/Поглед.инфо/ Десетгодишната кампания на американското правителство за криминализиране на репортерството, критикуващо действията му, се провали при доста особени обстоятелства с неочакваното решение на съда в Лондон да отхвърли искането на САЩ за екстрадицията на Джулиан Асандж.

Съдия Ванеса Барайцер посочи като причина за решението си психичното здраве и възможния риск от самоубийство на Асандж, а не свободата на изразяване или доказателства за политически вдъхновено преследване от администрацията на Тръмп.

Ако съдийката е права, това трябва да е едно от малкото неполитически действия от ерата на Доналд Тръмп в Съединените щати.

Джулиан Асандж остава за момента в затвора Белмарш с висока степен на сигурност, тъй като Съединените щати вероятно ще обжалват присъдата, но той може да подаде ново искане за пускане на свобода под гаранция.

Ако Съединените щати бяха успели да екстрадират Джулиан Асандж, за да му бъдат повдигнати 17 обвинения по Закона за шпионажа от 1917 г., както и едно обвинение за компютърно хакване, той би могъл да бъде осъден на 175 години затвор.

Неговото осъждане би имало опустошителен ефект върху свободата на печата, защото това, в което е обвинен, е това, което всеки журналист и новинарско издание прави или трябва да направи поне.

Кои са тези неща, които журналистите трябва да правят? Да открият важна информация, която може или не може да бъде означена като тайна от правителствата, които се интересуват от собствени интереси, и да я предадат на обществеността, за да могат хората да си изградят основани на доказателства преценки за света, в който живеят.

Проследих изслушванията за екстрадиция всеки ден през септември миналата година и нямаше нищо, което Джулиан Асандж и създадения от него Уикилийкс да са разкрили, което аз и всеки друг достоен репортер не бихме разкрили.

Малко е рано да се каже дали сагата с Джулиан Асанж, започнала, когато Уикилийкс публикува огромна поредица от американски правителствени документи през 2010 г., давайки безпрецедентна представа за политическите, военните и дипломатическите дела на САЩ, е приключила.

По това време извлечения от американските правителствени досиета бяха публикувани от "Ню Йорк Таймс", "Гардиън", "Дер Шпигел", "Ле Монд" и "Ел Паис".

Те бяха описани като най-голямата лъжичка информация на века, подобно на Даниел Елсбърг, който дава документи на Пентагона на пресата през 1971 г.

Най-известният предмет е филм, заснет от американски военен хеликоптер в Багдад през 2007 г., когато летателният апарат открива огън по дузина иракски цивилни, включително двама местни журналисти, работещи за Ройтерс, убивайки всичките.

Пентагонът заяви, че целите са били "терористи" и отказа да пусне видеоклипа, въпреки искането по Закона за свобода на информацията, което го задължава.

По това време бях в Багдад и там журналистите подозираха какво наистина се е случило, но не можахме да го докажем пред лицето на официалните откази.

Съдържанието на видеото с хеликоптер "Апачи" и хиляди други репортажи и доклади, които толкова шокираха американския анализатор на военното разузнаване, наречен Брадли Манинг, който по-късно смени името и юридическия си пол на Челси Манинг, доведоха до там, че тя предаде голям набор от класифицирани документи на Уикилийкс

Въпреки твърденията за противното, електронните файлове не съдържаха най-дълбоките тайни на американското правителство, но разкриха какво знае то за собствената си дейност и тази на своите съюзници. Това често беше дълбоко смущаващо и напълно противоречащо на това, което американските правителства бяха казвали на собствения си народ и на света.

Тогава един американски служител ми обясни, че файловете - 251 287 дипломатически кабела, над 400 000 класифицирани доклади от войната в Ирак и 90 000 от войната в Афганистан, са подадени в система, известна като Сипрнет (Secret Internet Protocol Router Network / Тайна интернет протоколна рутерна мрежа).

Това нещо беше създадено, за да даде широк достъп до полезна информация на стотици хиляди американски държавни служители. Моят дипломатически приятел обясни, че с толкова много хора, които са в състояние да четат файловете, правителството на САЩ не е било толкова наивно, че да остави най-дълбоките си тайни в него.

Бях изненадан преди 10 години от възмущението на Съединените щати и съюзническите правителства от разкритията.

Ранното твърдение, че Джулиан Асандж и Уикилийкс са застрашили живота на американски агенти, губи достоверност, когато през 2013 г. беше разкрито, че оперативна група от 120 служители на контраразузнаването не е успяла да намери нито един случай на някой, който е починал поради разкритията на нашумелия сайт.

Независимо от това, обвинение беше повдигнато срещу Джулиан Асандж от адвокатите на правителството на Съединените щати по време на изслушванията по екстрадицията, започнали миналия септември.

Гневът на американското и съюзническите правителство нямаше нищо общо с точното ниво на секретност на разкритите файлове. Много от фактите вече бяха известни или подозирани от журналисти, така или иначе.

Но пазенето на тайни, както и тяхното разкриване от самите власти в техен интерес е инструмент на властта, който притежаващите го ще се борят усилено да не загубят.

Оттук произтича именно и упоритата решителност, с която Асандж е преследван оттогава насам.

Кампанията за неговото дискредитиране имаше голям успех. Вестниците, които някога са го хвалели и посочвали като източник на техните разкрития, бързо се дистанцират от него и от Уикилийкс.

Това имаше много общо със статута му на заподозрян в изнасилване в Швеция, въпреки че тези твърдения нямат нищо общо с изслушванията по екстрадицията.

Имам чувството, че основните вестници от естаблишмънта, които са публикували досиетата, са върнали думите си обратно и са се стреснали от експлозивната реакция на американските правителства и неговите съюзници.

По-голямата част от тези публикации следователно игнорираха или омаловажаваха изслушванията по екстрадицията на Джулиан Асандж.

Оспорването на свободата на печата беше очевидно само по себе си, както и опасността за журналистите, които честно съобщават факти, всеки от които може да се счита за тайна от правителството на Съединените щати.

Тези журналисти също биха могли да бъдат изправени пред обвинения в шпионаж на абсолютно същата основа като Джуилан Асанж.

И все пак голяма част от медиите запазиха мълчание или извършиха атаки срещу личността на Джулиан Асандж, въпреки сериозността на случая. Неуспехът на опита за екстрадиране на Асандж, ако бъде потвърден при обжалване, ги изважда от бъркотията и вече няма да се налага да заемат позиция.

Това е един от най-тревожните аспекти на делото - готовността на медиите да застанат настрана по време на една от най-големите атаки срещу свободата на печата в съвременната история.

Превод: СМ