/Поглед.инфо/ От няколко дни всички сто процента от връзките на “Гугъл” към профилите на електронното издание “Фонд Стратегической Культуры” (ФСГ) в социалната мрежа на “Фейсбук” изглеждат така:

За справка: “Фонд Стратегической Культуры” е уникална интернет платформа за анализи, коментари, дискусии по широк спектър от проблеми на международните отношения, световната икономика, глобалната сигурност, историята, културата и регионалните изследвания. От 2005 г. насам сайтът публикува хиляди материали, принадлежащи на писалката на повече от сто автори, известни със своята експертна квалификация и независимост на преценката. "

Изданието, заедно с други руски интернет публикации, беше една от първите, под мушката на Държавния департамент на САЩ и свързаните с него специални служби, които започнаха лов на вещици в глобалната мрежа. Ако през предишните векове методите не позволяваха навсякъде да се прочисти несъгласието с хирургическа прецизност, то сегашните специални технологии правят това доста добре. И „мисловната полиция“ получи най-голямо развитие не къде да е, а именно на Запад.

Местната цивилизация, в чийто случай представката „анти“ е подходяща, се ражда и развива като инструмент за планетарно ограбване, насилие и диктатура. Имало е времена, когато, след ограби и очисти планетата от „излишните“ народи, Западът си позволи малко почивка и дори обяви демокрация. Обаче тези времена с началото на XXI век приключват. И завършват, ако не напълно, то за дълго време. Днес Западът отслабва, губи монопола си върху световната сила. Вече не му е до приличие, а нарастващото глобално несъгласие днес може да е като капката никотин, убиваща кон. Следователно всички западни игри на демокрация приключват. В световното информационно пространство, почти изцяло завладяно от Запада и най-вече в Интернет, се развива тежка борба срещу нежеланите. А нежеланите са тези, които мислят по различен начин от западните „господари на дискурса“.

Настоящата практика на пълна забрана на несъгласието в Интернет е проява на сблъсъка на цивилизациите, човешката и античовешката. В тази битка дори появата на демокрация, нейната декоративна обвивка, се превръща в пречка за налагането на тоталитарен контрол. В крайна сметка демокрацията винаги е била средство за Запада, а не цел.

Усилията за потискане на несъгласието са системни и координирани на нивото на правителствата на водещи западни държави, предимно САЩ, както се вижда от редовно публикуваните доклади на американския Държавен департамент и неговите клонове за „подривна дейност на руските медии“.

Първо, през август, от дълбините на Държавния департамент, се появи доклад за „стълбовете на руската дезинформация и пропаганда“ (уебсайтът на “ФСК” фигурира в доклада като един от „стълбовете“).

След това дойде ред на „разследването“, което е било поверено на някаква си “Цифрова съдебно-изследователска лаборатория“. Любопитно е, че с изучаването на проявите на инакомислие на Запад се занимават “съдебно-изследователски” органи. Добре, че не са съдебно-медицински или патологични.

Между другото, егати и „съдебно-цифровото разследване“! Вземат се всякакви профили от рускоезичния интернет, в повечето случаи антизападни, и оттам се изхвърлят куп „скрийншотове“ с „доказателства“. И почти всеки пост, в който чувството на възхищение от „блестящия град на хълма“ - Америка не е изразено, става за „доказателство“.

Трябва да се каже, че доста жалкото равнище на такива “доказателства за антизападна дейност” са най-доброто потвърждение за украинския им произход, където средното умствено равнище на завършилите Киево-Могилянските академии не може да произведе нищо по-разумно. Все едно авторите на подобни “разследвания” се вдъхновяват от примера “вундеркинда” Папандопуло от “Сватба в Малиновка”:

Абсурдно е самото поставяне на въпроса за съдебното разследване на случаите на инакомислие в условия на демокрация. Ако повтаряте на ляво и на дясно, че свободата на информацията е алфата и омегата за вас, защо се нервирате, когато някой не е съгласен с вас? Трябва да се радвате на обогатяването на културата на плурализма на мненията! А не да затваряте устата на хората и да закачате катинари!

