/Поглед.инфо/ САЩ наложиха пълноценни санкции срещу най-големия си военен съюзник, Турция, поради военната операция в Северна Сирия. Всички държави от Европейския съюз и повечето страни членки на НАТО подкрепиха Вашингтон. Засилващият се спор в рамките на Алианса може да засегне и разположените в Турция ядрени оръжия.

Доналд Тръмп във вторник разреши въвеждането на санкции срещу редица министерства и висши турски служители. Според държавния секретар на САЩ Майк Помпео, Вашингтон по този начин упражнява натиск върху правителството да прекрати турската офанзива в Североизточна Сирия. По-късно Министерството на финансите на САЩ заяви, че турското министерство на отбраната и енергетиката, както и министърът на отбраната Хулуси Анкар, министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу и министърът на енергетиката Фатих Дьонмез са също в списъците на санкциите.

От своя страна вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс заяви, че новите санкции ще останат в сила или ще се "засилят", докато Анкара "не започне незабавно прекратяване на огъня, не прекрати насилието и не се съгласи да договори дългосрочно уреждане на въпросите по границата" със Сирия.

Натискът върху Анкара не се ограничава до това. Изпълнявайки обещанието си за „унищожаване на турската икономика“, Тръмп обяви увеличение на митата за стоманата до 50% и прекратяване на по-нататъшните преговори с турците за сключване на търговска сделка на стойност 100 милиарда долара. Трябва да се отбележи, че през 2018 г. Тръмп вече увеличи митата върху турската стомана и алуминий, но през май 2019 г. САЩ намалиха митата върху вноса на стомана от Турция до 25%.

Ръководителят на Пентагона Марк Еспер, който планира през следващата седмица да посети централата на НАТО в Брюксел, където възнамерява да "упражни натиск" върху съюзниците на САЩ, за да предприемат колективни мерки срещу Турция, не остана настрана.

В същото време Белият дом сериозно обмисля възможността за извеждане на ядреното оръжие от база „Инджирлик“ в Турция. Според The New York Times в края на седмицата "сътрудниците на Държавният департамент и Министерството на енергетиката тихо са обмисляли планове за извеждане на около 50 тактически ядрени оръжия под американския контрол от „Инджирлик“. Това според източниците на изданието ще означава "край на съюза между Турция и САЩ”.

В същото време Анкара е притискана и от Европа. Външните министри на страните-членки на ЕС единодушно осъдиха действията на Ердоган срещу кюрдите. „Ние вярваме, че това, което прави Турция, е погрешно“,заяви Федерика Могерини. Освен това, според германския външен министър Хайко Маас, страните от ЕС са обещали да спрат износа на оръжие за Турция.

Според ориенталиста Станислав Тарасов настоящата криза в отношенията между евроатлантическите страни и Турция "показва разпад на НАТО отвътре", а турската операция "Източник на мира" само ускорява този процес, но не е основната му причина.

„В крайна сметка конфликтът започна, след като Анкара реши да закупи руски системи за противовъздушна отбрана С-400 от Москва. И това противоречи на военно-техническите и икономическите интереси на страните, участващи в НАТО “, посочи Тарасов.

„В същото време не се говори за разпадането на НАТО: Уставът на Алианса не предвижда прогонване на който и да е от членовете, докато той самият не го пожелае. И докато Турция не прояви такова желание, тя ще остане в НАТО, без значение колко другите държави я критикуват “, заяви експертът.

Подобна гледна точка споделя и доцентът по политически науки във Финансовия университет при правителството на Руската федерация Кеворк Мирзаян. Според него отношенията между Турция и САЩ вече не могат да бъдат наречени съюзнически, но те все още не са станали противници. Следователно кризата в отношенията между Вашингтон и Анкара „все още няма да засегне външната политика на НАТО“.

„Но самият Ердоган не може да не реагира на агресивния натиск на Запада. Ако мълчи и търпи - собствените му избиратели няма да го разберат. Следователно, той ще заплашва да напусне НАТО, ще каже, че ще изгони американците от базата „Инджирлик“, но няма да превърне думите в действия, докато Западът не пресече червените линии”, заяви Мирзаян.

Според него, въпреки заплахите, САЩ също няма да започнат да изнасят ядрените си оръжия от „Инджирлик“, надявайки се, че след Ердоган на власт в Турция ще дойдат "разумни хора, с които да преговарят". В същото време Тарасов смята, че Белият дом умишлено пуска слухове за премахването на ядрените оръжия от „Инджирлик“, използвайки тази тема като елемент на изнудване и натиск.

„Проблемът е също, че американската военновъздушна база „Инджирлик“ бързо губи стратегическото си значение. Според неограничения отбранителен план, подписан от Помпео, САЩ укрепват базата си в Гърция в случай, че трябва да напуснат Турция. Съществува и Кипър, като алтернатива на „Инджирлик“. Следователно американците имат място за маневри “, обясни Тарасов.

Следователно, според експертите, Ердоган е принуден да маневрира и да се възползва от противоречията в НАТО, като същевременно укрепва отношенията с Русия.

„Турците намаляват своите политически възможности в западна посока и стават все по-зависими от нормалните отношения с Русия. В този случай трябва да се запасяваме с пуканки и да гледаме, без да се намесваме,“ обясни Мирзаян.

Той отбеляза, че „след като Тръмп се кара с Турция, това означава, че няма да може да го използва за никакви антируски цели“. „За нас това е полезно. Освен това виждаме, че турската операция позволи на Башар Асад да си върне контрола над кюрдите. Дали това беше направено със съгласието на Турция или тя е била изиграна, е друг въпрос. Но засега всичко, което се случва, е изцяло в интерес на Русия “, заключва Мирзаян

Превод: В.Сергеев