/Поглед.инфо/ Интересите на Пекин в Близкия изток и Северна Африка
Основните точки на пресичане на интересите на Китай със страните от Близкия изток и Северна Африка включват осигуряване на сигурността на енергийните източници и международните търговски пътища, както и постигане на геостратегическите амбиции на Пекин, представени в стремежа му да стане велика сила за постигане на международен баланс и противодействие на влиянието на Съединените американски щати.
Освен това добрите отношения на Китай с управляващите режими в „мюсюлманските“ арабски страни изключват морална и материална подкрепа за китайското мюсюлманско уйгурско малцинство, а Пекин получава мълчаливо признание от арабските страни, че Китайската народна република е велика сила и следователно е в интерес на арабите да си сътрудничат с нея.
Китайската страна се интересува от практическо сътрудничество с арабските страни на принципа на взаимна изгода и печалба, особено чрез участие в изграждането на проекта „Един пояс, Един път“ (Нов път на коприната), който ще играе съществена роля роля в процеса на хармонизиране на стратегиите на двете страни за развитието и използването на техните предимства и потенциали.
И също така, китайската страна се интересува да насърчава международното сътрудничество в областта на производителната енергия и да разширява обхвата на сътрудничество в сферата на инфраструктурата. Друга област с интерес за насърчаване е търговията и инвестициите - в допълнение към ядрената енергия, космоса, сателитите, новите енергийни източници, селското стопанство, финансите и други области.
В този контекст има много фактори, които свързват Китай и арабите, като петрола, както и Суецкия канал и други морски пътища. Китай е най-големият вносител на нефт в света, а арабските петрол и газ представляват около 25% от световните резерви.
Сред факторите е растежът на широка мрежа от икономически и търговски отношения. На ниво търговски отношения арабските страни представляват шестия по големина търговски партньор на Китай и търговският обмен от двете страни се развива бързо, поради което Пекин стана основен търговски партньор за 10 арабски държави през 2018 г.
Това беше придружено от увеличение на китайските инвестиции в арабските страни като например Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
В резултат на развитието на тези отношения се наблюдава увеличение на броя на авиокомпаниите, свързващи тези държави: данните говорят за повече от двеста полета на месец, тоест средно 6 самолета на ден, превозващи повече от един милиона пътници годишно, което увеличава потока от инвестиции и благоприятства туризма.
Специален акцент трябва да се постави върху взаимните интереси на страните, произтичащи от стратегията "Един пояс, Един път", която Китай поставя като основа за своите отношения със света.
Тази стратегия има за цел да развие транспортна и комуникационна инфраструктура, както и да укрепи партньорствата и общите интереси с други държави. По море - чрез създаване и развитие на пристанища, за да улесни движението на търговията, и по суша - чрез мрежата от пътища и железопътни линии, а също и чрез комуникации - чрез създаване на интернет линии и електронни мрежи.
Речта на китайския президент на срещата на Лигата на арабските държави на 21 януари 2016 г. подчерта стратегическата дълбочина на възгледите на Китай за отношенията му с арабските страни и желанието му да изгради цялостно, многостранно и дългосрочно партньорство с тях, за да изгради нов световен ред.
В тази реч президентът подчерта основните принципи, регулиращи външната политика на страната си, а именно: приемането на диалога и преговорите като начин за разрешаване на различията между страните, съвместна работа за развитие, зачитане на националните характеристики на всеки народ и откритост за другитe въз основа на взаимна изгода и общи интереси.
В тази връзка китайската политическа реторика твърди, че настоящата международна система се характеризира като несправедлива. Тя позволява на големите сили да упражняват натиск, хегемония и политики на власт спрямо малките държави: условията на тази система трябва да бъдат преразгледани, за да я направят по-справедлива, по-честна и по-последователна в отношенията между държавите.
По този начин Китай отхвърли намесата на Съединените щати и западните страни във вътрешните си работи и в делата на други страни под предлог за защита на правата на човека. Той отхвърли и западната политика за разпространение на демокрацията.
Паралелно с този подход Китай също се стреми да създаде алтернативни международни организации, както се случи със създаването на БРИКС, което включва Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, и създаването на Азиатската банка за развитие и подкрепа на инфраструктурата, в която седем арабски държави участваха като основатели.
В този контекст китайците имат резерви относно използването на термина „арабска пролет“ за означаване на народните въстания, на които някои страни в арабския регион станаха свидетели от края на 2010 г. насам. Дискусиите им по време на сесиите на Китайско-арабския форум за сътрудничество показаха, че те разглеждат концепцията като политическо приключение, изпълнено с противоречия.
На практика това води до нестабилност в арабските страни и общества, както и до по-голямото им излагане на различни форми на външно влияние.
Поддръжниците на тази зараждаща се западна тенденция се опитаха да наложат на арабските страни западния модел, с който Китай по принцип не е съгласен. Що се отнася до модела, който Китай подкрепя, той предполага силна държава, която играе важна роля за постигане на развитие и подобряване на жизнения стандарт на своите граждани.
Съзнавайки тези взаимовръзки с арабските страни, Китай засили интереса си към политическите въпроси и проблемите на сигурността в арабския регион, особено към разпространението на екстремистки идеи и дейността на терористични организации, които пресичат границите на страните.
Именно поради това, Китай участва в унищожаването на сирийското химическо оръжие и един от военните му кораби придружаваше товара с тези боеприпаси и контролираше унищожаването му в открито море.
Китай също имаше свои собствени дипломатически инициативи по редица арабски въпроси, като гражданската война в Дарфур, настоящата ситуация в Судан, продължителната война в Сирия и палестинския въпрос.
Китай е най-големият търговски партньор на Египет, а двустранната търговия между Египет и Китай възлиза на 10,2 милиарда щатски долара между януари и септември 2020 г., което е с 6,6% повече от миналата година. Китайските преки инвестиции са нараснали с 89 милиона щатски долара, което е увеличение от 19%. Обемът на китайските инвестиции на вътрешния пазар вече надхвърли 7 милиарда щатски долара.
Д-р Сахар Насър, министър на инвестициите и международното сътрудничество в египетското правителство, потвърди, че Египет ще получи около 30 милиарда долара нови китайски инвестиции през следващия период, от които 20 милиарда са инвестиции в "новата административна столица" в китайската индустриална зона в района на Суецкия канал, която е включена в обхвата на проекта „Един пояс, Един път“.
Докато броят на компаниите, създадени от Главната администрация за инвестиции и свободни зони на държавата Китай, достигна 1345 единици, приносът на тези компании в емитирания капитал възлиза на 792 милиона 35 хиляди долара.
Зоната за икономическо сътрудничество в "Нова административна столица на Египет" преживява положително развитие, продължава изграждането на високоскоростна железопътна линия, свързваща новата столица с всички египетски градове и региони, което е допълнение към проекта за изграждане на финансов и бизнес микрорайон.
Изграждането на първата електропроводна мрежа за високо напрежение и откриването на първата съвместна лаборатория на Египет и Китайския институт по приложни технологии също бяха завършени.
В израелско-китайските отношения през 2010 г. започна промяна към икономическо сътрудничество: на Израел бе позволено да създаде павилион на Експо 2010 в Шанхай.
Първата трансформация се състоя, когато израелският премиер Бенямин Нетаняху посети Китай, след което заяви, че „основната икономическа сфера на Израел е взаимодействието с Китай“.
Това беше последвано от сделки между двете страни, които позволиха на китайските компании да реализират редица национални инфраструктурни проекти, включително железопътна линия до Ейлат, железопътна линия на юг до Ашдод, железопътна линия до Акко, подобряване и развитие на пристанището на Ашдод, покупка на израелската млечна компания Тнува от китайска фирма.
Освен това през 2017 г. китайските инвестиции започнаха да се вливат в израелския технологичен сектор. През март същата година Нетаняху заяви по време на второто си официално посещение в Китай:
„Израел може да бъде идеален младши партньор за китайската икономика и добрите отношения между двете страни са като брак, благословен в небето“.
В резултат на това през април същата година израелското правителство одобри споразумение с китайското за транспортиране на 20 000 работници от Китай до Израел.
През октомври същата година групата Alibaba обяви намерението си да открие изследователски и развоен център в Израел. През същата година в Китай беше открит клон на Института за приложно инженерство Технион Израел.
Наскоро китайската компания Shanghai International Port Group спечели търг за експлоатация на пристанището в Хайфа. Според условията на търга китайската компания ще управлява пристанището в Хайфа в продължение на 25 години. Това породи сериозни опасения за сигурността в Съединените щати, тъй като пристанището в Хайфа в продължение на много години служи като място за шестия флот на САЩ на брега на Средиземно море.
Миналата година американските власти предупредиха Израел, че Съединените щати ще спрат да използват пристанището в Хайфа, ако договорът с китайската компания бъде изпълнен.
Заслужава да се отбележи, че Израел отхвърли предложението на Съединените американски щати за провеждане на цялостен одит на сигурността в пристанището в Хайфа поради опасенията на Вашингтон относно участието на китайски компании в разширяването на пристанището.
Израелският вестник Haaretz съобщи, че американското предложение е направено миналата година на фона на критиките в Пентагона срещу Израел заради участието на Китай в проекта за разширяване на пристанището в Хайфа.
Съединените щати са обезпокоени от възможността тези действия на Китай да се превърнат във вратичка за осъществяване на технологичен мониторинг на случващото се в пристанището, както и да улеснят събирането на информация за дейността на израелските военноморски сили и техните съвместни маневри с корабите на американския военноморски флот.
Поради това Съединените щати предупредиха Израел да не продължава сътрудничеството с Китай, а също така предупредиха, че корабите на американския флот ще спрат да пристигат на док в пристанището на Хайфа.
Разногласията между Израел и Съединените щати по този въпрос все още помрачават отношенията между институциите за сигурност в двете страни, след като американски служители многократно изразиха своите съмнения относно "разширяване на китайското влияние в Израел“ и предупредиха, че въпросното представлява заплаха за стратегическите интереси на Вашингтон в Близкия Изток.
Според доклад на Американския еврейски институт за национална сигурност (JINSA):
„Съединените щати се нуждаят от помощта на своя съюзник Израел, тъй като във Вашингтон се стремят да намалят присъствието си в Близкия изток и да намалят икономическата си зависимост от Китай."
"Израел играе централна роля в защитата на американските интереси в региона и би могъл да помогне за запазването на глобалното лидерство на Съединените щати чрез тесни икономически отношения, основани на обновяване", казват още те.
"Ако обаче китайските инвестиции в Израел не бъдат адресирани, това може да попречи на американско-израелското стратегическо партньорство и да застраши икономическата сигурност на Израел", твърдят още от института.
По този начин Китай - в контекста на конкуренцията си със Съединените щати - задълбочава присъствието си в арабския регион и работи за разширяване на икономическата си дейност там, предоставяйки по-евтини услуги за привличане на повече сделки и отваряне на пазари за китайски стоки и инвестиции.
По време на втория мандат на бившия президент на Съединените щати Барак Обама, както и по време на президентството на Доналд Тръмп, отказът от ролята на Вашингтон в региона предостави на Русия и Китай възможността да регистрират ефективно многоизмерно присъствие: икономическо, политическо и военно.
Съединените щати се съсредоточават върху напредването на своите регионални интереси чрез съвместни усилия с арабските страни за борба с тероризма, морското пиратство и противодействието на иранското влияние и заплахи в региона.
Вашингтон вярва, че Китай е един от най-важните дългосрочни стратегически конкуренти и отношенията между двете страни са изправени пред периодични кризи и натрупване на много проблеми.
Китай се интересува от съвместни проекти със Съединените щати през ерата на администрацията на Джо Байдън: от намирането на механизми за подновяване на ядрената сделка с Иран; разпространение на сигурността, стабилността и мира на Корейския полуостров; и разработване на подходи за балансиране на отношенията им със самата Америка и Русия.
В заключение, арабско-китайските отношения като цяло са изправени пред редица предизвикателства, най-важното от които е необходимостта да се работи за постигане на баланс в икономическите отношения между двете страни, включително условията на инициативата „Пояс и път“, както и загрижеността на някои страни за потенциален търговски дъмпинг.
Арабските страни подозират, че целите на Китай в основата на икономическите му отношения са да отвори пазарите им за китайски стоки.
Взаимодействието се сблъсква и с проблем, свързан с желанието на Пекин да поддържа баланс в отношенията си с противоположни центрове на властта, което има явно отрицателно въздействие върху позицията на Китай по някои въпроси в региона.
Въпреки огромните усилия на Китай да разшири присъствието си и партньорството си с арабския регион, не изглежда ясно, че китайското влияние в региона ще надделее над американското влияние в близко бъдеще. Арабските съюзници, включително държавите от Персийския залив, продължават да се нуждаят от американски чадър за сигурност срещу външни заплахи и заплахи и това е решаващ фактор в отношенията им със САЩ.
Превод: ЕС