/Поглед.инфо/ Точно преди два месеца, на 15 август, талибаните навлязоха в Кабул и проамериканското правителство на Афганистан беше свалено. И въпреки че най-лошите прогнози не се сбъднаха, животът на гражданите на страната се промени драстично. Какви нови порядки са въвели талибаните с цел „установяване на справедливост“ и кой сега живее най -лошия живот в Афганистан?
Изминаха два месеца, откакто талибаните превзеха Кабул, няма шанс за връщане към предишния режим дори на теория - обаче талибаните все още не могат да постигнат признанието си от международната общност като законно афганистанско правителство. И въпросът тук не е само в някакъв дипломатически статус - талибаните се нуждаят спешно международна икономическа помощ, което е невъзможно без признание.
За наша и ваша безопасност
Факт е, че икономиката на страната е на ръба на колапса. Парите от чужбина вече не идват (според някои източници те представляват три четвърти от разходната част на афганистанския бюджет), активите на Централната банка на страната са замразени от американците, здравната система е на практика не работи, реколтата е много слаба - и предстои зима, която все пак трябва да се преживее.
В същото време талибаните казват, че техните проблеми всъщност засягат не само тях. Според афганистанския външен министър Амир Хан Мутаки „никой не трябва да се интересува от отслабването на афганистанското правителство, тъй като негативните последици от това отслабване ще имат пряко въздействие върху целия свят - както по отношение на сигурността, така и по отношение на потока от икономически мигранти от страната”.
Затова талибаните активно преговарят със САЩ в Доха, а прессекретарят на Държавния департамент Нед Прайс нарича тези преговори „продуктивни“. „Ние ги провеждаме по практичен и прагматичен начин“, обяснява служителят. “Ние се фокусираме предимно върху въпросите на сигурността и борбата с тероризма, който представлява заплаха за всички нас от групи като “Ислямска държава” в Афганистан. Говорим и за гаранции за възможността да напуснат страната за американски граждани и чужденци, както и за нашите афганистански партньори, на които сме особено длъжни. И, разбира се, относно правата на човека, включително същественото участие на момичетата и жените във всички аспекти на обществения живот на страната”, допълни той.
Ако обаче по първите точки с мъка е възможно да се съгласим наполовина (“Ислямска държава” е враг за талибаните и повечето хора, избягали от страната, не ги интересуват), тогава положението с правата на човека в Афганистан е много лошо. И както прогнозират експертите, ситуацията ще се промени само към по -лошо в краткосрочен план.
Поне талибаните, като авторитарно правителство, да бяха поели контрол само над околовластовите обществени сфери и да се бяха ограничили до промяна на по-неправилната топонимия, като преименуването на така наречения Буш Базар (площад в Кабул със стотици магазини) в „Базара на моджахедите“. Но не, движението се опитва да накара цялото общество да живее, да работи, да се забавлява и да твори според собствените му правила. „Никой няма право да ни казва какви трябва да бъдат нашите закони. Ще следваме исляма и ще пишем закони на принципите на Корана “, казва мола Нурадин Тараби (един от лидерите на талибаните, бивш министър на правосъдието в тяхното правителство, сега служи като заместник -ръководител на афганистанския Червен полумесец).
„Нашата цел е да създадем чисто ислямско правителство в Афганистан. Правителство, което е фокусирано върху идеите за справедливост и чиито закони са от божествен произход. Те ще се основават на една книга, която получихме от Бог и неговия пророк. И тази книга е свещеният Коран “, каза афганистанският министър по въпросите на бежанците Халил Хакани.
Добре дошли по стълбовете
Тези закони са много прости. На първо място, няма западен наказателен кодекс и правна система - престъпниците ще бъдат съдени строго според шериата. Страната въвежда практиката на обществени пороци и хората, хванати в дребни кражби, са качвани вързани на камион и показно обикалят из града, като понякога изрисуват лицата им или им пъхат парче застоял хляб в устата. На заловените в по-тежка кражба ще им режат ръцете.
Смъртно наказание се въвежда за по-тежки престъпления. Например в края на септември четирима души бяха екзекутирани в Херат, които според талибаните са били отвлекли местен търговец и сина му няколко дни по -рано. Телата на екзекутираните бяха окачени по различни части на града, а около врата им бяха окачени плочи с надпис: „Така ще бъдат наказани всички похитители“.
Завръща се пребиването с камъни за прелюбодеяние. Няма нужда да се говори за никакво спазване на правата на ЛГБТ, което е толкова важно за Запада.
Да, Афганистан не е единствената държава с шериатско право. Както правилно отбелязва “Форин Полиси”, то се използват и в други мюсюлмански страни - ОАЕ, Саудитска Арабия. Въпреки това, навсякъде, дори в Иран, местните власти постепенно се отказват от редица шериатски норми (като пребиването с камъни), преминавайки към подобие на западна правна система. Поне присъдебните процеси.
В Афганистан обаче са далеч от това и зад това има логика. Страната има ясна племенна идентичност, както и недоверие към кодифицираните държавни закони, до голяма степен защото никой не спазваше тези закони по време на гражданските войни, а по време на управлението на назначените от САЩ кабинети, афганистанското правителство беше толкова корумпирано, че никой нямаше вяра в неговата справедливост. Следователно племената разчитат на системата на правото, която следват векове - причудлива смесица от местни обичаи и шериат. Следователно, когато мола Тараби каза, че „рязането на ръце за кражба е необходимо за поддържане на сигурността в страната“, в думите му има известна логика.
Афганистанското население (добре, или тази част от него, която живее извън големите градове) все още не е готово за западните норми. Според афганистанския активист за правата на човека Саид Икрам Афзали, реформата на съдебната система в държавата може да се осъществи „не след пет или десет години, а в процеса на смяна на поколението“. Засега страната не е готова да толерира дори условните Афзаловци. “Амнести Интернешънъл” казва, че афганистанските защитници на правата на човека (които са се намножили при американците) сега се преследват, защото талибаните ги смятат за свои врагове. "
Без песни, без журналисти
Започва борбата с изкуството. Да, талибаните няма да забранят телевизията, мобилните телефони, снимките и видеоклиповете. Те няма да се борят с пресата - защо им е, ако могат да я използват за свои собствени цели? „Сега знаем как да се обърнем не към стотици, а към милиони хора“, каза Нурадин Тараби. Музиката обаче е забранена в страната. Талибаните публично изгаряха музикални инструменти и биеха изпълнителите, които се осмеляваха да продължат да свирят и пеят. Сега на сватби и тържества можете да изпълнявате само т. нар. Песни без музика, одобрени от талибаните - тоест един вид четене на Корана и речи, възхваляващи появата на талибаните.
Талибаните също се борят активно с художниците и техните произведения - и не само с тези, които се опитват да протестират срещу движението чрез улични изображения. Например, в Кабул е изографисан огромен портрет на първия крал на Афганистан, Аманула Хан и съпругата му. Или защото образите на хора противоречат на Корана, или защото Аманула Хан е известен като условен „либерален реформатор“, който се опитва да въведе западните норми на живот в Афганистан.
Настъпиха тъжни дни и за афганистанските журналисти. „Репортерите могат да напишат всичко, което съответства на фактите и не е неоснователно обвинение. Няма проблем “, казва афганистанският министър на информацията Забинула Муджахид. Всъщност талибаните наложиха строга цензура в страната. 11-те правила за журналистите, публикувани от движението, забраняват всякакви материали, които противоречат на исляма и „изкривяват“ новинарския дневен ред. Тоест, просто казано, медиите не могат да критикуват политиката на талибаните за ограничаване на правата на жените - тя е в съответствие с исляма.
Въпросът е в приоритетите
Най-лошото обаче е за афганистанските жени - противно на предишната им дума, талибаните няма да признаят за тях редица граждански права. „Много съм загрижен, че обещанията, дадени от талибаните на афганистанските жени и момичета, са нарушени. Призовавам талибаните да спазват думата си и да следват международните стандарти в областта на правата на човека “, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутереш.
Този призив обаче няма да бъде чут. Доста символично е, че Министерството на въпросите на жените беше затворено, а сградите и клоновете му бяха заети от ново министерство - за насърчаване на добродетелта и предотвратяване на порока. Според “Хюман Райтс Уоч”, „Предишният подход на талибаните към жените и момичетата остава до голяма степен непроменен“. Правозащитници твърдят, че талибаните уволняват журналистки, правят процеса на образование на жените изключително труден и отменят женския спорт.
Накрая те въведоха ограничения за тяхното движение. Да, властите обещаха, че жените трябва да бъдат придружавани от мъж, само ако пътуването ѝ продължава повече от три дни. В действителност обаче в афганистанските градове вече наказват жените, които просто са излезли на улицата без мъжки придружител. Следователно жените просто седят у дома. Иронията е, че нарушаването на правата на жените само влошава икономическата ситуация в страната. „80 процента от афганистанската икономика е в сивата зона, а ролята на жените преобладава“, казва Антонио Гутереш.
Изглежда, че талибаните се застрелват в крака - те искат от международната общност икономическа помощ, но самите те ограничават възможностите на националната икономика. За талибаните обаче няма противоречие, тъй като те имат своя собствена система на приоритети. „Талибаните са от селски, дълбоко консервативни райони. И за тях религиозната чистота и богоугодни културни традиции са далеч по -важни от всичко, което съвременният свят може да им предложи”, пише Си-Ен-Ен. “Освен това е важно талибаните да поддържат вътрешно единство - редица сегменти от движението се придържат към радикалните шариатски възгледи и просто няма да разберат опита на централните власти да либерализират обществения живот в името на подаръците от Запада. Особено след като според тях талибаните са победили 52 държави”, допълва каналът.
Следователно талибаните изискват останалите да разберат и толерират наложените от тях норми. „Е, не е ли така по -добре, отколкото когато 200 души на ден се убиваха в страната“, пита един от лидерите на талибаните Анас Хакани. А за тези, които не са готови да издържат, има решение на Министерството на вътрешните работи на Афганистан от 8 септември, според което всякакви митинги и демонстрации са забранени в страната, докато не бъде приет нов закон, регулиращ тези масови събирания.
Превод: В. Сергеев