/Поглед.инфо/ Противният ни, но и влиятелен преговарящ Виктория Нюланд, наскоро повишена до заместник-държавен секретар по политиката, трябва да отлети за Русия до края на есента. С нея трябва да бъдат обсъдени въпроси като например мирът в Донбас, но има проблем - тя е в черния списък и влизането ѝ в Руската федерация е забранено. Защо са наложени санкции на Нюланд? И какво да се прави в такава ситуация?

Вече втора седмица се опитват да разрешат „проблема с Нюланд“ или „казуса с Нюланд“, вестник „Комерсант“ първи писа за това от руска страна. Държавният секретар на САЩ по политическите въпроси наистина трябва да дойде в Русия, за да преговаря, но тя не може да влезе, тъй като е в черния списък: ние отговорихме на американските лични санкции с подобни наши.

В случая с Нюланд това е известно със сигурност: през 2019 г. като частно лице тя не успя да присъства на международна конференция, проведена в Москва. Факт е, че руските черни списъци, за разлика от американските, са затворени. Лицето, което влезе в тях, научава, че влизането в Русия е затворено за него едва когато кандидатства за виза - така е по-обидно.

Казусът е, че високопоставени кариерни дипломати (а Нюланд е един от тях), ако не са извършили буквално престъпление срещу приемащата страна, обикновено не попадат в черния списък - това е нерационално, тъй като парализира механизма на дипломацията като такъв. Както в Русия, така и на Запад се опитват да избегнат това .

Същото обикновено се отнася и за държавните глави. Въпреки че има изключения, например действащият президент на Черна гора Мило Джуканович е под руски лични санкции - той си ги е заслужил.

Но Джуканович все пак е политик, докато Нюланд е дипломатически служител с голям опит, считан за специализиран експерт по Русия. Налагането на санкции на такива „работни коне“ изглежда скъпо: тук и сега трябва да говорим с Нюланд по въпросите от болезнено значение, но просто не можем.

Разговорът с нея ще бъде за Украйна и Донбас. В идеалния случай за нас той ще бъде изграден като търсене на отговор на въпроса как точно американците ще окажат натиск върху президента Владимир Зеленски да започне прилагането на Минските споразумения. Освен това Нюланд, колкото и да е странно, е човекът, от когото може да се намери разбиране по този въпрос. През 2016 г. тя откровено каза на украинците: споразуменията, разбира се, са неуспешни, но вие сами ги подписахте, така че ги спазвайте.

В действителност има малък шанс именно така да се проведе разговорът. Във всеки случай разговорът е строго поверителен-което означава лице в лице, „не по телефона“, въпреки, че в ерата на коронавируса повечето преговори се провеждат онлайн. Предвид хроничното недоверие между нас и американците, както и склонността на последните към сложен шпионаж, „по-добре елате при нас“. “Да, само, че не можете да дойдете при нас, вие сте в черния списък." Какво да правим?

Всъщност тук няма казус или, във всеки случай, няма грешка: Нюланд беше включена в списъка, макар и не „по пагони“ - не като извънпартиен дипломат от кариерата, служил в структурите на Държавния департамент повече повече от 30 години, а "по заслуги" - като идеолог на политиката Съединените щати да сдържат Русия.

Обикновено дипломацията в САЩ е именно “партийна” и апаратът на Държавния департамент се променя заедно с администрациите. В много други страни не е така - там дипломатът, както военният или полицаят, обслужват страната и народа като цяло.

Нюланд е поразително изключение в Америка: тя работи и при Рейгън, и при Буш, и при Клинтън, и при Обама, като се утвърждава като професионалист и придобива няколко ясни специализации - разширяването на НАТО, Източна Европа, Русия.

Тя престана да бъде изключение поради факта, че става много близка с Хилари Клинтън през периода, когато тя ръководи Държавния департамент. Работата с „невъзможния Тръмп“ наистина става невъзможна за нея, Нюланд подава оставка и „се потапя в науката“. Именно в този статус - заслужена пенсионерка, работеща в идеологическата област - тя влезе в черния списък на Русия.

Като цяло отношението ни към тази дама е силно изкривено поради два фрапиращи епизода с нейно участие: когато Нюланд напсува Европейския съюз и когато раздаваше „бисквитки“ на Евромайдана. Последното бързо се превърна в метафора за политиката на САЩ в постсъветските страни, но ненужно карнавализира образа на Нюланд и почти я изравнява с този на Дженифър Псаки.

Междувременно тя е хитър противник, опитен стратег и, както бе споменато по-горе, идеолог на политиката на сдържане по отношение на Русия. Накратко, тя е уникален специалист, така че след реванша на демократите над Тръмп, тя беше върната в Държавния департамент за идеално подходящия ѝ пост заместник по политически въпроси.

Между другото, съпругът на Нюланд също ѝ подхожда: политологът Робърт Кейган навремето създава фондацията “Нов Американски Век” (New American Century Foundation (NAC) - НАВ), която се превърна във важен мозъчен тръст за неоконсерваторите. Тези хора измислиха и обосноваха например войната в Ирак и като цяло дейността им беше посветена на идеята за световното господство на САЩ като изключителна нация. Сега неоконсерватизмът не е на мода, но Нюланд, както и преди е вървежна.

Според една семейна легенда тя се е влюбила в Кейган, когато е обсъждала с него величието на Америка под Луната, но техните възгледи за постигането на това величие били различни. Нюланд се застъпва за по-мек път, за глобализъм „с човешко лице“ и САЩ като център на глобалните процеси. Може би това ще бъде включено в учебниците под името "Байдънизъм", тук много зависи от здравето на президента на САЩ.

Досега Байдън няма достатъчно сили за целия международен дневен ред с участието на САЩ, което прави „тежестта“ на преговарящите като Нюланд особено значителна. Тя е един от онези хора в Америка, чиито контакти определят както голямата, така и регионалната политика, включително по такъв чувствителен за нас въпрос като Украйна. Изглежда от това следва, че Нюланд трябва да бъде изключена от черния списък и да не си създаваме затруднения в комуникацията, но всъщност това не следва, защото американците са довели ситуацията дотам, че сега е невъзможно иначе.

Нямаше да има никакъв казус, ако Вашингтон се беше съгласил с предложението, открито формулирано от Москва, за взаимно нулиране на всички черни списъци (които, между другото, не бяха въведени от нас). Вместо това Америка се превърна в непревземаема крепост за руснаците като цяло, при това не само за „забранените“.

Повечето, както се казва, всъщност не са се забързали натам, но има хора, за които посещението в САЩ е професионална необходимост: например спортисти и дипломати. И за двете групи американците създават непреодолими пречки при получаването на визи за участие в първенства или за извършване на дипломатическа служба. И заслужава да се подчертае, че говорим, наред с други неща, за участие в международни първенства и работа в международни организации (например в ООН, чиято централа се намира в Ню Йорк).

Ситуацията е особено сложна за тези, които трябва да служат директно в руското посолство и консулства в САЩ. Американците принудително съкращават персонала - те не издават входни визи на дипломатите, които летят, за да заместят тези, чиято мисия е изпълнена поради пенсиониране, оставка, извикване на друга работа и прочее. В резултат на това само двама души останаха в руското консулство в Хюстън, докато нормата е осем, което значително усложнява работата му, включително като „център на обществени услуги“ за руснаци в САЩ, на които трябва да се преиздадат документи и да се оказва правна защита .

Източници твърдят, че условието за изключване на Нюланд от черния списък на Русия е прекратяването на това безобразие. Дипломатите, изпратени в командировка в САЩ, за да заменят „отпадналите“, трябва да пристигнат на служба.

Да, това е вид изнудване. Още по-лошо, това е непродуктивно смесване на различни проблеми (защото - къде е Донбас, който трябва да бъде обсъден с Нюланд, и къде е консулството в Хюстън). Но по друг начин, уви, няма как. Езикът на логиката, компромиса и традиционната дипломация в отношенията ни със САЩ вече е изгубен - и е загубен благодарение на хора като Нюланд, които навремето решават да практикуват тактиката на „Дивия Запад“ в международните отношения на САЩ.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели