/Поглед.инфо/ Защо най-богатата, технологично оборудвана и най-подготвена армия в света загуби позорно от враг с примитивно оръжие? Тава дума, разбира се, за бягството на американските войски от Афганистан. Рецептата за победа беше използването на някои граждански технологии и аналози на това могат да бъдат намерени, включително в руската история.

Все по-наподобяващото на бягство изтегляне на американски войски от Афганистан повдигна въпроса дали нискотехнологична, но мотивирана армия може да победи високотехнологичен противник. Колкото и да е странно, отговорът на този въпрос не е толкова очевиден. Историята на съвременните войни съдържа примери, потвърждаващи два противоположни резултата от събитията.

Два сценария на война

Нека да изброим накратко онези войни, в които високотехнологичен противник смазва солидни армии, изградени по образците от средата на ХХ век. Такава, разбира се, е „Пустинна буря“ - операцията на САЩ и техните съюзници срещу Ирак през 1991 година. Такава беше атаката на НАТО срещу Югославия през 1999 г. и началният период на втората Американско-иракска война, който може условно приключва с падането на Багдад през април 2003 г.

Във всички тези конфликти високотехнологичната армия на САЩ и техните съюзници печели решителна победа, разчитайки на въздушно превъзходство и използвайки бърза сухопътна операция, за да затвърди успеха на земята. Освен това в случая с Югославия въпросът никога не е стигнал до пълноценна сухопътна операция - основната политическа задача на конфликта, отделянето на Косово от Сърбия, е решена след въздушната операция.

Но ако към тези конфликти добавим и втория етап от войната в Ирак, започнал след предаването на режима на Саддам Хюсеин, вече споменатата окупация на Афганистан, чийто безславен край виждаме пред очите ни, както и военните операции на НАТО срещу Либия и Сирия, тогава „резултатът“ вече ще бъде съвсем различен. Освен това, при същия сценарий, например, днес се развива конфронтацията между Саудитска Арабия и йеменските хусити. Армията на кралството, натъпкана с най-модерни оръжия, отново и отново отстъпва пред някакви неясни брадати мъже в разкъсани пантофи, които са въоръжени предимно с Калашници.

Така победата на високотехнологична армия в съвременен конфликт изглежда най-малкото несигурно. Каква е тази „рецепта за победа“, която принуди дори САЩ да се оттеглят няколко пъти?

Залог на мрежова война.

Най-показателното в това отношение ще бъде именно втората война в Ирак, продължила почти осем години - от март 2003 г. до декември 2011 г.

Първо, американската армия, в стила на операция "Пустинна буря" през 1991 г., напълно унищожи редовната иракска армия. След свалянето на правителството на Саддам Хюсеин обаче американската армия беше въвлечена в безнадеждна война срещу множество нередовни, всъщност партизански групировки, които в по-голямата си част нямаха единно ръководство, разчитаха на подкрепата на местното население и , което е важно, използваха относително примитивни видове оръжия.

Ярък пример за подобен асиметричен конфликт беше конфронтацията около „Зелената зона“ в Багдад, където се намираше щабът на американската армия в Ирак. Зелената зона често беше обстрелвана от иракски бунтовници с миномети и ракети. На 6 април 2008 г. двама американски войници бяха убити, а други 17 бяха ранени от минохвъргачен обстрел в Зелената зона, след като използваха обикновена конска каруца за транспорт за миномета.

Втори подобен инцидент се случи на 22 юли 2010 г., когато трима охранители бяха убити и други 15 ранени от ракетен огън в Зелената зона. Методът за доставка на ракети остава неизвестен, но най-вероятно става въпрос и за някакъва „партизански“ вариант.

Етапът на войната, започнал с пристигането на бойци на „Ислямска държава“ в Ирак, донесе свои характеристики. „Пушечните камиони“ - леки пикапи, на които е монтирано голямо разнообразие от оръжия, от едрокалибрени и зенитни картечници до установки за неуправляеми ракети и безоткатни оръдия, стават запазена марка на ислямистите.

Съвременните „тачанки“ се оказаха много добри в мобилната пустинна война, където основните военни действия се водят около няколко укрепени точки, обикновено градски или индустриални сгради, и дълги комуникационни линии, представени главно от магистрали. За първи път масово изпитани през 2011 г. в Либия, „Пушечните камиони“ се превърнаха в „визитна картичка“ на всички съвременните мрежови и партизански конфликти.

