Как се готви срещата между Путин и Байдън - различни модели

Руският президент Владимир Путин и американският президент Джо Байдън се познават отдавна и знаят един за друг, ако не всичко, то почти всичко. Тайните служби на двете страни отдавна са изготвили психологически портрети на всеки от тях, идентифицират моделите на възможния ход на преговорите и вариантите за действие при всеки от тях.

Страните са изучавали стенограмите на протоколите от минали преговори с тяхно участие, познават личния си маниер на преговори, определят силните и слабите страни и създават подготовка за въздействие върху всеки от тях.

Един от основните проблеми на преговарящите са илюзиите и степента на тяхното осъзнаване. Колкото по-неопитният преговарящ е в плен на своите илюзии, толкова по-опитният вижда това и го използва в своя полза.

За да премахнат илюзиите, професионалистите използват някои тестови въпроси, без отговор на които импровизацията води до провал, като действията на професор Плайшнер от “17 мига от пролетта”, който осъзнава грешката си твърде късно.

Това са въпросите и отговорите на тях за всяка от страните.

1. Какъв резултат искат да постигнат Байдън и Путин на тази среща?

Байдън иска да се разбере с Путин относно правилата за поведение на Русия в интерес на Съединените щати.

Путин иска ясно да даде на Байдън да разбере, че Русия е готова за обмен, който все пак трябва да бъде обсъден, но не и за едностранни отстъпки.

Спомагателни цели: залягане в преговорния процес, познанство в ново качество, опипване на позициите на страните, запознаване с аргументите, оценка на вариантите и прогнозата на реакциите на опонента на предложенията.

1. Как страните виждат преговорния процес

Байдън вижда няколко етапа. На първия - запознанство и формиране на бъдещия дневен ред, на втория - предложения, на третия - сключване на споразумения. Стратегията е нареждане на преходи от силови към манипулативни методи и обратното.

Путин вижда определяне на намеренията на Байдън, ще избере дали да последва провал на преговорния процес или продължаване. Стратегията му е контраманипулация.

1. От какво се страхуват

Байдън се страхува да не се покаже слаб, да не постигне съгласие с Путин по малките въпроси, които трябва да покаже като победа

Путин се бои да не би, съгласявайки се с Байдън по важните за него общи въпроси, да допусне случайно пресичане на червените линии и да даде повод да се мисли, че е отстъпил по най-важното.

1. Кои са слабостите и болезнените точки на страните?

Байдън се опасява от неадекватни формулировки, след които Путин ще излезе от преговорите, а също така от възможностите да не разкрит. Опасява се на критики в САЩ заради отстъпчивост.

Путин се опасява от неадекватните формулировки на Байдън, в частност ултиматумите, отговорът на които ще трябва да дава в твърда форма, а след това да излезе от преговорите. Опасява се от критика в Русия, както за мекота, така и за прекомерна категоричност.

1. От какво се боят екипите на преговарящите страни?

Екипът на Байдън се страхува от предварителната подготовка и козове на Путин, за който не е успял да се подготви.

Екипът на Путин се бои от грешки в разбирането на това кой в екипа на Байдън играе главната роля и каква е основната му цел.

1. Какви са пределите на отстъпките и компромисите на страните?

Байдън би заменил по-малко атаки срещу Путин срещу въвеждането в неговия екип на определен брой представители на прозападните сили. Рискът е твърде силно ще снижи натиска и да не получи в отговор нужното засилването на привържениците в Русия.

Путин би разменил снижаване на атаките срещу себе си в замяна на прекратяване на по-нататъшното отстраняване от власт на представителите на прозападните сили. Рискът е твърде голям ресурс за “хората на Байдън” и твърде слабото снижаване на натиска от страна на САЩ срещу руските отстъпки.

Разбира се, това далеч не е подробен списък с въпроси от възможните, който да помогне за подготовката за преговорите между Байдън Путин. Но дори приблизителните отговори на тези въпроси могат да покажат рамковите условия, които влияят върху хода на преговорите и техния резултат.

Не е необходимо да се очакват пробиви от тези преговори, има твърде много противоречия в интересите на страните, но всяка от тях се нуждае от преговори, за да намали темпото на ескалация на конфликта. Времето е настъпило да се замислят възможни решения и да се предотврати превръщането на двамата президенти в заложници на истерията, която се засилва около двустранните отношения. Ако поне това може да се постигне, тогава можем да кажем, че преговорите са приключили успешно и за двете страни и това вече не е малко.

Превод: В. Сергеев