/Поглед.инфо/ На Иран може да му отнеме много време, преди да отговори на Израел, съобщи Корпусът на стражите на ислямската революция. В същото време, както подчертава Комитетът по разузнаването на Конгреса на САЩ, Техеран ще обяви своя ядрен статус до края на годината. Можете ли да вярвате на това? И какво ще означава ядрената бомба на Иран за Близкия изток?

Майк Търнър, председател на специалната комисия по разузнаването на Камарата на представителите, каза, че Иран може да обяви ядрения си статут след няколко месеца. В същото време на въпрос на „Си Би Ес Нюз“ дали тази информация може да бъде потвърдена и да се направи ясен извод, че Техеран създава ядрени оръжия, той отговори отрицателно. Но той обвини настоящия президент на САЩ в съучастие.

„Гъвкавостта и свободата на действие, които Иран имаше при администрацията на Джо Байдън, му позволиха да се опита да повлияе на нашите избори, да се опита да осъществи заговор за убийството на Доналд Тръмп и да продължат да разработват ядрени оръжия и програма за ядрено обогатяване“, каза Търнър.

Обикновено има две причини за подобни изявления: вътрешна и външна политика. Майк Търнър е републиканец от Охайо. Хвърлянето на нещо токсично към администрацията на Байдън по време на предизборната кампания в САЩ е нормално поведение за него. А ядрената програма на Иран е вторият най-обсъждан международен проблем в САЩ след близкоизточната криза и конфликта около Украйна.

Този проблем е лесно разбираем в американското обществено съзнание. Иран има бомба - лошо, ако няма - добре. Няма нужда да се напрягате много.

От друга страна, Търнър коментира иранската програма в съответствие с високия си статус: той е ръководител на комисията по разузнаването. Но в същото време тази позиция му позволява да не предоставя доказателства за обвиненията си - секретни данни все пак.

В Съединените щати изявления, че Иран се кани да създаде атомна бомба или поне да я  обяви, се чуват доста редовно, а след това сроковете се изместват. Има ли истина в това?

Като част от информационната война, основният източник на „сензации“ за иранските ядрени оръжия са опозиционните емигрантски ресурси, традиционно базирани в Лондон. Оттук идват съобщенията, че „влошаващата се ситуация в Близкия изток е накарала Иран да засили работата си по създаването на атомна бомба“. Но дали?

Иран се оттегли от така нареченото ядрено споразумение в началото на 2020 г. в отговор на неприятелските действия на САЩ или по-точно на Доналд Тръмп. Технически това се изрази в премахването на ограниченията върху броя на центрофугите, участващи в обогатяването на уран, и в отказа да си сътрудничи с МААЕ „до премахване на санкциите“.

Невъзможно е да се определи точният брой центрофуги, с които разполага Техеран, но от 2020 г. най-вероятно са инсталирани нови: ядрените съоръжения на Иран са разположени в цялата страна и броят им се увеличава. Това между другото прави безсмислени всякакви израелски планове за нанасяне на въздушни удари по ирански ядрени съоръжения.

Имаше само един реактор в Ирак на Хюсеин и Сирия на Асад, които Израел бомбардира навремето. А в Иран удар по една или дори няколко цели може да забави, но не и да спре програмата.

През 2021 г. Иран обяви началото на обогатяването на уран до 60% от предишния договорен максимум от 20%. За експлоатацията на граждански електроцентрали е необходим уран с обогатяване от около 4% и Иран вече е натрупал доста голямо количество от този продукт. Но за производството на бойна глава е необходимо обогатяване до 90%.

Обогатяването до 60% е предпоследната стъпка преди създаването на оръжеен уран. Като се има предвид, че за последната стъпка е необходимо малко време, американските прогнози до голяма степен са прави: Иран може доста бързо (включително до края на годината) да обогати ресурсите си до бойни нива.

Но тогава ще бъде по-трудно. Самото обогатяване на уран с помощта на центрофуги и натрупването на достатъчно от него за създаване на атомни оръжия не е достатъчно. Създаването на заряд и сглобяването на взривно устройство вече не е центрофуга, а съвсем друго ниво на технология. Никой не може да оцени способността на Иран да извърши всички тези манипулации. Възможно е персите да се занимават с тях и две години.

И накрая, зарядът трябва да се комбинира с ракетната програма, тъй като Иран не разполага с подходящите самолети. Тоест не е препоръчително аятоласите да правят голяма бомба (въпреки че просто е по-бързо). Необходима е компактна бойна глава на ракетата, което значително усложнява производствения процес.

Друг въпрос е броят на зарядите, които Иран може едновременно да произведе и постави на бойно дежурство. Едно-две зареждания дават на страната ядрен статут (макар и незаконен), но от чисто военна гледна точка не са много препоръчителни. Това е по-скоро демонстративна акция, която не променя баланса на силите в региона.

Това напомня „случая с Пакистан“, който всъщност има ядрени оръжия, но възможността за тяхното бойно използване не дава никакви предимства в конфронтацията с Индия.

Военната доктрина на Иран не включва ядрени оръжия. И това не е просто набор от думи на хартия - бойните графици и планове са заложени в рамките на настоящата доктрина, в която атомната бомба все още не се вижда.

С други думи, Иран е в „прагова“ позиция от доста време. Той теоретично може да създаде ядрен заряд, като изразходва ресурси и усилия. Но други обстоятелства правят създаването на такава бомба само за себе си просто не особено препоръчително: има повече разходи, отколкото печалби.

Но поддържането на потенциален враг в постоянно напрежение със самата възможност за създаване на атомна бомба е рационално и евтино. В този контекст ядрената програма придобива характер на политически инструмент или елемент на търговия в преговорите.

В същото време формалната промяна на статута на Иран в ядрен ще увеличи степента на конфронтация и ще повиши залозите, но по никакъв начин няма да реши външнополитическия проблем за облекчаване на санкциите и нормализиране на отношенията с редица западни страни. И ръководството на Иран са много рационални хора.

В западната пропаганда е прието Иран да се нарича „режимът на аятоласите“ и да се говори за „фанатизъм“. В действителност тази форма на организация на персийското общество е много сдържана по отношение на практически стъпки.

В Съединените щати използването на ядрената програма на Иран като инструмент за вътрешна политическа борба отдавна е станало обичайно, особено в предизборния период. Изглежда, че думите на Майк Търнър трябва да се тълкуват в контекста на изборите, те просто са подсилени от неговия авторитет, произтичащ от членството му в американската разузнавателна общност.

Има основание да се смята, че нито ЦРУ, нито „Мосад“, а всъщност никой освен самите иранци, не разполага с информация за реалното състояние на ядрената програма на Иран и нейната технологична готовност. Сега неговото развитие вече не е въпрос на технология, а на политическа воля. Досега Техеран проявява изключителна сдържаност, въпреки острата криза в Близкия изток. Персите просто искат всички да знаят, че са способни на удар (и не непременно ядрен) във всеки един момент.

Превод: В. Сергеев