Нещо повече, това оръжие показа такава ефективност, че доста сериозни, съвременни армии започнаха да поръчват нещо подобно за себе си. Появи се цял клас разработки, които на професионално ниво прилагат военно решение..

Партизаните се издигат във въздуха

Друга малка революция дойде с въвеждането на съвременни дронове на бойното поле. За първи път масово безпилотни летателни апарати започнаха да се използват в конфликта в Сирия през 2011 г. и в Донбас от 2014 г. насам. Всички знаят колко трудно беше да се организира отбраната на руската база „Хмеймим“ срещу нападенията на маса изготвени в гаражи дронове.

Именно в Афганистан обаче използването на ударни и разузнавателни безпилотни летателни апарати беше доведено до най-голямо съвършенство. Талибаните използваха за свои цели най-често срещаните и бюджетни модели на квадрокоптери, които всъщност се продават в обикновени супермаркети - с минимално тегло на полезния товар и с кратко полетно време. За да смекчат техническите недостатъци на такива апарати, талибаните, в най-добрите традиции на асиметрична война, ги комбинираха с „полеви екипажи“ с помощта на обикновени мотоциклети и мотопеди, от които безпилотни летателни апарати могат да бъдат изстрелвани в непосредствена близост до врага.

Именно това предимство във въздушното разузнаване стана ключът към успешните действия на талибаните по време на нападението над предните позиции на правителствените сили. Наред с други неща, талибаните многократно са използвали безпилотни летателни апарати като мини-бомбардировачи, за да атакуват цели. Това е прост тактически трик: при хвърлянето на самоделни бомби войниците и полицията бягат да се прикрият и в този момент бойците започват атака срещу укрепленията. С други думи, ключът към успеха е масовото използване на евтина и по начало цивилна техника за военни цели.

Подобна тактика използва Азербайджан в неотдавнашния конфликт с Армения в Нагорни Карабах. Преобразуваните селскостопански самолети - стари съветски Ан-2 - бяха използвани като евтини безпилотни летателни апарати за азербайджанската армия. С помощта на дистанционно управлявани Ан-2 не само бяха извършени разузнаването на терена и разкриването на системата за противовъздушна отбрана на противника, но бяха извършени камикадзе-атаки върху избрани обекти от военната инфраструктура.

Използвайте всичко, каквото убива

Такава „ерзац война“ обаче в никакъв случай не е изобретение на нашия век. И при определени условия (главно наличието на ресурси) може да продължи много дълго. Точно същите причудливи форми придобиват оръжията на Гражданската война в Русия, последвала опустошителната Първа световна война.

По-конкретно тогава се появяват първите класически тачанки, които са чисто цивилни каруци, върху които е поставена картечница. Производството на бронирани автомобили също се извършва в занаятчийски работилници. В най-простите работилници се усвоява производството на голямо разнообразие от ръчни гранати, бомби - всичко, само за да избухне, след като го хвърли човек.

Второто легендарно оръжие на Съветската гражданска война е бронираният влак - отново преобразувани цивилни влакове. Използвани са стотина бронирани влака от всички страни на конфликта. „Коват“ всякакви вагони - за това е нужен парен локомотив, стоманени листове и обикновен цех на гарата. Оръдие и картечници, разбира се, също са необходими, но тези оръжия се намират - или в старите арсенали, или от доставките от чужбина.

Съвсем същата е реакцията на Великобритания на блокадата на Британските острови от страна на Хитлеристка Германия двадесет години по-късно. Загубили способността да произвеждат добро стрелково оръжие, британците разработват „най-грозния картечен пистолет“ - СТЕН, който всъщност е до краен предел опростена версия на германския MP28. Британският СТЕН е направен от тръбни заготовки и щамповани части. В машината имаше само две движещи се части, но СТЕН е идеален за улични битки. Разходите за производство на един автомат са два лири и половина (малко над пет долара), а първият прототип е създаден в рамките на 30 дни.

С други думи, няма „лошо“ оръжие. Всичко, което убива врага, е опасно, дори ако е преобразувано гражданско устройство. И ако дори най-високотехнологичната армия воюва с партизани, които получават поне минимална помощ отвън и се ползват с подкрепата на местното население, тя ще загуби.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели