/Поглед.инфо/ С властите в Киев и общността на Майдана, която ги подкрепя, често се подиграват, като посочват, че всяка победа („перемога“) моментално се превръща в предателство („Зрада“). Това донякъде е вярно. Трябва обаче да се признае, че Украйна е постигнала някои от стратегическите си цели и тази победа не е засенчена от нищо. Тя е абсолютна и неотменима.

Нямам предвид още една шега, която добре отразява реалността, констатираща, че Киев е постигнал пълна независимост, тъй като никъде отдавна нищо не зависи от него. Да, Украйна има поставена и постигната цел, въпреки че никой не я е забелязал или оценил.

Почти абсолютното единство на украинското правителство и общество (проявяващо се както в спорове в социалните мрежи, така и в съвсем официални изявления на високо ниво) първоначално беше постигнато в рамките на тезата: „Не се бъркайте с нас, оставете ни на мира, ние самите знаем от какво се нуждаем и не ни учете как да живеем. "

Много руснаци несправедливо мислят, че украинските власти и общество са използвали тази теза само в руска посока. Това не е вярно. Щом някой каже нещо неприятно на украинците (противоречащо на официалната държавна идеология), незабавно вадят на бял свят „Ние самите можем“, „Не ни се месете“. Ето как украинските власти и обществеността реагираха на омразата на Полша към режима на Бандера. Така реагираха на недоволството на Унгария и Румъния от езиковия закон, както реагираха на нежеланието на Германия да се откаже от „Северен поток 2“ и опитите да се намери компромисно решение, което да задоволи Киев.

Винаги звучеше на глас: „Не ни се месете!“, в съзнанието си украинците винаги държат „просто правете, както казваме“. Дори на американците, които се опитваха да установят контрол над украинския елит с помощта на половин дузина „антикорупционни“ органи, контролирани отвън, беше любезно намекнато от украинците: „Е, наистина сте като деца! Така не става – няма да дадем. " Всички ще бъдат готови за това, но тихият саботаж ще обезсили всички усилия - американците ще плащат пари и всички тези "антикорупционни" офиси ще бъдат контролирани от украинските олигарси, които е трябвало да следят.

Тази позиция - „Не ни се месете“ - е единствената принципна позиция в украинската политика. Киевските лидери са готови да предадат евтино вчерашните си партньори и съюзници, готови са срещу малък подкуп да разбият собствената си държава на части. Те не познават инструментите на съвременната външна, вътрешна, информационна и икономическа политика. В някои отношения те дори осъзнават своята малоценност. Но колкото по-дълбоко е това осъзнаване, толкова по-силен е викът: "Не ни се месете!"

Украинските политици и тълпата, която ги подкрепя, измерват всичко по себе си. Познавайки себе си, те разбират, че ако попаднат в ситуация, в която знаят всичко и са в състояние, а партньорът им е интелектуално окаян, те определено биха ограбили бедния човек, ще го ограбят до шушка и след това дори злонамерено ще му се подиграват. Те се страхуват, че по-умните и по-опитни съседи ще направят същото спрямо тях. Оттук и сърцераздирателният вик: "Не ни се месете!"

Отначало съседите (включително Русия) смятаха, че това са „болките на растежа“. Видите ли, държавата е млада, елитите са без опит, те постепенно ще пораснат и ще разберат. С течение на времето обаче положението се влошаваше. Класическият Запад (САЩ и "Стара" Европа) опознава Украйна дълго и трудно - чрез полагането на "нови членове" на ЕС измежду източноевропейците. Същите имаха свои интереси и планове, по-специално, те искаха да преместят границата на ЕС и НАТО възможно най-далеч на Изток (включително чрез включване на Украйна в двете организации). Затова източноевропейците се опитаха да изгладят грубите ръбове и да скрият колкото е възможно повече фактите, свидетелстващи за острата политическа неадекватност и интелектуална недостатъчност на украинските елити, като на определен етап поеха върху себе си тежестта от предварителните преговори и убедиха украинците в необходимостта от предприемане на определени външни или вътрешнополитически стъпки.

След февруари 2014 г. обаче Западът не просто премина към директен контрол над Украйна, но между различни части на традиционния Запад започна състезание за контрол над украинските елити. Тук интересите на САЩ и ЕС се разминаха. Вашингтон заложи на войната с надеждата, че рано или късно Русия ще може да бъде въвлечена в конфронтация в Украйна при неблагоприятни условия за нея. Париж и Берлин заложиха на мира, надявайки се, че ще бъде възможно да се получат стратегически отстъпки от Москва в рамките на мирните преговори в Донбас. Американците оказаха военна помощ, Париж и Берлин бяха заети в дълги и досадни преговори в рамките на Минския процес.

Американците са изправени пред факта, че Украйна не иска да се бие. Киев не се противопоставя на идеята, че в източните му провинции има „отблъскване на руската агресия“, но не иска да се включва в реални военни действия. Затова дори провокации се организират по строго проверен начин: или такива, които не водят до размразяване на въоръжена конфронтация, или такива, които предполагат, че вместо с Украйна ЕС и НАТО ще се бият с Русия.

Спомнете си как Байдън (на известните записи) критикува Порошенко за провокацията в Крим. Защо така? САЩ, които подкрепиха режима в Киев, трябваше да рискуват пълномащабна конфронтация с ядрена сила заради некоординираните и детски пропагандни игри на Порошенко. Вашингтон беше възмутен, но Киев не разбра защо, защото това е изгодно на Украйна.

По същия начин французите и германците отдавна се опитват да подкрепят претенциите на Украйна за преразглеждане на Минските споразумения. Докато не им стана ясно, че Украйна няма да се съобрази с каквото и да било споразумение, независимо дали е преработено или не. Киев откровено се интересуваше от антируските санкции и искрено вярваше, че докато не бъдат приложени Минските споразумения, санкциите само ще се засилят. Интересите на Германия и Франция обаче, макар и тактически да предполагат възможността (ако е възможно) за издействане на някои отстъпки от Москва, все пак се основават стратегически на необходимостта от установяване на траен мир и връщане към формата на пълноценно икономическо сътрудничество с Москва.

Украинците, от друга страна, бяха напълно уверени, че интересите на Запада (като цяло те не виждат разликите между Западна и Източна Европа, между ЕС и САЩ и т.н.) са същите като украинските - максималното увеличаване на санкционния натиск върху Русия. Междувременно Европа, за разлика от Украйна, знае как трезво да оцени реалността. Тя не винаги прави правилните заключения от тази оценка и не винаги (дори след като прави правилните заключения) може да предприеме правилните действия, но адекватната оценка на реалността обикновено е на разположение на европейските политици.

Зад всяка „Перемога“ следва „Зрада“.

В настоящата реалност Европа не може да победи Русия. Тя трябва по някакъв начин да се измъкне от ситуацията на конфронтация, в която се е забила. Това не е лесно, тъй като някои от европейските елити, както хората на Байдън, завзели властта в САЩ, изповядват идеологията на финансово-олигархичния ляв глобализъм и съответно се противопоставят на Русия, възприемайки я като идеологически враг. Неадекватното поведение на Украйна само влошава европейските проблеми. За своите пари Европа получава не съюзник, а тежест.

Естествено, ЕС и неговите управляващи членове не харесват това. В резултат на това французите и германците не си спомнят споразуменията от Минск вече повече от година и не бързат да прокарват изпълнението им. Под предлог на епидемията с коронавирус Зеленски никъде не е поканен и никой от европейците не само не се среща с него, но дори не провежда видеоконференции. Той дори не може да говори с Байдън.

Навремето Клинтън редовно идваше в Украйна и приемаше Кучма. Телефонните разговори с американските президенти не бяха нещо извънредно нито при Янукович, нито при Порошенко.

Накрая мечтата се сбъдна. Никой друг не се намесва в украинските дела - нито Русия, нито ЕС, нито САЩ. Вашингтон дори не възнамерява да изпрати пълноправен посланик вече повече от година. Мисията на МВФ не идва - те разговарят по „Скайп“, говорят, че следващата комуникационна сесия може да е през май, не са дали пари.

Но Киев може сам да определи собствената си съдба в рамките на собственото си разбиране. Съдейки по това, как обезлюдяването и деиндустриализацията на Украйна се ускориха, колко бързо Зеленски и неговият екип премахнаха ефекта на украинската конституция, замествайки законите със собствените си желания, украинските власти най-накрая достигат до финалната права, пътят към който се разчисти от съветите на различните доброжелатели (руснаци, французи, немци и дори американци). Вече не сдържани от никого, украинците водят своята страна към ужасен край, който, както знаете, е по-добър от ужаса без край.

А, суетата около Донбас, която наскоро погълна информационните и политически кръгове на руската столица, показва, че Москва разбира перфектно накъде върви Украйна и се готви да изненада отново света с нестандартно, но изключително неприятно за Киев решение към проблема, който споразуменията от Минск не разрешиха ... Боя се, че след известно време украинците ще разберат, че мирът в Минск наистина няма алтернатива, само че ще е късно.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели