/Поглед.инфо/ Доверието в долара като резервна валута рязко се срина по целия свят. Делът му е спаднал до най-ниското ниво през последните двадесет и пет години. Редица страни все по-често решават да запазят спестяванията си за черни дни в различна валута. За това има както икономически, така и геополитически причини. Кога хегемонията на долара ще падне напълно?

Миналата година донесе лоши новини за американската валута. Светът е свидетел на спад в доверието в долара. Това се доказва от данните на МВФ: делът на долара в световните валутни резерви през четвъртото тримесечие е спаднал до 59,02%. Това е най-ниското ниво от 1995 г. (тогава делът е 58,9%). Освен това делът на долара в златните резерви на различни страни намалява вече три тримесечия поред. През март 2021 г. делът нараства леко, но все още е далеч от нивото преди пандемията през април 2020 г.

Като цяло резервите на световните валути на централните банки съдържат различни валути в размер на 11,1 трилиона долара в еквивалент, от които около 6 трилиона долара в доларови резерви и 2,3 трилиона долара в евро.

Любопитно е, че максималният дял на долара в златно-валутните резерви на различните държави е бил през 2001 г. - 72,7%. Оказва се, че за 20 години делът на американската валута е спаднал до 59%, но особено рязък спад е настъпил миналата година.

„В по-голямата си част това се дължи на отслабването на долара, което през втората половина на 2020 г. се оказа най-рязкото от много години насам“, обяснява Александър Купцикевич, водещ анализатор. Не се разминава и без загуба на доверие в долара. Русия отдавна почти заличи своя дял от долари в златните си и валутни резерви по геополитически причини.

„Руската централна банка и Министерството на финансите намалиха дела на долара в името на политическото самосъхранение, за да намалят тяхната уязвимост при евентуално блокиране на доларовите сметки за руските правителствени агенции. Но Китай все още има значително място за намаляване на доларовите си резерви. С пристигането на Байдън в Белия дом отношенията между Вашингтон и Пекин не се подобриха, така че ако намаляването на доларовите резерви беше политическо решение, те щяха да продължат да намаляват “, каза източникът.

Всъщност поговорката „водата камъка дълбае“ е приложима за долара. Заемането на пари на Америка става все по-малко изгодно всяка година. „Ерата на ниските лихвени проценти се проточи в САЩ. Доходността на американските държавни ценни книжа, в които се пазят резервите, е спаднала за 20 години от предишните 5-6% до сегашните 1-2%. Все по-малко са правителствата в света, желаещи да отпускат пари на Америка толкова евтино “, казва Генадий Салич, председател на борда на банка “Фридъм Финанс”

И накрая, списъкът на резервните валути се разшири значително, въпреки че САЩ се опитаха по всякакъв начин да предотвратят това. Само през последните десет години канадският и австралийският долар, както и юанът, влязоха в списъка на резервните валути. Дълго време Вашингтон не допуска китайската валута сред резерва на валутите, усещайки конкуренцията. Освен това йената и лирата нарастват в резервите на страните. „Всяка от тези валути поотделно не тласка долара много, но като цяло те успяха да намалят дела на американската валута в световните резерви с почти 14% за 20 години. Това е нормално движение към диверсификация. Централните банки не искат да зависят само от долара и от поведението на американския пазар на облигации“, смята Салич.

Най-много от цялата тази ситуация печели европейската валута. Делът на еврото във валутните резерви се отдели от 20% и започна да расте през 2020 г. Купцикевич не изключва, че по този начин финансовият свят започна да се отдалечава от гръцката дългова криза. Преди тази криза делът на еврото в световните резерви беше около 25%, а малко преди световната финансова криза достигна 30%. „Еврото може да се върне до 25-30% през следващите няколко години. И това несъмнено ще подкрепи курса на единната валута “, очаква експертът.

И все пак защо доверието в долара падна толкова рязко миналата година? Поради ниските лихви на Федералния резерв имаше и значителни парични инжекции на пазарите и фискална подкрепа за американската икономика.

„По света има опасения, че това ще доведе до скок на инфлацията и обезценяване на долара. Тоест ще има класическа девалвация на валутата поради увеличаване на паричното предлагане “, обяснява Дмитрий Бабин, експерт по фондовия пазар.

Според него обаче мнозина са забравили да вземат предвид два важни момента. Първо, фактът, че други държави, включително ЕС и Япония, са направили точно същото като САЩ. На второ място, засилването на инфлационните очаквания доведе до увеличаване на доходността на американските държавни облигации и това може да принуди Федералния резерва да започне да затяга паричната политика по-бързо от планираното, тоест да повиши лихвения процент. Няколко държави, включително Русия, вече започнаха да повишават ОЛП. „Очакванията за растежа на лихвените проценти вече подкрепиха долара, който през януари се превърна от тригодишно дъно в кошницата с ключови валути (доларовия индекс) и поднови своите четиримесечни върхове до края на март,“ отбелязва Дмитрий Бабин.

През първото тримесечие на тази година спадът в дела на долара в резервите спря. Въпреки това бавно, но сигурно тенденцията към намаляване може да продължи, твърдят икономисти.

Заслужава да се отбележи, че и преди е имало толкова големи колебания в дела на долара в международните резерви. Например през 70-те години делът му достига 85%, но до 1993 г. той пада до 45%, но след това започва отново да расте и към 2001 г. надвишава 70%. „Ще смеем да предположим, че преди няколко години светът е навлязъл във фаза на нарастващо доверие в Европа, което ще помогне за увеличаване на дела на еврото в резервите. В същото време азиатските страни ще бъдат много по-внимателни да купуват долари в резерви, докато са в състояние на търговска война “, казва Купцикевич.

Но трябва да разберем, че хегемонията на долара няма да бъде победена бързо. Това е продължителна война. „Ако приемем настоящия темп на спад на дела на долара в резервите - минус 10 процентни пункта за 18 години, тогава под 50% делът на долара в златните и валутните резерви ще падне едва към края на 2030-те. Но събитията могат да се задвижат по-бързо. Делът на долара може да падне под половината много по-рано от 2030 г.“, не изключва Купцикевич.

При сегашния темп на дедоларизация до 20% от дела на американската валута в резервите няма да настъпи до 2050 г., добавя Салич. В същото време еврото ще увеличи своя дял, но най-вероятно ще остане второ с дял от 30-40%. „Делът на юана през целия ни живот няма да се повиши над 10%. В най-добрия случай ще бъде трети или четвърти по тежест сред резервните валути “, заключава експертът.

Превод: В. Сергеев