/Поглед.инфо/ Двете Корейски държави отново са близо до война, която лесно може да стане ядрена. Пхенян обикновено преминава към езика на заплахите и ултиматумите, когато в страната отново свършва яденето, но този път причината за рязкото влошаване на ситуацията на полуострова може да е друга. Нов играч влиза на арената на международната политика - Ким Йо-чжон, сестра на Ким Чен-ун и валкирия на режима чучхе.
"Нашата непобедима революционна армия ще извърши акт на отмъщение за обида на нашия народ, който никога досега не е бил толкова възмутен."
Трудно е да се тълкува това съобщение в централния вестник на КНДР „Rodong Sinmun“ по друг начин, различен от обещание за скорошна война с южната ѝ съседка. Нещо повече, по-рано първият заместник-началник на отдела за агитация и пропаганда на управляващата Работническа партия Ким Йо-чжон обеща на "врага" в лицето на Сеул "следващата стъпка", която ще бъдат предприета от въоръжените сили:
"Използвайки властта, дадена ми от най-висшия лидер, нашата партия и страната, аз наредих на отдела за връзки с врага решително да предприемем следващата стъпка."
Така двете страни, които наскоро тръгнаха по пътя на националното помирение, отново бяха на ръба на войната. Всяко сътрудничество между тях беше замразено преди седмица, всички канали за комуникация бяха блокирани, включително специалната линия за комуникация между висшите служители. И сега Пхенян използва безпрецедентно сурова риторика дори по собствените си, севернокорейски стандарти.
Но не е толкова важно какво и как беше казано. По-важна е фигурата на този, който каза всичко това.
Ким Йо-чжон е сестра на Ким Чен-ун, най-близкият му съветник и специален пратеник. Смята се, че тя е отговорна за култа към личността на държавния глава и е втората най-влиятелна личност в най-затворената държава в света, която до голяма степен се основава на семейните връзки: братът и сестрата учат заедно в Швейцария и, тъй като са им ограничени контактите с външния свят, се отнасят с взаимно доверие.
Има сериозна причина защо тя се смята за възможен негов наследник: лидерът на Северна Корея изведнъж изчезна и дори пренебрегна най-важното пропагандно събитие в живота на страната - честването на рождения ден на дядо си, основателя на КНДР Ким Ир-сен, който все още управлява народната република от другия свят (поне така севернокорейците вярват или се преструват, че вярват).
Тази „волност“ се обясняваше със сериозното заболяване или дори внезапната смърт на Ким Чен Ун (което би било наистина неприятна новина за западния свят), но той скоро започна да се появява отново на публично място, принуждавайки света да се чуди каква е причината за липсата му - болест или някакви политически сметки.
Какъвто и да е случаят, последствията от тези събития бяха, че целият свят разбра за Ким Йо-чжон, а кариерата ѝ тръгна нагоре. За този, който се нарича вторият най-влиятелен човек в КНДР, подобна формулировка звучи странно, но е така.
Ким Йо-чжон не само се присъедини към политическото бюро на управляващата партия, но и стана отговорна за отношенията с Южна Корея, тоест за основния вектор във външната политика на Северна Корея. И сега тя хвърля гръм и мълния, унищожавайки това, което е построено, включително и с нейни усилия.
Южна Корея сега е водена от „гълъби“, което допринесе за безпрецедентен размразяване в отношенията между непримирими досега врагове. Президентът Мун Джей-ин дори направи първото си държавно посещение в КНДР, където прекара три дни и получи съгласие от Ким Чен-ун за насрещно пътуване. Но ако Ким беше успял да го извърши преди текущите събития, тогава той нямаше да е първият Ким, преминал границата на двете корейски републики след войната между тях. Защото първата беше Ким Йо-чжон.
Тя присъства на церемонията по откриването на зимните олимпийски игри 2018 в Пьочан, когато спортистите на двете Корейските държави неочаквано преминаха под едно и също знаме (желанието за обединение на корейската държава е обявено и в Сеул, и в Пхенян). Дипломатическата ѝ мисия от името на нейния брат беше успешна и бележи нова ера в отношенията между двете страни. Ерата, която приключва днес, включително с нейни усилия. И оправданието за това е, честно казано, нелепо.
Дългогодишна практика на южнокорейските политически активисти е изпращането на различна пропаганда на север: политически листовки, рекламни плакати или просто сувенири - например играчки с някакъв подтекст. Най-често балоните се използват като средства за доставка - големи и малки, които севернокорейската армия просто прострелва.
Често такива активисти са севернокорейски бежанци, които заемат изключително враждебна позиция спрямо режима на Ким (по подобен начин кубинската общност в американския щат Флорида се характеризира с враждебното си настроение към Кастро). И сега организации, състоящи се главно от мигранти от Севера (Съюзът на движенията за свободна Северна Корея и „Хиньом") отново изпратиха листовки през границата, които обиждат властите на народната република (поне властите на републиката твърдят така).
Принципното тук е, че в Сеул са чули възмущението на Пхенян и изчерпателно са дали да се разбере, че са готови да разрешат проблема. Забраната за акции с листовки и балони в Южна Корея има много противници сред патриотите, антикомунистите и защитниците на свободата на словото. Независимо от това властите на страната обявиха желанието си да въведат строги законодателни ограничения за тях под предлог, че подобна кампания застрашава живота на жителите на пограничните райони (по-точно не самата тя, а евентуалният отговор на армията на КНДР към нея) и наказва бежанските активисти като отменя разрешението им да водят бизнес.
Но Пхенян изглежда не вижда тази готовност да прави отстъпки, а Ким Йо-чжон заплашва съседите с все по-страшни наказания, сякаш проблемът с „пиратската“ антикомунистическа агитация се е появил вчера и не съществува от десетилетия.
Може да има две обяснения за това странно поведение, като едното не противоречи на другото.
Когато Ким Чен Ун беше „възкресен“, Иля Дячков, доцент на катедрата по азиатски изследвания в МГИМО, предположи, че Северна Корея е имала нужда от историята за неговото изчезване, за да се върне към международния дневен ред и да привлече вниманието, при това не толкова на Южна Корея, колкото САЩ.
В момента Пхенян оценява отношенията си с Вашингтон като "безнадеждни". Подобно на това, „възникващите надежди бяха заменени от отчаяние“ и „искрата на оптимизма за мирен просперитет изгасна под натиска на песимистичен кошмар“. Историческата среща на високо равнище с Тръмп (в която между другото участва и Ким Йо-чжон) затихна, обещанието на Ким Чен-ун за преминаване към пълно ядрено разоръжаване на полуострова висеше във въздуха, докато КНДР не получи това, на което разчита - икономическа помощ и облекчаване на санкциите.
Удрянето с юмрук на масата, преплитано със страхотни обещания, е традиционната позиция на Северна Корея в международните пазарлъци. Възможно е Ким да иска да ги започне отново, тъй като сегашните резултати не съответстват на амбициите му.
Всички тези маневри наистина привлякоха вниманието към КНДР, но на първо място лично към Ким Йо-чжон. Колкото и да смятате тайнствената ваканция на Ким и настоящите заплахи за война, и двете доведеха до факта, че сестра му се превръща в „звезда“ в национален и глобален мащаб.
Същите тези удари по масата и уверенията за готовност да отблъснат всякаква заплаха отвън са задължителна тежест за високопоставен севернокорейски служител, за него е чест на униформата и вътрешен пиар едновременно. Като се има предвид, че причината за затягане на реториката вече е чисто формална, можем да приемем, че се занимаваме с по-нататъшното издигане на Ким Йо-чжон, за да я превърнем в пълноправна и всепризната севернокорейска политичка в „тежка категория“.
Може би Ким наистина подготвя наследник за себе си - лично и сега. Може би иска да сподели управлението на страната със сестра си – човекът, когото обича и комуто се доверява. Във всеки случай, режимът чучхе, който преди се е свеждал до единствен лидер, оформя втора световноизвестна фигура – нещо уникално и доста своевременно, ако се има предвид т.нар. трета вълна на феминизма.
Превод: В. Сергеев