/Поглед.инфо/ Буквално преди дни Иран изпробва новия наземен транзитен маршрут през Афганистан до Узбекистан. В рамките на маршрута бе изпратен товар от иранското пристанище Шахид-Раджаи през Бандар Абас до Узбекистан, минавайки през Афганистан. Товарът е пристигнал без никакви пречки. Големи камиони с ирански знамена бяха показани пред медиите, първо от Афганистан, а после и от Узбекистан.

Този маршрут е един от многото, които влизат в китайската пътна карта на Новия път на коприната, съединяващ Китай с Европа чрез Близкия изток. И в този пояс (Belt and Road Initiative), големият глобален инфраструктурен проект на Китай, на Иран е отредена важна роля в транспортните и енергийни връзки, и което е особено важно в обезпечаването на сигурността на маршрута.

И докато засега САЩ се бият с Иран чрез ООН, опитвайки се да продължат оръжейното ембарго и санкциите, Русия и Китай събират европейска коалиция заради едностранното излизане на Америка от иранското ядрено споразумение. Иран и Китай започнаха да прилагат план за действие, тествайки транспортните хъбове.

Нека напомним, че в края на юни, Иран и Китай подписаха 25-годишно икономическо и отбранително споразумение на стойност 400 милиарда долара китайски инвестиции в Иран. Официално това е "Китайско-иранското всеобхватно стратегическо партньорство".

Формално това партньорство започна през 2016-та с визитата на Си Дзинпин в Техеран. Но оттогава Тръмп разруши ядреното споразумение през 2018-та и се оттегли от него, а всички страни, които вършат бизнес с Иран са в опасност от санкции. Китайско-иранският съюз отиде в сенките и няколко пъти бе тежко наказван от Вашингтон (войната с Хуавей и ареста на дъщерята на един от основателите на комапнията, Менг Ванчжоу във Ванкувър).

Документът кръстен "последна версия" датира от юни 2020-та, въпреки че авторът на този текст счита, че датата на подписване е 3 януари 2020-та за дата на подписване на финалната версия на китайско-иранското споразумение. Подписите са в кърваво като знак на най-висока надеждност.

Индийският вестник Financial Express пише, че Китай инвестира 120 милиарда долара в иранската транспортна инфраструктура, започвайки с 2300 километров път, който ще свърже Техеран с китайския град Урумки в Синдзян. Пътят ще бъде свързан с линията Урумки-Гуадар, която се строи в рамките на китайско-пакистанския икономически коридор на Новия път на коприната, и ще свързва Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и чак до Турция и Европа.

Разбира се, гледайки картата на новите пътища е трудно да се въздържим от очевидни асоциации. Долини с алени макове, селяни събиращи реколтата, кораби и влакове с бали и стока, въобще известните опиумни войни с Китай. Но официалните протоколи хвърлят студен душ върху нашето въображение - става въпрос за развитието на узбекския и другите централноазиатски експортни продукти - памук, сушени плодове и различни химически материали.

"Пилотното откриване на коридора дава индикация, че Афганистан е сериозен за транзита през територията си и свързването на страните от Централна Азия с южните морета, включително пристанищата на Персийския залив и Залива на Оман", заяви представителят на Митническата служба на Ислямска република Иран, Мустафа Айти.

Оманският залив също е включен в картата чрез четиристранно споразумение за създаването на международен транспортно-транзитен коридор между правителствата на Узбекистан, Туркменистан, Иран и Оман.

Сигурно бихте казали, че всички тези маршрути трябва да бъдат надеждно обезпечени от гледна точка на сигурността. Особено в такъв сложен и бурен регион. И най-вероятно ще сте прави.

"Военният съюз между Китай и страните от Централна Азия вече е формиран. Ключовата му точка е Таджикистан, за което от South China писаха през 2015-та. Таджикистан е центърът на конфронтацията между Китай и Индия. Оттогава съществува истински военен съюз, който се нарича 阿 中 巴塔 - "Ачжунбата". Това е среща на главите на генщабовете на Афганистан (A), Китай (Чж), Пакистан (Ба), Таджикистан (Та), обяснява руският китайст Николай Вавилов. Нивото на срещи е много високо, нужно е само да кажем, че преди "коронацията" на Ли Цзочен за шеф на Генщаба, той участваше в срещата, след което и получи новия си пост. Това е един пълноценен анти-индийски съюз начело с Китай. И Таджикистан е "най-тънката" му точка по сухоземния въглеводороден търговски коридор, който Китай строи, за да заобиколи коалицията САЩ - Индия - Япония - Виетнам в случай на война."

В този военен съюз между Китай и Средна Азия, Иран не присъства. Въпреки че най-близката военна кооперация между Китай и Иран е исторически факт, още повече може да се каже, че Техеран защитава китайските интереси в Близкия изток по важни въпроси като отбраната и военната стратегия. Тогава защо Иран не присъства?

Значението на Иран за Китай не е просто в уникалното му геополитическо положение в Западна Азия. Не толкова в това, че Иран контролира "Хизбулла" и цялата шиитска ос в света - и в Афганистан, Ирак, Сирия, Ливан, Йемен, където се формира Ос на съпротивата, опираща се в Палестина и като стрела летяща към други континенти.

Иран официално не участва в анти-индийския китайски съюз, защото изпълнява ролята на модератор и посредник в сложните китайско-индийски отношения чрез една важна и чувствителна точка - иранското пристанище Чабахар, което е част от свободна икономическа зона. Това е единственото океанско пристанище на Иран, което има 300 километра водна граница с Оманския залив, влизайки в топ 10 на най-важните стратегически пристанища в света. Именно за него Марко Поло пише:

"Много търговци, пътуващи по море, се спират там. Множество товари се извозват от него по сухоземните пътища."

Чабахар е пресечната точка по пътя Запад - Изток и Север - Юг.

През 2016-та Индия, Иран и Афганистан подписаха споразумение за създаването на транспортно-транзитен коридор, използвайки Чабахар, за да свържат Централна Азия. Тогава през 2017-та Индия изпрати своята първа партида експортна пшеница през това пристанище, а през 2019-та иранският президент Роухани подписа сделка да даде концесия на Индия за едно от двете пристанища на Чабахар - Шахид Бехещи.

За Индия, която е блокирана на запад от Пакистан (ключовете на когото днес има Китай чрец СРЕС, Китайско-пакистанския икономически коридор), Чабахар е най-важният експортен канал за ориз, жито и други неща за Иран, Афганистан и Централна Азия.

The India Business Line пише, че пристанището на Чабахар, финансирано от Индия, през юли е било интегрирано в иранската зона за свободна търговия, с одобрението на съвета на стражите - КСИР. Там скоро ще се появи и филиал на банка Афганистан.

"Още през 2000-ната, Китай и Иран подписаха споразумение за изграждането на газопровод от Иран до Китай през Афганистан, но тогава започна американската инвазия в страната и строежът спря, защото САЩ сериозно се обезпокоиха от китайско-иранското сближаване. Но тъй като днес Китай счита сценария за война със САЩ като възможен, страната гледа да подсигури петролните си доставки, чакайки петролното ембарго, което се е случило и на Япония в навечерието на Втората световна. Следователно Китай сега се опитва да подсигури непрекъснати доставки на континентален петрол, най-вече ирански и руски, в случай на военен конфликт", казва експертът Вавилов.

Моментът за китайско-иранско-руска игра е идеален - Тръмп изолира Америка все повече, отдръпвайки се от международни споразумения и нарушавайки статуквото създадено след Втората световна война.

САЩ, заети с вътрешните си дела и проблеми, благодарение на Тръмп и агресивната му външна политика, вече не могат да играят ролята на световен шериф и хегемон. В същото време пред очите ни се създава велик евразийски геополитически проект.

Към момента, когато Вашингтон започна търговската война, Китай вече бе втората най-голяма икономика. А според някои анализатори, до 2035-та той определено щеше стане първата, ако не беше странната епидемия с КОВИД-19, която започна да убива самата китайска икономика.

Евразийският проект свързва Китай и Европа чрез множество кръвоносни артерии от транспортни коридори, газопроводи, петролопроводи, телекомуникации, финансови системи и жп линии.

The Tehran Times не крие радостта си:

"Времето на сделката не можеше да е по-добро за Ислямската република. За притиснатия Китай и САЩ, иранско-китайската сделка допълнително ще влоши двустранните връзки между двете най-големи икономики".

В превод от езика на персийската дипломация - тази сделка ще раздели Китай и САЩ още повече, правейки повторното им сближаване (опасно за нас) почти невъзможно, което значи, че Китай ще държи за нас. И ако САЩ искат да преговарят, ще трябва да платят на Китай нещо много повече.

Президентът на Иранско-китайската търговска камара, Маджид Реза Харири твърди, че теоретичните изследвания за 6G са завършени в Китай, докато подобни проучвания дори не са започнали в САЩ (където Тръмп се бори срещу 5G от една страна, опасявайки се за националната сигурност, а от друга засилвайки технологичната пропаст между Америка и Китай, между Изтока и Запада, между Атлантическия съюз и коалицията на Поднебесната империя).

"Иран е ключов за плановете на Китай, а плановете на Китай са ключови за съдбата на Евразия", пише Робърт Каплан в Ню Йорк Таймс.

И така, през лятото на 2020-та първите транспортни и транзитни линии на Новия път на коприната с телекомуникацинната инфраструктура на Huawei в Азия, вече са пуснати.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели