/Поглед.инфо/ В съответствие с решението на Императорското съвещание от 2 юли 1941 г. относно войната срещу Съветския съюз Генералният щаб на армията и японското военно министерство разработват набор от мерки, насочени към ускоряване на подготовката за провеждане на настъпателни операции срещу съветските въоръжени сили в Далечния Изток и Сибир. В японските тайни документи този план е наречен “Кантогун Токошу Еншу (“Специални маневри на Квантунската армия), съкратено “Кантокуен”.

На 11 юли 1941 г. императорският щаб изпраща специална директива № 506 на Квантунската армия и японските армии в Северен Китай. Тя потвърждава, че целта на „маневрите“ е да се засили готовността за атака срещу Съветския съюз. "Кантокуен" се основава на оперативно-стратегическия план за войната срещу СССР "Оцу", разработен от Генералния щаб за 1940 година.

Опитът от поражението при Халхин Гол принуждава японското командване да използва голяма групировка войски срещу СССР. За операции в източната (морска) посока е сформиран 1-ви фронт, състоящ се от 19 дивизии, в северната (Амурска) посока, 4-та армия, състояща се от 3 дивизии, и в западния (района на Голям Хинган) 6-та армия (4 дивизии).

Резервът на командващия Квантунската армията, на когото е поверено прякото управление на действията на войските, е 4 дивизии.

Предлага се с редица последователни удари в избраните направления да се победят групировките на съветските войски в Приморието, Приамурието и Забайкалието, да се завземат основните комуникации, военно-промишлените и хранителните бази и, сломявайки съпротивата, да се принудят съветските войски да се предадат.

Военните операции са разделени на два етапа. На първия се планира, напредвайки по усурийско направление, да се победят съветските войски в Приморието. На втория - да се превземе основната база на съветския тихоокеански флот Владивосток, да се окупира Хабаровск, след което да се победят съветските войски в северно и западно направление. Успоредно с това силите на 7-ма дивизия, разположени на остров Хокайдо и смесената бригада в Южен Сахалин да превземат Северен Сахалин и Петропавловск-на-Камчатка. Предвижда се също, в зависимост от ситуацията, да се извършват операции на брега на СССР срещу Сахалин.

Особено внимание в плана е обърнато на широкото използване на японските ВВС във военните операции, които трябва да "унищожат вражеските самолети преди началото на операцията". Поставена е задачата да се достигне до Байкал след шест месеца и да се сложи край на войната.

По време на операциите е планирано да бъдат завзети Ворошилов (Усурийск), Владивосток, Благовещенск, Иман, Куйбишевка, Хабаровск, Биробиджан, Бирокан, Рухловска област, Северен Сахалин, Николаевск-на-Амур, Комсомолск, Советская Гаван и Петропавловск-на Камчатка.

До 25 юни японският генерален щаб разработва график за завършване на подготовката и провеждането на войната, според който сроковете за нейното провеждане са съкратени:

Вземане на решение за мобилизация - 28 юни;

Издаване на директива за мобилизация - 5 юли;

Началото на прехвърлянето и концентрацията на войски - 20 юли;

Решението за започване на войната - 10 август;

Началото на военните действия - 29 август;

Прехвърлянето на четири дивизии от Япония - 5 септември;

Приключване на операциите - средата на октомври.

В съответствие с този график на 5 юли е издадена директива на върховното командване на първия етап на мобилизация, според която Квантунската армия е увеличена с две дивизии (51-ва и 57-ма). На 7 юли императорът разрешава тайната мобилизация на 500 хиляди души, както и отпуска кораби с общо водоизместимост 800 хиляди тона за транспортиране на военни доставки до Манчжурия.

Взети са мерки за осигуряване на тайната на продължаващата мобилизация. Тя се провежда под прикритието на учения и се нарича „извънредна военна повинност“. Терминът "мобилизация" във всички документи и инструкции е заменен с "извънредни формирования".

На 22 юли, в нарушение на графика с два дни започва концентрацията на войски близо до съветската граница. Въпреки това е невъзможно да се скрие мащабът на тайната мобилизация. По време на прехвърлянето и съсредоточаването на войски съгласно плана “Кантокуен” през пунктовете само в Корея на ден са пропускани около 10 хиляди войници и офицери и 3500 коне. На 25 юли 1941 г. германският посланик в Япония генерал От и военният аташе Кречмер, които следят отблизо хода на мобилизацията, съобщават на Берлин, че 900 000 резервисти на възраст между 24 и 45 години вече са призовани. Отбелязано е, че тези, които говорят руски, са призвани в японската армия.

На 30 юли Ричард Зорге телеграфира до центъра: „Източници на “Инвест” (Хотсуми Озаки” и “Интерн” (“Йотоку Мияги”) заявиха, че повече от 200 000 души ще бъдат призовани в хода на нова мобилизация в Япония. Така до средата на август около 2 милиона души ще бъдат под оръжие в Япония. Започвайки през втората половина на август, Япония може да започне война, но само ако Червената армия действително бъде победена от германците, в резултат на което защитните способности в Далечния изток ще бъдат отслабени. Това е гледната точка на групировката на Коное, но сега е трудно да се каже колко време японският щаб възнамерява да изчака. Източникът “Инвест” е убеден, че ако Червената армия спре германците пред Москва, тогава японците няма да действат. "

В Манчжурия пристигат множество военни единици и подразделения. Според плана на първия и втория етап към образуваните три фронта (източен, северен и западен) са изпратени 629 единици и подразделения, чийто общ брой съответства на броя на 20 дивизии. Освен това военното министерство планира допълнително да подсили войските в Манчжурия с още пет дивизии. Значителна част от войските са прехвърлени от китайско-японския фронт. В резултат Квантунската армия се удвоява и наброява 700 хиляди души. След втория етап на мобилизация със заповед No 102 от 16 юли 1941 г. на територията на Манчжурия и Корея са съсредоточени 850 хиляди войници и офицери от японската армия.

За да участва във войната срещу СССР, така наречената Квантунска отбранителна армия е сформирана с директивата на Щаба № 519 от 24 юли, като служи като резерв. Части от 7-ма дивизия в Хокайдо, смесената бригада в Южен Сахалин, както и военните формирования на Курилските острови са приведени в готовност. Както е установено в Токийския процес, през лятото на 1941 г., за нападение срещу СССР, върховното командване създава група войски, общият брой на които е около 1 милион военнослужещи.

В Квантунската армията и в Корея са подготвени запаси от боеприпаси, гориво и храна за провеждане на военни операции в продължение на 2-3 месеца.

Според плана “Кантокуен” войските на марионетните армии на Манджукуо и Вътрешна Монголия трябва да участват във войната срещу СССР. Армията на Манджукуо е създадена след японската окупация на Манчжурия през 1931 година. Ръководството на тази армия се осъществява от щаба на Квантунската армия. Прекият контрол е поверен на многобройните японски военни съветници. За да използват човешките ресурси на Манчжурия в подготовката за война срещу СССР, японците струпват в района обучени резерви. През 1940 г. в Манджукуо е въведен закон за наборната военна служба.

Армията на окупираната от Япония Вътрешна Монголия е предназначена за нахлуването в Монголската народна република като част от японските войски. Според плана “Кантокуен” се предвижда „да се създаде среда, в която да има доброволно обединение на Външна Монголия с Вътрешна Монголия“.

Не са забравени и белите емигранти, избягали от Съветска Русия. От 1938 г. в Манчжурия съществуват части от белогвардейците, образувани по заповед на командването на Квантунската армия, предназначени да участват в японските войски във войната срещу СССР. Тяхната задача е да унищожат железопътни линии и други комуникации, да нанасят удари по базите за снабдяване в тила на съветските войски, да провеждат разузнаване, саботаж, антисъветска пропаганда. След приемането на плана “Кантокуен”, със заповед на командващия Квантунската армията, от белите емигранти се формират специални части за извършване на саботажни действия на съветска територия.

Действията на сухопътните войски са планирани да бъдат подкрепяни от флота. Неговата задача е да осигури десанта на войските в Камчатка и Северен Сахалин, превземането на Владивосток, унищожаването на бойните кораби на Тихоокеанския флот. На 25 юли, след като получава санкцията на императора, военноморското командване издаде заповед за формиране на 5-ти флот специално за войната срещу СССР.

Основните сили на японската авиация трябва да бъдат използвани в източно направление, за да потиснат съветските войски в Приморието и да улеснят развитието на настъплението на сухопътните войски.

За провеждане на военни операции срещу въоръжените сили на Съветския съюз в Далечния изток и Сибир първоначално е планирано създаването на група от 34 дивизии. Тъй като към началото на германско-съветската война в Манчжурия и Корея има само 14 кадрови дивизии, е планирано 6 дивизии да бъдат прехвърлени от страната майка към Квантунската армия и 14 от китайския фронт. На това обаче се противопоставя командването на японската експедиционна армия в Китай, която заявява, че прехвърлянето на толкова голям брой дивизии от китайския фронт на север „би означавало забрава за китайския инцидент“. В крайна сметка центърът се съгласява с този аргумент.

В края на юни 1941 г. военното министерство и Генералният щаб решават да намалят броя на дивизиите, разпределени за войната срещу СССР, до 25. След това, през юли, е решено да се нанесе основният удар със силите на 20 дивизии. И накрая, на 31 юли на среща между началника на оперативната дирекция на Генералния щаб Шиничи Танака и военния министър Хидеки Тоджо най-накрая е решено да бъдат разпределени 24 дивизии за войната срещу СССР.

В действителност, в резултат на мобилизацията, както е отбелязано по-горе, в Манчжурия и Корея е създадена групировка от японски войски от 850 хиляди души, които на брой съответстват на 58-59 японски пехотни дивизии. При разработването на военния план срещу СССР японският генерален щаб и командването на сухопътните войски изхождат от факта, че около 30 съветски дивизии са разположени в Далечния изток и Сибир и се стремят да създадат двойното превъзходство, необходимо за провеждане на настъпателни операции.

В началото на август групата, предназначена за нахлуването в Съветския съюз, беше основно подготвена. Крайният срок за вземане на решение за започване на войната, 10 август, наближава. В Токио обаче показват нерешителност, очаквайки поражение на Съветския съюз на съветско-германския фронт.

Превод: В. Сергеев