/Поглед.инфо/ 2021 година бележи най-важната победа на Русия над Запада - в битка, ако не за сърцата, то за умовете на белоруското ръководство. И основният принос за тази победа, парадоксално, направи самият Запад. С действията си той не само тласна, но и хвърли Лукашенко в прегръдките на Кремъл. Как се случи това?
С цялото ми уважение към останалите ни съседи, Беларус е най-важната държава за Русия в постсъветското пространство. Първо, защото е прозорец към Европа. В цялото пространство по западната граница на Русия - от Естония до Украйна - е създаден истински санитарен кордон от неприятелски държави и само Беларус е изключение от този списък.
Второ, тази страна всъщност е най-руската. Почти всички белоруси (включително президента) общуват в ежедневието главно или изцяло на руски език.
Да, по едно време властите се опитаха да си играят с историята - по-специално да изкарат Беларус като наследник на Великото Литовско княжество, противопоставяйки се на Москва. След това обаче тези игри бързо бяха изоставени и „западният“ произход на Беларус (включително всички антируски значения) стана теза на опозицията.
И накрая, трето, Беларус е най-интегриранатав Русия страна в региона с Русия. Москва и Минск са със статут на съюзна държава. И ако Москва иска по някакъв начин да задълбочи интеграцията в постсъветското пространство, тогава тя трябва да покаже на своите съседи и партньори в Евразийския съюз ефективността на това задълбочаване чрез примера на отношенията си с Минск.
За съжаление до края на 2020 г. тази връзка беше изпълнена с много подозрения и политически игри.Например в Русия искрено не разбраха желанието на Александър Лукашенко да иска икономически отстъпки от Москва (например за газ) в замяна на „приятелство“. Те не разбираха „многовекторната“ политика, когато Минск се опитваше да бъде приятел едновременно с Русия и колективния Запад, заедно с Украйна.
Разбираемата при всякакви други условия многовекторната политика изглежда странна в ситуация, когато антируските действия на западните партньори всъщност бяха антибелоруски по своята същност – режимът на Александър Лукашенко на Запад винаги се е разглеждал като враждебен и подлежащ на скорошна майданизация. И накрая, Русия не разбра опитите на белоруския лидер да ограничи работата на руските организации, занимаващи се с „мека сила“ на територията на Беларус.
От своя страна Лукашенко не разбира желанието на Москва да насърчава интеграцията според общоприетите норми, включително делегирането на суверенитет на наднационално ниво. Белоруският лидер искаше да задълбочи взаимодействието в рамките на Съюзната държава по собствената си формула - тоест получаване на вътрешни руски цени за енергийни ресурси без делегиране на суверенитет и установяване на каквито и да било ограничения върху личната му власт в Беларус. Страната, която според него той е издигнал и превърнал в много удобно място за живеене.
Той също така не разбира претенциите на Москва за многовекторния му подход, който му позволява да разнообрази търговските връзки с Русия и в крайна сметка да прави пари от руско-западния конфликт (например чрез услуги за транзит на стоки). Лукашенко разглежда всички тези претенции като атака на Кремъл срещу собствения му суверенитет. Апогей на реакцията на белоруския лидер беше поредица от скандали в отношенията с Москва през лятото на 2020 г. - чак до обвиненията срещу Русия, че се опитва да извърши държавен преврат в Беларус.
След това обаче руско-белоруските отношения започнаха рязко да се прагматизират, да се отърват от цялата повърхностна обвивка. Още повече, че помощта за тази прагматизация дойде откъдето не са очакваха- от Запад.
В края на 2020 г. и през цялата 2021 г. Западът не само открито подкрепи белоруската опозиция (като докара хората до протести срещу резултатите от президентските избори, а сега, когато бяха изгонени от улицата, има партизани в социалните мрежи), но също така прие цели пет пакета от санкции срещу Беларус. Политически, лични и икономически.
„САЩ и ЕС отказаха да признаят легитимността на Лукашенко, което сложи край на многовекторната политика, която Минск провежда от 2014 до 2020 г. В същото време бяха въведени икономически санкции, които сложиха край на икономическия многовекторен характер на Република Беларус - стана очевидно, че няма да как да стане намаляване на зависимостта от руския пазар и съществуващите проблеми в местната икономиката само ще се влошат. В същото време на фона на протестите рязко се засили влиянието на служителите по сигурността, които традиционно са ориентирани към Русия, докато влиянието на „дипломатите“ начело с Макей, напротив, отслабна”, коментира координаторът на проекта “Сонар-2050” Иван Лизан.
Да, някой ще каже, че щом се появи възможност, Лукашенко отново ще се обърне към Запада. Външният министър на Беларус Александър Макей вече каза, че от Запад „се чуват гласове за необходимостта от намиране на канали за комуникация с Беларус“, а Минск винаги ще бъде „за нормален, спокоен и конструктивен диалог“. Експертите обаче са уверени, че диалогът няма да се получи, камо ли някакъв обрат.
Първо, защото нови фактори за ескалация редовно се появяват в белоруско-западните отношения през 2021 г. Приземяването на самолета на “Райънеър” с последвалото вербуване на един от основателите на опозиционния ресурс “Некста” Роман Протасевич от белоруските специални служби, затворническите присъди за представителите на белоруската опозиция и, разбира се, основното ястие под формата на миграционната криза на границите с Литва и Полша. През 2022 г. кризисното меню ще се разшири – Литва вече ще обяви търговско ембарго на Беларус.
Второ, Европа едва ли е готова да приеме Александър Лукашенко. „Докато Лукашенко е на власт, няма да има връщане към многовекторна политика – той е пария на Запад, а след миграционната криза може да се счита за напълно изключен. След него, а никой не трае вечно - факторът на икономическата интеграция ще усложни прилагането на многовекторната политика в Минск ", казва Иван Лизан.
Той има предвид - и това е трето - дългоочакваното подписване на "съюзните програми" от Москва и Минск, което трябва да даде нов тласък за задълбочаване на интеграцията в рамките на Съюзната държава. През 2022 г., според Иван Лизан, трябва да се очаква „прилагането на разпоредбите на „програмите на съюза“, по-специално работа по унифициране на митническото и данъчното законодателство и първите стъпки за създаване на съюзен капитал като серия от сливания и придобивания между руския и белоруски капитал“.
И накрая – четвърто – самият Александър Лукашенко кодифицира конфликта си със Запада. По-специално чрез реформата на Министерството на външните работи. „Прекаленият проевропеизъм на Министерството на външните работи устройваше Лукашенко, тъй като беше инструмент за провеждане на многовекторна политика. Същите белоруски дипломати, които не осъзнаха това и взеха решение да останат в Европа, решиха да подкрепят публично протестите, което предопредели тяхното уволнение. Въпреки това от такива няма и десетина“, казва Иван Лизан.
Сега белоруският лидер също предизвикателно отказва тази демонстративна проевропейщина. „Всички виждаме и разбираме какво се случва. Особено в западния вектор на нашата външноикономическа и външнополитическа дейност. Тук се сменят нашите източен и южен вектор“, каза Лукашенко.
Самият външен министър Владимир Макей обяви същността на реформата на неговото ведомство. „Ние значително намаляваме дипломатическото си присъствие в европейските страни. Нямам предвид, че затваряме посолства и чуждестранни представителства. Намаляваме броя на дипломатическия персонал. Но до голяма степен го прехвърляме в други области на работа, в други области, където те ще бъдат нужни“, обясни министърът.
През 2022 г. можем да очакваме нови стъпки от Лукашенко в рамките на тази кодификация. По-специално, обявеното му посещение в Крим, което ще сложи край на процеса на официално признаване на полуострова от Беларус като част от Русия. Но в същото време това ще стане необратима точка в белоруско-западните и особено в белоруско-украинските отношения.
Ако по-рано нежеланието на Лукашенко да признае напълно Крим се обясняваше с нежеланието му да получи санкции и да развали отношенията с Киев, сега тези аргументи са без значение - санкциите вече са наложени и отношенията са развалени. „Всъщност сега имаме северен фланг за отбраната на нашата страна“, каза колегата на Владимир Макей, украинският външен министър Дмитрий Кулеба, очертавайки текущото състояние на белоруско-украинските отношения.
Киев заплашва Минск с непоправими последици, ако признае Крим, но какви? Тези икономически контакти, които можеха да бъдат прекъснати, Украйна вече ги е прекъснала (по-специално отменени полетите) и сега просто не може да прекъсне други.
„Киев отдавна щеше да отговори на сближаването между Минск и Москва, ако не зависеше от доставките на торове, гориво и електричество от Беларус. Като се има предвид общата глупост на украинското правителство и множеството проблеми, натрупани от него, тази зависимост ще остане. Следователно, дори ако Лукашенко пристигне в Крим, Украйна няма да може да откаже белоруските стоки. Най-много да привика посланика за консултации “, казва Иван Лизан. Ето защо, при цялото си неуважение към този съсед, Русия също следва да му благодари, че помага за сближаването между Москва и Минск.
Превод: В. Сергеев
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели