/Поглед.инфо/ Формално днес в Карабах се противопоставят не Азербайджан и Армения, а азербайджанци и арменци като етнически групи. Интересите им са прости и ясни - да спечелят. Това е въпрос на изграждане на нацията. Преди началото на острата фаза на конфликта победата беше на страната на арменците.
Общата ситуация в света също е проста и разбираема. Светът се променя бързо. Основната тенденция е задълбочаването на системната криза на Запада. Вече не му е до конфликта в Карабах. Предстои тежка криза.
Общата позиция на руските власти е да подготвят страната за най-трудната глобална системна криза, по време на която ще трябва да преформатираме съществуващото глобално разделение на труда, насочено срещу нас. Според моите наблюдения руското правителство минимизира външните задължения, за да спести ресурси (в по-широк контекст) в предстоящата световна Перестройка. В тази връзка нямаме задължения към Азербайджан и азербайджанците (включително граждани на Русия и гастарбайтери). Армения има стриктно договорени задължения по договорите за приятелство, ОДКС (Организацията на договора за колективна сигурност) и Евразийския икономически съюз. Но имаше неформални задължения към управляващия елит на Армения. След отнемането на собствеността на РусХидро и, най-важното, свалянето на управляващата елитна група от групата на Пашинян, тези задължения бяха отменени. Доколкото разбирам, наскоро Симонян* изрази позицията на руските арменци. Те имат негативно отношение към групата на Пашинян. Нямаме задължения и към световната арменска общност.
По този начин нямаме никакви задължения към азербайджанците и арменците в техния междуетнически конфликт. Но ние имаме задължението да създадем съвместното живеене в регионите, които са включени в зоната на нашите интереси. В тях влиза и Задкавказието. Следователно стабилността за нас тук е важна. Ситуацията в Карабах се стабилизира през 1994 г. Заинтересувани ли сме да я запазим в съществуващите условия? Не. Нуждаем се от стабилност, основана на ресурсите (в широк контекст), които азербайджанците и арменците имат в момента. Но какви ресурси имат, ще бъде интергрално определено в хода на острата фаза на карабахския конфликт. Тоест ние се интересуваме от неговия ход до изчерпване на ресурсите на страните да променим нещо. Едва след това можем да започнем да стабилизираме конфликта на новото му ниво.
Турция е един от ресурсите на азербайджанците. Някои анализатори са уверени, че плановете на Ердоган включват пантюркизъм. Това е сериозна аберация. Пантюркизмът е идеологическата основа за планираната икономическа експанзия на кемалистите, на хората от западната култура. А той се срина още през 90-те. Ердоган решава стриктно вътрешните си проблеми в Азербайджан. Той, лидерът на умерените ислямисти, се нуждае от подкрепата на турските националисти. Оттук и неговият лозунг: една нация - две държави (Турция и Азербайджан). Освен това Турция е слаба. Поради тази причина е нашият младши партньор в Близкия изток и Задкавказието. Естествено, партньорството се изгражда въз основа на пакетни споразумения. Не формализирани.
По този начин ние не сме заинтересувани от намеса в острата фаза на конфликта в Карабах. Необходимо е да се изчака неговото завършване (да изчакаме, докато страните останат без ресурси, за да променят нещо) и едва след това да се предложи формат за стабилизиране на конфликта на новото му ниво.
*Симонян – Маргарита Симонян главен редактор на телевизионния канал RT, на агенция „Русия днес“ и „Sputnik“ (бел. пр.)
Превод: М.Желязкова