Когато самият Запад излива мръсотия върху Русия, това се нарича „популяризиране на ценностите на свободата и демокрацията“. А щом Русия в хиляда пъти по-малък обем каже нещо „отвъд линията“, то моментално се превръща в „подривна дейност и намеса във вътрешните работи“ на САЩ! Тук имаме шикалкавене от най-долен кръчмарски стил, превърнало се в норма на поведение на държавата, която претендира не е сметище, а светове лидер!

Критериите за подбор в категория "престъпник" са прости като галоши. Но не могат да се приложат по-сложни критерии, най-малкото защото самите „оценители“ принадлежат към културен слой с толкова отпуснати мозъци, задръстени с най-простите схеми, че не възприемат нищо по-сложно от черно-бяла картина на света. Грубо казано, ако публикувате нестандартен набор от звуци, които не попадат в тяхната звукова матрица, вие вече сте чужд, като извънземно чудовище. И следователно - „кремълски агитатор“ и като цяло гад, който трябва да се изпържи, като „Колорадските бръмбари“ в Одеския дом на профсъюзите. Просто няма нужда да се търси нещо по-сложно в такива „доклади“ и „разследвания“.

Настоящият „лов на вещици“ в интернет бързо се засилва, след като Западът придоби Украйна за собствените си нужди и установи, че има подходящ контингент, който лесно може да продаде своето черно-бяло светоусещане. Не това обаче е най-важното. "Украинският" човешки масив е генетично напълно идентичен с целия масив на руската цивилизация, защото самият той е руски. И затова е идеален за внедряване в руския свят.

Оттук започна масирано, максимално целенасочено изследване на руското интернет пространство от територията на Украйна, разкриващо, че според тяхната черно-бяла логика е обект на ранна „реорганизация“ и почистване.

Украинската следа в тези „проучвания“ може да бъде проследена много добре. Достатъчно е да се каже, че онези сайтове и профили в социалните мрежи, които по един или друг начин засягат украинската тема не в строго съответствие с линията на Държавния департамент на САЩ и неговата резидентура в Киев, са подложени на строг контрол с последващо целенасочено унищожаване. В този случай мрежовата инквизиция не се занимава с аргументи. Принципът е прост - по-добре е да блокирате сто или двеста мирни потребители, отколкото да се пропусне и един „пропагандист“.

Предприемат се, разбира се, слаби опити да се наблюдава поне някакво подобие на „игра по правилата“, но това буди смях. Вземете например “катинара” на “Фейсбук в профилите на едни или други онлайн издания. До символа на това примитивно варварство виси „обяснителен“ текст: „Това съдържание в момента не е налично. Собственикът може да е премахнал съдържанието или да е ограничил достъпа до него." Фраза в духа на срамежливия крадец Алхен от прочутата сатира “Дванадесетте стола”. Ключовата дума в този набор от букви е „собственик“. И тук има най-много мъгла. Ако собственикът на забраненото съдържание е негов автор, тогава е съвсем очевидно, че този сайт не се е подлагал самия себе си на такава репресия. И тогава остава само една възможност: произволът се извършва от администрацията на “Фейсбук” като собственик на този ресурс.

Тогава възниква следващият въпрос. Как този вид ограничителна дейност на чужда социална мрежа на руска територия съответства на действащото законодателство на Руската федерация? Разбира се, този въпрос трябва да бъде отправен към адвокатите. Въпреки това, дори за такъв лаик в юриспруденцията като автора на статията, при пръв поглед на руското законодателство за защита на интелектуалните права става ясно, че въпросите тук са дори много уместни: „Правото на неприкосновеност (на произведение, изпълнение, фонограма) ... означава, че промени, съкращения и допълнения към неговата работа, предоставянето на произведението при използването му с илюстрации, предговор, послеслов, коментари или всякакви обяснения ... както и посегателство върху подобни действия, дават на автора правото да изисква защита на своята чест, достойнство и бизнес репутация. "

Далеч не винаги тези положения в Гражданския кодекс на Русия могат да се използват като норми на пряко действие по отношение на различните чуждестранни Интернет-ресурси. Но е факт, че е дошло времето на усъвършенстване на правоприлагащата практика , предвид клиничните случаи, с които се сблъскваме. Както и времето за отговор на въпроси, които отдавна са назрели.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели