаде „в областта на военно-политическата сигурност в евроатлантическата зона единно, неразделно пространство, за да се премахне окончателно наследството от Студената война”.

„За тази цел Дмитрий Медведев предложи принципът на неделимостта на сигурността да се запише в международното право. Това е законово задължение, според което никоя държава и никоя международна организация в региона не могат да укрепят сигурността си за сметка на сигурността на други държави и организации“, се казва в анотацията към споразумението на сайта на Кремъл.

„Това е единственият начин да приложим на практика съображенията, изразени от Путин днес. Може би не чрез старото споразумение (тогава имаше много коментари към него), а принципно ново ”, казва Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски науки във Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург, експерт от Валдайския клуб.

Западът, според експерта, може да се съгласи с тази версия на правно споразумение с Русия, тъй като „съвременна Европа е изправена пред продължаващото разделение на държавите“. Показателен пример е историята на Република Косово, която „не беше призната от половината членове на ЕС“. „В ЕС това е доста болезнена и задънена тема“, каза Ткаченко.

„Сега във въздуха витаят много идеи, които могат да бъдат отразени в разговора между Русия и Запада. Това е проблем с дефинирането на правилата на играта в Европа, включително окончателното признаване на неприкосновеността на границите. Това е отказ да се подкрепя разделянето на страните на части, от признаването на правото на нациите на самоопределение, което не отговаря на съвременните реалности”, допълва Ткаченко.

Но ключовата разпоредба на евентуален договор между Русия и европейските държави е фиксирането на съществуващите граници в Европа и отказът от опити за насилственото им променяне. В този контекст може да се опитат да вплетат в споразумението и клаузата за стабилността на военните съюзи. Би било по-добре, разбира се, да се разпуснат, но ако е невъзможно, тогава принципът на неразширяване може да бъде фиксиран“, признава събеседникът.

Фактът, че Русия създава „известно напрежение“ на Запад и сега изисква да се съобразяват с интересите ѝ с предоставянето на правни гаранции, е „многоетапен ход в смисъл, че ние се отдалечаваме от частното към общото, “, каза експертът. „Неразширяването на НАТО в Източна Европа е специален случай на по-широката система на европейска сигурност, както я вижда Русия“, обяснява Ткаченко.

Превод: В. Сергеев